Eldritch Horror

Arkham Horror е едно от най-популярните кооперативни заглавия в света на настолните игри. Митологията на Лъвкрафт винаги е пленявала въображението на десетки хиляди по целия свят, а продуктът на мастодонта-издател Fantasy Flight Games предлага потапяне в света на мрачни култове, черни магии, изгубено познание и чудовищни, космични създания, които могат да унищожат света с едно помръдване на пръста (или пипалото) си. FFG изстискват своята крава докрай и успяват да избълват предостатъчно разширения, допълнения и какво ли още не за своята игра, превръщайки я в огромен, издут звяр, наподобяващ лъвкрафтовите Древни.

Eldritch Horror трябва да бъде изчистената, стегната и еволюирала версия на своя по-голям батко, която хем да реши някои от проблемите на Arkham, хем да привлече нови последователи на култа на Ктхулху с шлифованите си правила и нетолкова обемно тяло.

Тук е моментът да спомена, че първата игра, при все статута си, определено не беше моята бира и когато наскоро успях да намеря време (и желаещи) да се запозная с Eldritch Horror, изгарях от желание да видя как се справили дизайнерите в опитите си да направят системата по-достъпна и интуитивна.

След няколко игри, както соло, така и с приятели, мога да потвърдя, че Eldritch определено е стъпка напред, но някои от сериозните проблеми на предшественика му продължават да бълбукат под повърхността.

Преди да обърна внимание на тези проблеми, нека разкажа какво всъщност представлява играта. Всеки участник в нея влиза в ролята на един или повече детективи/изследователи, чиято цел е да спрат манифестацията на някой от Древните на Земята. Всеки от изследователите си има своя история, специфични умения, някакъв инвентар и прочие, а всеки Древен (Ктхулху, Азатот и т.н.) също притежава индивидуалност, особености, начини да бъде победен и т.н. Действието се развива върху голяма карта на света, като може да скитате както по улиците на Сан Франциско, Токио или Сидни, така в дивите джунгли на Амазонка, мразовитите зъбери на Хималаите или из тайнствените коридори на Пирамидите. За да победят, изследователите трябва да решават т.нар. мистерии, докато навсякъде около тях светът ражда чудовища, сипят се проклятия, разкриват се прашни загадки, появяват се стари като звездите артефакти и т.н. Общо взето, играта ви замеря с предизвикателства, а вие се стремите да ги преодолявате по какъвто начин е възможен. В града ще се забърквате с престъпници и култисти, в пустошта ще ви нападне туземно племе или непознат звяр, ще се озовавате в други светове със странни и ужасяващи обитатели, ще скитате из циклопските коридори на невъзможни сгради и какво ли още не.

Всичко това звучи страхотно, особено за почитатели на Лъвкрафт, до момента, в който осъзнаваме, че Eldritch Horror е по-скоро наратив, отколкото игра. Атмосферата я има, но скоро е погребана от монотонността на геймплея. Картите със събития са хубави, поне докато не ги препрочетете за пети път. Чудовищата са интересни, докато не ги пребиете за десети.  По същество, играта представлява едно безкрайно хвърляне на зарове и проверка на резултата от това. Атакувате някакво злокобно създание? Направете тест за сила. Дочувате разговор на неразбираем език? Направете тест за познания. Параноя заплашва да унищожи разсъдъка ви? Направете тест за воля.

Играта страда и от липса на смислени избори. Когато добиете известен опит, в 9 от 10 ситуации действията на контролирания/те от вас изследовател/и са очевидни. Разбира се, има минорен елемент на планиране, ала дори той е компрометиран от случайността на играта. В мнозинството случаи, усещането не е че сте спечелили или загубили в следствие на добра или лоша игра, а по стечение на обстоятелствата и благосклонността на заровете. Тъй като в края на всеки рунд се тегли случайна, т.нар. Mythos карта, чиито (почти винаги негативен) ефект влиза в сила, именно този ефект може да бъде от незначителен до унищожителен в конкретна ситуация. Картите със събития, които теглите при опит за затваряне на бълващ чудовища портал, грабване на улика или решаване на загадка, също са случайни и тестват някой ваш атрибут (вече споменатите сила, наблюдателност, влияние, воля и т.н.). Тъй като даден персонаж е добър в едни области и слаб в други, общо взето теглите карта и се молите да тества атрибут, който е сред силните ви страни.

Разбира се, можете да се сдобивате с предмети, магии и артефакти, които да ви помагат в трудностите, но въпреки това, случайните карти и милостта на зара ще бъдат определящи за успеха ви.

Правилата са разделени в две отделни книжки – основен rulebook и т.нар. reference guide, а няма да е зле да имате подръка и FAQ-а от сайта на FFG. Въпросните изискват немалко време и внимание, а като добавим дългата продължителност на една сесия (минимум два часа, които стават доста повече ако сте неопитни и при нарастване на групата играчи), определено не бих забъркал хора, които не са на „ти“ с настолните игри.

Плюсове:

+ Качествени компоненти;

+ Интересна, поне при първите изигравания, „история“, особено за феновете за Лъвкрафт;

+ Подходяща е за соло игра;

+ Предвиден е начин да увеличите или намалите трудността на играта;

+ Крачка напред спрямо Arkham Horror откъм правила и продължителност.

Минуси:

– Уви, става въпрос само за крачка и играта продължава да бъде длъжка, с правила, до които често ще се допитвате;

– Смислени избори почти липсват;

– Късметът е решаващ за почти всяко ваше действие;

– След няколко игри, Eldritch Horror започва неприятно да се повтаря.

Ако мрачните дълбини на лъвкрафтовата фантазия ви омагьосват и искате малко по-интерактивен досег с тях, Eldritch Horror може да бъде добро занимание за няколко часа. За съжаление, геймплеят куца твърде тежко, за да я препоръчам по някаква друга причина. На пазара може да намерите много по-добри кооперативни заглавия.