Skeleton key

Ако приемем и предположим, че всяко произведение на изкуството има по един шперц, скрит някъде в себе си, който да „отключва“ всичките му тайни, то шперцът за Туин Пийкс е тулпа.

Тулпата е същество, създадено в ума ни, което действа самостоятелно и/или успоредно на съзнанието ни, изпълнявайки наша специфична нужда. Те са в състояние сами да мислят, да притежават собствена свободна воля, емоции и спомени. Тулпа се създава, когато си представяш някой в главата си и третираш този някой като истински човек. Нужно е време за една тулпа да се развие в убедителна и сложна личност; „растейки“, нашето внимание и техният житейски опит ги оформят в човек със собствени надежди, мечти, сънища и вяра.

Накратко, тулпа е съзнателен „човек“, който живее в главата ни, отделно от нас.

Във филма Re-cycle на братята Панг те разглеждат темата за връзката между автор и произведенията, които създава. Писателка се мъчи да напише следващата си книга, след като е издала романтична трилогия, превърнала се в бестселър. Започва да вижда странни и необясними неща, и попада в свръхестествен свят, изграден от „познати“ неща и осъзнава, че преживява неща, които е описвала в бъдещата си книга. На финала на филма открива себе си пред бюрото, на което пише романа си. Оказва се, че всичко, което някога е трила и изхвърляла като истории, е заживяло собствен живот в собствен свят, от който и тя е част, защото докато е описвала героините си, си е представяла себе си.

Тя е измислица на собственото си въображение.

∞ ∞ ∞

Емблематичната сова от старите серии се появява в The Return само веднъж, в момент, в който ясно се вижда и усеща, че „нещата не са това, което са“.

Туин Пийкс прелива от символизъм, алегории и метафори и стотици препратки към произведения на изкуството; на няколко пъти „чупи“ четвъртата стена и директно се обръща към нас. Самото име на градчето подтиква към мисли за дуализъм: за материалност и духовност, за обективност и субективна реалност на Аза; за огледалност.

“Gotta light?”

Светът е толкова прецизно и плътно изграден, че винаги може да видиш или интерпретираш дадено нещо поне по два начина. Десетки пъти ни се обяснява за разрушителната сила на огъня, показва ни се зловещият начин, по който се е изродил в електричеството, но само веднъж (Хоук) обръща внимание, че в зависимост от това кой ги използва, те може и да не са символ само „злото“. Огънят е топлина, огънят е светлина; вътрешен плам. (Търсещият „огънче“ Дървар, може би не използва думата с подобно значение, а търси „светлината“ в човешката душа, за да може да я унищожи.) От своя страна, електричеството се явява проводник за отърсването от ступора при Дъги и щастлива развръзка в сюжетната линия на Джейни-И и Сони Джим.

Вече споменах за взаимовръзката между имената на реални и фиктивни личности и как Линч се стреми по всякакъв начин да преплете света си с безброй нишки, правейки го част от всичко; обезсмъртявайки го. Това го има при самия начин на изписване и началната композиция на пейзажа в интрото на сериала – наподобява и отразява този на Сиянието на Кубрик; имаме и почти Кубрикова част в The Return; почти, защото си е чиста линчовска.

Наблюдава се и особен символизъм около числата. В Туин Пийкс електрическите стълбове, които са основен елемент при пренасянето на електрическа енергия, са маркирани с „6“. Следващото число „7“ е сякаш число на издигане, извисяване, видяно при изкачване нагоре с асансьор от Филип Джефрис и върху вратата на мотелската стая, която използва Купър в края на „пътуването си“. И накрая „8“, числото за безкрайност (което може да се идентифицира и с Уроборос, и с лентата на Мьобиус), е номерът на стаята, която Джефрис – „който всъщност вече не съществува, поне не и в нормалния смисъл“ по думите на Гордън Коул, – обитава.

„Кръг с криле“ е символ на слънцето, на божествен/небесен дух и защитен знак. Символ, силно наподобяващ пръстена със совата, чийто знак буквално е разбит на парчета от Джефрис и след това съграден в символ за безкрайност. Преди това обаче сякаш се виждат цифрите „7 0 8“, които са същите от къщата на Сара Палмър. Оставяйки настрана нуждата да обвържем непонятното и неразбираемото с наименование и лице, ако БОБ е “The evil that men do. Maybe it doesn’t matter what we call it.”, както ни е обяснено във втори сезон, а в The Return ни е представено по-голямо, космическо зло, не би било грешно да предположим, че в такъв случай подобно зло може да бъде обяснено като „злото, което хората допускат да бъде извършено“. И сякаш, за да не бъдат многозначни нещата, Линч ни предоставя визуална съпоставка между душата на Лора и тази на Сара Палмър.

Още в първи сезон Лора казва на Купър, че ще се видят отново след 25 години. Възможно е това да е нужният период за „израстване“, за възприемане на света. В такъв случай може да направим сравнение между Док Хейуърд, който, въпреки че не знае как е попаднала пъстърва в крачола му, съвсем умело се справя със съвременните технологии (в частност Skype), за разлика от Луси, която изпитва космически страх поради неразбиране функционалността на мобилните телефони. Явно е нужна мъдрост, идваща в по-късен етап от живота, постигната чрез дългогодишния опит, за разбиране на космоса на Туин Пийкс; разбиране, което го има при Хоук, шериф Труман, Маргарет.

∞ ∞ ∞

Изградени композиционно умело като визия и като диалог, сцените с Одри провокират разбиранията и ума ни с всяка следваща. Всъщност, когато най-накрая тя достига заветната си цел, Линч най-безцеремонно ни набива в очите татуировка със символа на совата, която е липсвала допреди това.

Даян, която е „връзката“ на Дейл Купър в първи и втори сезон с останалия свят, първоначално е нямо и невидимо присъствие, което в The Return е приело сляпа форма, чиято обвивка бива разчупена от досега ѝ с Купър, за да се превърне буквално във визуално подобие на Червената стая.

 

Through the darkness of future’s past,
the magician longs to see.
One chants out between two worlds…

“Fire… walk with me.”

 

 

Какво са персонажите, които актьорите пресъздават, ако не тулпа?

1 2 3 4 5 6 7