Hit Z Road

Тайно се надявам съдбата да не е твърде жестока с тях!

– Тайно се смее

Досега в рубриката „Настолни игри“ ви разказахме за дракони, смели блъфове, влакови обири и древни ужаси от митологията на Лъвкрафт. Постарахме се да ви направим съпричастни към хобито, което всички споделяме, и с мрачна решителност разучавахме правила на нови игри и писахме ревю след ревю.  Днес обаче решихме да излезем от каноните на резюмета с правила и сухарска, критична оценка. Вместо това се събрахме, играхме заедно, някои страдаха, други проклинаха, а вие получавате първото по рода си ревю на игра под формата на истинска история със зомбита, която предстои да се разиграе пред очите ви!

Тримата представители на Шадоуденс рубриката за настолни игри осъзнаха рисковете на пътуване заедно. По стечение на обстоятелствата, започнахме борбата за избиране на добър път, бързина и сблъсък със зомбита още на станция Сердика в 18:30 вечерта. Внимателно планираното ни събиране беше поставено под въпрос, но играта трябваше да бъде изиграна, обсъдена и разнищена в този преглед. Затова се въоръжихме с търпение и решителност. Макар със закъснение и въпреки опита за саботаж на срещата, в който беше замесено столичното метро, най-сетне с Ордо и Ян се събрахме. Представяме ви разказ за това преживяване и една епична игра, която си заслужава вниманието. И така….

Пътят е само напред, живите мъртви дебнат от всички страни и единственият ни шанс за оцеляване е да преминем бързо по опасните пътища към целта, преди безценните ни ресурси да се изчерпят. Въоръжени с патрони, бензин и адреналин, се отправяме с мрачна решителност към прииждащите орди. Аз залагам на дяволския си късмет, Ордо избира трудния, но славен път на безбройните битки, а  Ян планира внимателно всеки ход и разгръща стратегията си стегнато и смъртоносно.  Знаем, че не всеки от нас ще успее. Там – по пътя на опустошението – всеки сам ще се бори за оцеляването си. Теглим жребий и започваме да наддаваме с безценните си ресурси за привилегията да избираме първи от трите пътя, които лежат пред нас. Печеля това разиграване, плащам и кимвам за сбогом на конкурентите си. Повеждам петимата оцелели, които са тръгнали с мен, по най-добрия път. Вземаме малко ресурси,  борим се за придобивки, които могат да спасят живота ни по-късно, и се разправяме с малка група зомбита. Засега сме живи. Остават ни още седем подобни рунда и нещо ми подсказва, че ще ни е все по-трудно. Поглеждам към Ордо и Ян, които, ограничени от моя егоистичен избор, трябваше да поемат по по-тежките пътища. Тайно се надявам съдбата да не е твърде жестока с тях!

Този, който знае кога може да се сражава и кога не, ще бъде победител.

– бай Ставри

Хвърлям един поглед на групата, водена от Аравала, и мислено си отбелязвам, че ще трябва да ги следя внимателно. Изглеждат твърде уверени в обстановка, която предполага паника и ужас. Действията им са координирани и се разбират с половин дума. Ще трябва доста да се потрудя, за да приведа моята ошашкана дружина в нещо наподобяващо екип. Предвид оскъдните ресурси и преднината, която Аравала вече има, няма да ми е лесно. Забелязвам, че докато съм правил мислена оценка на конкуренцията, шайката на Ордо е разбила един бус, натоварила се е на него и потегля с мръсна газ, отнасяйки няколко зомбита по пътя си. Вдигат толкова много шум, че привличат повечето немъртва сволоч в своята посока. Усмихвам се доволно, докато гледам как развяващите се сини знамена изчезват зад ъгъла. Човек винаги може да разчита на футболните хулигани да отклонят вниманието. Може пък да успея да обърна импулсивността им в своя полза.

Някой ме докосва по рамото и ми изкарва акъла. За малко да му отнеса главата, но бай Ставри е доста пъргав за своите 60+ години. Ако се вярва на разказите му, като млад е вкарвал контрабанда от сръбско, преди милицията да го закопчае и да го прибере на топло. Освен от незаконни стоки, бай Ставри разбира и от ключалки и по доволното му изражение разбирам, че вече имаме превозно средство. Хвърлям последен поглед към горящия мол и се мятам на предната седалка на белия бус. Закопчавам предпазния колан и зареждам пушката. През прозорчето зад шофьора се подава една мръсна ръка, стиснала нещо, увито в целофан. Едва не гръмвам с пушката, преди да се усетя, че останалите са се натоварили отзад. Успявам да разчета надписа на опаковката като „Халва Любимка“. Явно бай Ставри е отмъкнал някой от бусовете, зареждащи Пикадили (докато колегите се наканят да напишат това ревю, магазините на Пикадили взеха, че хлопнаха кепенци – бел. ред.). Поне с храната няма да имаме проблеми. Правя му знак да натисне газта и да последва синята лавина. Последното, което виждам в огледалото за обратно виждане, е как орда хлапенца гони човек, облечен като клоуна на Макдоналдс. Точно преди да завием зад ъгъла, клоунът се спъва и хлапетата направо го разкъсват. Мамка ти, Пениуайз, никога не съм те харесвал…

Не след дълго успяваме да настигнем другите две групи оцелели и се впускаме в шеметно надлъгване за ресурси. Първоначалната ми преценка се е оказала вярна. Групата на Аравала работи като добре смазана машина и има дяволски късмет. Измъкват се от безнадеждни ситуации почти без драскотини. Агитката на Ордо го кара на мускули и безразсъдна смелост и с малко хитрост от моя страна бързо успявам да обърна това в моя полза. Съвсем скоро завъртам така нещата, че балансирам между двамата и съумявам да трупам дивиденти и дори да увелича числеността на отбора си. Леля Гинка е била кранистка в зората на демокрацията и въпреки че годинките започват да ѝ тежат, е смъртоносна с метлата. С бай Ставри я спасяваме от група зомбита, които са я приклещили на входа на една кооперация. Не се налага да я убеждаваме дълго, че с нас ще е в по-голяма безопасност, и дори се оказваме прави за известно време. Късметът ѝ изневерява на OMV-то на магистралата. Докато с бай Ставри наливаме гориво и проверяваме гумите, тя решава да отиде до тоалетната. Кой да знае, че зад вратата ѝ се крие половината зомбиран персонал на обекта… Проливам една сълза, а после я отстрелвам с пушката в главата. Потегляйки, мятам една бутилка Молотов към колонките на бензиностанцията. Едва половин час по-късно се усещам, че агитката на Ордо ще мине по същия път, а току-що съм отрязал достъпа им до гориво за следващите 50-тина километра. Дано да имат някоя резервна туба…

Момчета, ние малко май се прее*ахме, а?

– член на сините бригади

Никакви резерви нямахме! Двамата тарикати по-горе безсърдечно ни оставиха да се скитаме немили-недраги по най-тежките маршрути, ала това нито за миг не помрачи настроението и ентусиазма на бойната ми група.

Сигурно вече ви е станало ясно, че с моите оцелели нещата не се развиха по правилния начин и когато прахта слегна, сините храбреци бяха натръшкани от ордите зомбита, макар да предложиха много фойерверки, много измъквания на косъм и много отчаяни сблъсъци с немъртвите. Дълбоката тактическа мисъл „юруш на маслините“ се оказа фундаментално сбъркана, ала когато осъзнах важността на разумния баланс между ресурсите, отделяни за наддаване, и тези, с които оцеляваш по пътищата на Америка, вече беше твърде късно.

Трябва все пак да отбележа, че съдбата наистина обича смелите и зарът неведнъж ме измъкваше от тежки ситуации. Всъщност, блестящите хвърляния успяха да ме отведат чак до последния рунд и последната отсечка на пътя, преди единственото ми останало човече да гушне букета и да се превърне в храна за разложените трупове.

Хитрушата Аравала и пресметливият Ян успяха да преведат част от своите групи отвъд финалната линия, но нека не се лъжем – мишкуването из разни дупки и кътането на всяко куршумче или туба бензин просто не е богоугодно. Моите хора изгоряха, но оставиха след себе си спомена за ярък пламък. Ако не бяха дървени фигурки, произведени в Китай, дори бих отслужил панахида.

Тъй като от бълнуванията ни може и да не е станало ясно – горещо препоръчваме Hit Z Road, която се оказа игра със страхотен външен вид, лесни и добре описани правила, хубав баланс между стратегия и късмет, както и плодородна почва за емоционални изблици от всякакъв залог и спрежение. Побира четирима души, но предлага възможност за самостоятелна игра, а е и относително бърза. В случай, че зомби тематиката не ви е дотегнала, не виждам какво може да ви спре да опитате творението на Мартин Уолъс, заслужава си.