Women

Мъжете в Туин Пийкс се борят срещу злото и същевременно причиняват такова. Опитват се да осмислят съществуването си, да открият скритата добрина на „златните си сърца“; проявяват мачизъм във всякаква форма (от нелепа битка на канадска борба до носене на ръце на „дамата в беда“). И докато всички тези мъже съществуват по своеобразен начин в света на Туин Пийкс, то жените се борят за оцеляване в бруталността и безскрупулността му.

Повече от където и да е другаде в творчеството на Линч, жените в Туин Пийкс търпят огромни страдания и мъчения. Още от самото му начало мощната бруталност на вселенското зло връхлита отгоре им. Те са обект на насилствена смърт, на свирепи побоища, на още повече безизходна насилствена смърт, на подигравки, на подценяване, на сексуален тормоз, на жестокост; на тотално обезличаване, сведено да красива „бонбонена“ опаковка. Пълзят и вият в този насилствен свят.

Грешките, които жените са допускали преди, се повтарят циклично и се предават и на поколението им, при което дори се израждат до маниакалност, рефлектираща обратно към източника на тормоз, към най-близките им и към тях самите. Невинността, нежността и голотата им е използвана за катализатор на най-лошото, на което са способни мъжете. Сладката сестра на Дона (пианистката) е навряна от страх под стълбището и след това е запратена директно в дебрите на гората, потопена в ужас. С изключение на една сцена, която също е повод за тормоз над жена, всички други „малки“ разговори, които се осъществяват в The Roadhouse, са между жени, които буквално изглеждат ритани и премазани от света около тях. Животът на Сара Палмър е сведен да циклеща, алкохолизирана и свирепа безжизненост, чийто катран се е вкопчил в душата ѝ; полуживот, за който трябва да се бори със зъби. Лора Палмър е изтръгната от покоя, който получи във Fire Walk with Me.

Жените в Туин Пийкс са заляти с цялата тиня и кал на света, вкопани са в нея, и буквално имат нужда от лопата, за да могат да се измъкнат.

И въпреки това голяма част от тях съумяват да се справят в този неприветлив свят: транссексуална жена е шеф на ФБР; специален агент Тами Престън (изиграна от певицата Криста Бел, наричана от Линч най-красивата инопланетянка) е поканена да стане член на специален ФБР екип; лейтенантът от ВВС, на когото са възложили намирането на майор Бригс, също е жена. Джейни-И, домакиня от предградията, търпяща изневерите и комарджийството на мъжа си, се бори за единството на семейството си и накрая го получава. Въпреки травмата и невъзможността да се отърси от смъртта на съпруга си, но намерила начин на продължи (чрез дънера), Маргарет Лантерман (жената с дънера) не е изгубила и йота от добрината и мъдростта си. Неразбирането и невписването на Луси в новия свят я държат дистанцирана от свирепостта му и това ѝ помага да реагира най-адекватно в един от най-критичните моменти. Констанс Талбът е намерила начин да противодейства на жестокостта, с която се сблъсква като следовател, чрез страхотно чувство за хумор. Норма Дженингс е издигнала “Double R” до успешна франчайз верига, борейки се за лично отношение към клиентите, за сметка на комерсиализацията. Бети Бригс е съумяла да отгледа Боби до висота, сравнима с тази на баща му. Одри Хорн намира сила да се изправи срещу себе си въпреки последствията. Дори и Надин успява да се измъкне от забвението, в което сама се е поставила.

Всички персонажи (главните, второстепенните и тези, които се появяват за миг време) са страхотни и правдоподобни, и неразривна част от абсурдния свят, в който живеят. Актрисите, които ги играят, са феноменални.

Колкото и парадоксално да звучи след всичко казано, Линч е романтик и вярва, че любовта ще спаси света. В част, в която ни прави свидетели на сцена на разтърсваща безизходица, и друга, в която казваме последно сбогом на любим персонаж, ни подарява истинска рапсодия с дългоочакваната кулминация на най-тъжната любовна история между Големия Ед и Норма на фона на “I’ve Been Loving You” на Отис Рединг.

1 2 3 4 5 6 7