Разработчик: Guerilla Games

Издател: Sony Interactive Entertainment

Когато Sony обявиха Horizon: Zero Dawn, очакванията бяха високи. Концептуално и визуално играта обещаваше много и дори фактът, че единственото значимо заглавие в биографията на Guerilla Games е посредствената поредица Killzone, не беше достатъчен, за да намали хайпа. Уникален нов сетинг, смесица от фентъзи и фантастика, огромен отворен свят… Всички компоненти за качествено RPG бяха на лице. Е, играта излезе и е време да видим дали очакванията са били оправдани.

Елой е родена в свят на девствена, неопитомена природа, където хората живеят в малки племена, разпръснати из свят, пълен с диви животни, тучна растителност… и машини. Механични чудовища в най-различни форми и размери, които съжителстват с флората и фауната в странна симбиоза и своеобразен мир, който – уви – не включва човешка намеса. Отритната от племето Нора, в чиито земи е отраснала, тя научава от ранна детска възраст как да бъде съвършен воин, в единство с природата около себе си, за да може един ден да премине през ритуала на Нора, който ще ѝ позволи да научи тайната на произхода си и името на мистериозната си майка, която привидно я е изоставила като бебе. Когато церемонията е нарушена от група чуждоземни култисти, които убиват не само множество младежи от племето ѝ, но и единствения човек, който някога се е грижил за нея, Елой тръгва на пътешествие, което ще я отведе до тайните, скрити в недрата на Земята, и ще я изправи срещу демон от древната Метална Епоха, чиято единствена цел изглежда е тотално изтребление.

Horizon: Zero Dawn е много силно заглавие. На първо място, визията на играта е зашеметяваща. Използвайки всички възможни ресурси на PlayStation 4Horizon рисува картина на свят, който не можеш да спреш да обикаляш. Безбройните начини, по които слънцето се пречупва в облаците, или механичните светлини на машините пронизват нощната мъгла, красивата природа и примитивните, но величествени човешки поселища – всичко това е изградено с ниво на детайл и естетика, каквито рядко съм срещал във видеоигра. Самите машини са едни от най-впечатляващите противници, които някога съм се сблъсквал. Почти всички (с изключение на два вида, които са тематично обвързани с основния сюжет) имат формата на животни от наше време или праисторическата епоха. Съставени са от множество компоненти, с различни силни и слаби страни, които могат да бъдат неутрализирани или физически отделени от тялото и изпълняват важна функция в крафтинг и търговските системи на играта, те се държат като диви зверове… екипирани с бластери, силови полета, гранатомети и многотонни тела, които сами по себе си са смъртоносни.

Битките с машините са и вероятно най-впечатляващата част от играта. Horizon се развива в епоха на примитивизъм, който използва компоненти от древна технология без да ги разбира. Племената са способни да използват части от поразените механични зверове, за да създадат стрели, чиито вибрации могат да чупят парчета от противниците им, но тези стрели се изстрелват с първобитен лък. Хората са способни да измислят снаряд, който използва електрически заряд, за да неутрализира машините в обсега си, но за прицел използват прашки. И повярвайте ми, усещането да свалиш колосален кибернетичен тиранозавър, екипиран с лазери, дрони и гранатомет, който същевременно е способен да те стъпче с невероятна скорост, докато твоите оръжия са копие, лък и прашка, е невероятно.

Елой има на разположение няколко основни механики, с които да се справя с враждебния свят наоколо. На първо място е нейният Фокус – механично устройство, прикачено към тила ѝ, което тя открива още като малка (в туториала в началото на играта). Тази джаджа ѝ показва местонахождението на противниците, слабите им места и маршрута, който изминават. В добавка, Фокусът разкрива наличието на важни предмети, стъпките на хора, които трябва да бъдат проследени, и информацията, скрита в древните устройства от Металната Епоха – били те визуални, звукови или само текст. Извън това огромно преимущество, тя е способна да хаква определени машини с устройство, прикачено към копието ѝ (броят на видовете, които може да контролира, се увеличава при определени обстоятелства, свързани със странични куестове). Хакнатите зверове атакуват всичко механично около себе си, докато не изтече определен период от време, но дори и без ъпгрейдите, които можеш да слагаш на това умение, времетраенето е напълно достатъчно, за да спечелиш битка или да се измъкнеш от зона, пълна с машини. Като казах измъкване, светът, из който Елой броди, е пълен с удобно засадена „висока трева“ и най-разнообразни препятствия, които позволяват прикриване от враговете и изненадваща атака – специална функция, която обикновено е фатална за безхаберния противник.

Horizon: Zero Dawn е странно дуалистична в геймплея си и тук идват някои от критиките ми към заглавието. Основната история на играта е изключителна. Тя не е само добре разказана, но благодарение на качествените и дълбоки диалози (или монолози, в случая с древните записи) и великолепните актьорски гласове носи силен емоционален заряд. Към края на заглавието на човек не може да не му пука за разкриването на истината за събитията, довели до тоталния колапс на човечеството от Металната Епоха и мистериозното му оцеляване във времето на Елой. Horizon обаче има някои от най-скучните и репетитивни странични мисии, които са ми попадали от доста време насам. Намери бандитите и ги убий. Намери мястото, където е изчезнал човекът Х, проследи стъпките му с Фокуса, намери го/трупа му, докладвай. Избий Х машини. При все нестихващия кеф от битките с метални зверове, повтаряемостта е силна. Нещо повече – разказваческото качество рязко спихва в страничните куестове, диалозите стават смущаващо клиширани и елементарни и като цяло Елой се превръща в бодлива мръхла, която се репчи на всички, и то на дребно.

По-основен проблем на играта е нивото на трудност. Да, естествено човек може да го вдигне, ако му е недостатъчно, и някои от по-сериозните машини до края си остават трудни за пребиване. Но на нормална трудност Horizon е просто твърде лесна. Всичко е направено така, че да ти помага (освен катеренето по скали, което е тромаво и неинтуитивно, предвид колко видимо е крадено от Uncharted) до степен, че дори грешните решения (всичките две-три от тях) не са фатални за целите на постигането на Platinum трофея, защото играта предлага не един, не два, а ТРИ аутосейв файла, които позволяват във всеки един момент да се върнеш достатъчно назад, че да поправиш всяко решение, което не ти харесва. Други дребни дефекти включват кьопавия контрол над механичните коне, които можеш да яздиш (функция твърде директно и некадърно инспирирана от The Witcher, която спрях да използвам след първите два часа геймплей) и прекалено сложните рестрикции върху това какво и колко можеш да носиш (ъпгрейдите на инвентара са базирани на лов на диви животни, които упорито отказват да ти пуснат нужните компоненти, все едно на 50 прасета само едно има кости, егати…).

Тези дефекти създават умерено тежък и респектиращ абзац, но всъщност не са достатъчно, за да развалят огромния кеф от времето, прекарано в Horizon: Zero Dawn. Да, много от collectible елементите на играта са повтаряеми и разсейват от основната история, вместо да допринасят с нещо. Но самият геймплей е толкова зарибяващ и визията толкова смазваща, че човек забравя, че се занимава с нещо, което вече е правил N на брой пъти. Дори не съм споменал още шокиращо добрия звук. Музиката, съпътстваща пътешествията на Елой, е красива и запомняща се, но не обсебва вниманието. Звуците на машините са може би 50% от презентацията им. Напълно механични и непознаваеми, едновременно хаотични и криещи нюанс на някакъв странен код, крясъците и воплите на металните врагове подплатяват атмосферата на древни тайни и забравена технология, да не говорим за бруталния фон, който създават по време на битки.

Като цяло, Horizon е много силна игра. Някои нейни дефекти са тъпи и лесни за избягване, но нито един не е достатъчен, за да развали кефа от изживяването на тази прекрасна история. В добавка, за хората като мен, на които това им е важно, трябва да отбележа, че това е заглавие, което минава Бехдел теста с апломб, и не само заради силната си и независима главна героиня. А за онези сред вас, които споделят страстта ми към Platinum трофеи, фактът, че въпросният може да бъде постигнат с едно изиграване и без особено големи усилия, е още един плюс. Сравнително ниската трудност ще подразни някои играчи, но за тях винаги я има опцията за изкуствено увеличаване на предизвикателството, а леката досада от страничните куестове лесно може да се избегне с първоначален фокус върху основния сюжет, след който ще сте толкова зарибени, че няма да ви пука от отклоненията. Защото истината е, че тайните, които Zero Dawn крие, са много, и силно удовлетворителни. Ако смятате, че би ви допаднал силно научнофантастичен сюжет, пълен с разкрития за древното минало, трудно ще намерите по-подходящо заглавие.

Оценка: 8.5/10