Coup

Соup e още един мъничък диамант от Indie Boards and Cards, които разпространяват игри като Avalon, The Resistance и Flash Point. Общото помежду им – бързи, лесни за научаване и пристрастяващи. Макар оригиналният Coup да е относително старо заглавие, лицензът му е закупен от малката компания, която го опакова в по-модерни одежди и го разширява. Тук ще си говорим за основната концепция на играта, но имайте предвид, че към момента тя има няколко продължения, които добавят роли, механики и други гъдели за настолния играч.

В сърцето си, Coup е забавна размяна на блъфове за група от два до шест човека (макар въобще да не я препоръчвам, ако сте само двама). В играта има пет роли под формата на карти, като всяка от тях се среща три пъти в тестето – общо петнадесет. Всеки играч получава две от тези карти на случаен принцип, както и две монети от общия куп, които са единственият друг елемент в играта.

По време на всеки ход, играчите могат да могат да извършат „неутрално“ действие, което не зависи от това какви карти държат – можете да вземете монети от хазната или, ако сте събрали седем от тях, да ги изразходвате за убийство на друг персонаж. Другата възможност са специфични за различните роли действия:

Капитанът (Captain) може да открадне две монети от друг играч.

Херцогът (Duke) разполага с дълбоки връзки и взема повече монети от хазната – цели три, вместо обичайните една или две.

Убиецът (Assassin) извършва убийство на по-ниска от „пазарната“ цена, вместо седем, плащате само три монети.

Контесата (Contessa) предотвратява убийство, но само ако то е извършено посредством карта Убиец.

Посланика (Ambassador) може да използвате за да размените своите карти с останалите, нераздадени карти от тестето.

Уловката е, че играчите имат информация за собствените си карти, но не и за тези на останалите. Напълно е очаквано и позволено да извършвате действие от името на персонажи, които не държите, стига да не ви хванат в лъжа. Двете ви карти са Капитан и Контеса, но вие претендирате, че имате Херцог, и невъзмутимо да грабвате три монети от хазната. Прекрасно! Държите два Посланика и някой от Убийците иска да ви свети маслото? С безизразно лице казвате, че някоя от Контесите е във вас и го предотвратявате.

Разбира се, по всяко време противниците ви имат право да оспорят ваше твърдение и тогава сте принуден да обърнете една от своите карти. Уж сте Капитан, с доволна усмивка посягате към монетите на другарчето, а то, огорчено от грабежа ви, хвърля обвинение в лъжа. Вие обръщате една от своите карти и, ако наистина държите Капитан, вземате с още по-доволна усмивка двете му монети, смесвате откритата карта в общото тесте и теглите нова (да, може отново да ви се падне Капитан). Оспорилият, освен че олеква финансово, трябва да се прости с един от своите персонажи заради необмисленото си предизвикателство. Ако обаче вие наистина лъжете и нямате Капитан, не вземате монетите и на свой ред губите персонаж.

„Загиналите“ персонажи практически излизат от играта и остават обърнати, така че всеки на масата да може да прави сметките си.

Когато някой от участниците загуби и двете си карти, напуска надпреварата. Когато остане само един играч с живи персонажи, той печели.

Интригуващ момент е, че можете да оспорите, дори ако не участвате пряко в интеракцията. Продължавайки примера от по-горе, ако играч Х иска да ограби играч Y с Капитан, всеки друг участник в играта има право да обвини Х в лъжа, а не само потърпевшият.

Това създава крайно интересна динамика на непрекъснато надлъгване, блъфиране и събиране на малки късчета информация. Важно е да следите какво и как претендират другите на масата, да следите излезлите от игра карти и да преценявате бързо кога да блъфирате, кога да оспорите нечие твърдение и кога да си затраете. Coup донякъде прилича на покер с по-малко математика/статистика.

Като добавите и времето за игра, което съвсем рядко надвишава десетина минути, Coup се превръща е сериозен кандидат, когато предвиждате неангажираща вечер с приятели или просто искате да убиете малко време по забавен начин.