За Хюготата и кученцата

Скандалите около награди са често срещани в средите на почитателите и писателите на фантастика и фентъзи. Ако следите англоезичните сайтове и блогове, посветени на тези жанрове, не може да не сте забелязали, че в последните няколко години този род скандали около наградите Хюго се увеличиха многократно и основните виновници за това са групите Sad Puppies и Rabid Puppies. Ако пък просто следите номинациите и носителите на Хюго, сигурно ви е направило впечатление, че в последните няколко години немалко от тях бяха доста странни. Настоящата статия цели да информира за какво става дума, като разгледа корените на скандала и представи различните гледни точки в него.

Всичко започва през 2011 г., когато Лари Корея, автор на ърбън фентъзи поредицата Monster Hunter, бива номиниран за наградата Джон Кембъл за най-добър нов автор на фантастика (този приз технически не се води Хюго, но се присъжда на същата церемония и се гласува от същите хора – бел. ред). Понеже тези награди се раздават по време на Worldcon конвенциите, той присъства на Worldcon 2011 в Рено и по негови думи е посрещнат доста враждебно от голяма част от другите участници в събитието. Причината за това, пак по неговите думи, е, че е отявлен либертарианец, мормон и защитник на правото за носене на оръжие, който дори притежава оръжеен магазин. Корея бива заклеймен като сексист, расист, хомофоб и т.н. (повече подробности за това може да прочетете тук). На същия Worldcon, той си изгражда впечатлението, че наградите Хюго се дават „от наши хора за наши хора“ и решава да направи нещо по въпроса, като го разкрие пред света. Поне така твърди през 2015 г., въпреки че първото издание на кампанията Sad Puppies оставя доста различно впечатление.

                    Лари Корея

Две години след номинацията си за наградата Джон Кембъл Корея поставя същинското начало на Sad Puppies. С няколко поста на своя сайт той агитира феновете си да закупят поддържащи членства за Worldcon и да номинират неговия роман Monster Hunter Legion за наградата Хюго. Понеже ако не си извънредно популярен автор, идеята да призовеш феновете да гласуват за теб обикновено не работи достатъчно добре, Корея решава да се представи като автор на супер развлекателни пълп романи, борещ се срещу литературните сноби и предпочитаната от тях литература, в която според него няма сюжет, няма екшън, няма интересни герои, а само натяквано послание и много претенциозност. Аз лично считам, че да претендираш, че Хюго-тата са снобарски награди е смехотворно, особено с оглед на носителите на наградата през последните десетина-петнадесет години (например четвъртия роман от Хари Потър), но в случая немалко хора явно са му повярвали. Не достатъчно обаче, Monster Hunter Legion остава на 6-то място по гласове сред романите и извън първите пет, които биват номинирани. Името Sad Puppies („Тъжни кученца“) пък идва оттам, че Корея пародира популярна в САЩ рекламна кампания на организация за защита на животните.

Въпреки неуспеха Корея вижда, че идеята има потенциал и следващата година я доразвива. Целта вече не е само да бъде номиниран неговият роман, публикуван предишната година, но и да постигне номинации за цяла листа от творби и автори. Този път се стреми да ядоса максимално много хора във фендъма и прибягва до помощта на Тиъдър Бийл, по-популярен под блогърския си псевдоним Vox Day. Бийл е откровено крайнодесен религиозен фундаменталист, известен в SFF средите основно с това, че успя с изцепките си да си изпроси изгонване от SFWA (професионалната организация на писателите на фентъзи и фантастика в САЩ) – нещо, което се случва изключително рядко. В своите блогове и в разни издания за крайнодесни откачалки като World News Daily, това същество пише пълни безумия от десетилетия насам, основно на тема как американските либерали, феминистките, чернокожите и атеистите унищожават цивилизацията, как расизмът бил научно доказан и феминизмът е далеч по-вреден от нацизма. Vox Day има бая фенове и последователи с подобни възгледи, които го следват сляпо, и благодарение на тях и на това че този път кампанията на Корея е с доста по-политически привкус (той откровено агитира своите фенове да гласуват за по-десни автори, за да ядосат хората с леви виждания във фендъма), Sad Puppies 2 постига успех и повечето от техните предложения, които са по едно или две в категория, биват номинирани. Това води до голям скандал във фендъма и SFF блогосферата, засилен от това, че една от номинираните творби е новелата на Vox Day – Opera Vita Aeterna (ужасно некадърно написана, по скромното ми мнение). За съжаление, освен естествените недоволни реакции сред читателите на SFF, че Корея и Vox Day експлоатират вратички в правилата, имаше немалко крайни и неоправдани мнения, наричащи Корея и поддръжниците му сексисти, расисти и хомофоби, без да привеждат никакви доказателства за това, освен че Корея е прибягнал до помощта на Vox Day. Доста от секциите с коментари на популярните SFF блогове се превърнаха в бойно поле между по-крайно настроените поддръжници на двете страни в спора (ето един пример за това). Други блогове и форуми пък се превърнаха в място, където надълго и нашироко се заклеймяваха недостатъците на противниковата страна (пример). Този въпрос прие формата на сблъсък между лявомислещи и дясномислещи хора в САЩ, а литературната страна, уви, остана на заден план.

              Vox Day

Причина за успеха на сравнително малката група последователи на Корея и Vox Day е, че не се изискват много гласове за да бъде номинирано нещо за Хюго. През споменатата 2014 г. 86 гласа са достатъчни за номинация в категорията повест, а 98 за роман (статистика на гласуването за Хюго през 2014 г.), като това е една от годините с най-голям общ брой номиниращи в историята на наградата. Това е логично с оглед на факта, че номиниращите са само няколко хиляди (право да номинират имат всички, закупили си членство в Worldcon за настоящата или предишната година), а всяка година се публикуват десетки хиляди SFF романи и разкази. Една малка, но организирана група номиниращи, които гласуват еднакво като блок, могат лесно да осигурят номинацията на това, което желаят, дори да са само 5-10% от всички гласуващи. Още повече, че от 7-8 години насам закупуването на т.нар. „поддържащо членство“ за Worldcon дава право не само да гласуваш за наградите Хюго, но и да получиш пакет с електронни версии на повечето номинирани творби, което си е доста добра сделка за 50 долара. Това прави далеч по-лесно намирането на няколкостотин души, готови да помогнат на лидерите в троленето на наградите и дразненето на „литературните сноби“ и либералите.

При определянето на носителя на наградата Хюго обаче нещата стоят по друг начин. Там се използва системата Instant Runoff Voting, при която всеки гласуващ класира петте номинирани творби в категорията според предпочитанията си. При определянето на победителя първо се класират номинираните според получените гласове за първо място. Ако някоя номинирана творба има 50% или повече от гласовете, тя се обявява за победител. Ако не, тази с най-малко гласове отпада, а гласовете се броят отново, като гласовете за отпадналата се преразпределят според това коя творба е посочена на второ място, до определяне на победителя. Тези правила означават, че ако дадена творба има силна подкрепа от примерно 25% от гласуващите, които я класират на първо място, но 60% са я класирали на последно или предпоследно място, тя ще остане след друга творба, за която 20% са дали първо място, 30% второ и 40% трето. Тук, за разлика от номинирането, една сплотена група гласуващи няма шанс за успех, ако вижданията им са коренно различни от тези на мнозинството. Освен петте номинирани, има и опция „Без награда“. Ако гласуващият счита, че някои от номинираните въобще не заслужават да бъдат наградени, той ги класира в своя вот след тази опция. При определянето на победителя резултатът на опцията „Без награда“ се определя по същия начин като този на другите номинирани и ако тя е на първо място, наградата в съответната категория не се дава на никого.

С оглед на горното и на факта, че повечето хора в организирания фендъм в САЩ са с леви политически виждания по американските стандарти, и че на опитите за заобикаляне на правилата, за да спечелиш награда, не се гледа с добро око, съвсем логично номинациите, издигнати от Корея, претърпяха пълен неуспех при финалното гласуване през 2014 г. Нито една от тях не спечели наградата в категорията си, а всички без една (редакторката Тони Вайскопф) завършиха последни от петте номинирани. Новелата на Vox Day дори се класира след „Без награда“, което се случва изключително рядко (повече подробности за резултатите за тази година може да видите тук). Това обаче въобще не обезкуражи нито Корея, нито Vox Day – и двамата обявиха, че това доказва предубедеността на повечето гласуващи за наградите, които според тях са наказали предложенията на Корея по политически причини, и че кампанията Sad Puppies ще продължи в бъдеще.

През 2015 г. Корея предава водачеството на кампанията на Брад Торгерсен, негов приятел, също мормон, живеещ в Юта, и известен дотогава единствено с няколко разказа и склонността да се забърква в разни скандали с политически привкус по SFF блоговете. Vox Day пък решава да направи своя листа в блога си (линк) и я кръщава Rabid Puppies („Бесни кученца“). Тя в голяма степен, но не напълно, се припокрива с тази на Торгерсен (която може да видите тук). Този път листите са с доста повече предложения, като в повечето категории двете кампании имат по четири или пет такива. В периода преди обявяването на номинациите словесната битка между Торгерсен, Vox Day и техните последователи и по-изявените представители на противниковия лагер като Патрик Нилсън Хейдън (един от основните редактори в издателство Тор) и Джон Скалзи загрубява, валят обвинения, че Тор, като най-голямото издателство в жанра си, е осигурявало награди Хюго в предишните години по задкулисни начини. Торгерсен продължава линията на Корея и се представя за защитник на развлекателното начало във фантастиката, срещу снобизма и претенциозността на традиционния фендъм, гласуващ за наградите Хюго. Той стига дотам, че в този свой блог пост обяснява, че продажбите на научнофантастични и фентъзи книги падали, защото читателите не можели да разчитат на кориците да ги ориентират перфектно за същността на книгата, която им е хванала окото. Видите ли, едно време космически кораб на корицата гарантирал яко приключение в космоса, а варварин с брадва – здрав екшън и мадами, готови да му се отдадат след победата. Сега вече не било така, защото понякога космическият кораб на корицата означава, че романът всъщност е за расовите предразсъдъци и дискриминация, а само действието се развива в Космоса. Това, според Торгерсен, е измама на читателя. С други думи, професионален писател се жалва как вече не можем да съдим за фантастичните книги само по кориците им. Тази глупост естествено беше осмяна и разкритикувана жестоко в една камара блогове и форуми, което допълнително нажежи обстановката.

След обявяването на номинациите за Хюго за 2015 г. се оказа, че двете „кучешки“ кампании са постигнали смазващ успех. От 60-те предложения на Sad Puppies 51 бяха номинирани, а от 67-те на Rabid Puppies – 58 (повече подробности за това – тук). Това моментално се превърна в основна тема на дискусии по форуми, сайтове и блогове, посветени на фантастика, и дори привлече интереса на мейнстрийм медиите. Една от първите такива медии беше Entertainment Weekly, където бе публикувана прибързана статия, в чийто първоначален вариант пишеше: „мизогинистки групи лобираха за това само бели мъже да бъдат номинирани за наградите Хюго“. Което е откровена глупост, защото в листата на двете „кучешки“ формации фигурираха над десет души, които не бяха такива. След множеството възражения статията бързо беше коригирана и придоби сегашния си вид, но духовете вече бяха разбунени.

Политическият елемент стана доминиращ в дискусиите и към Корея и Торгерсен се посипаха необосновани обвинения в расизъм и сексизъм. Те и техните поддръжници не останаха длъжни и разменянето на обиди и екстремни обвинения продължи месеци наред. Сравнително незабелязано в разгорещения скандал за политика остана, че Торгерсен бе включил в изготвената от него листа една камара посредствени творби на свои приятели, например Dark Between The Stars на Кевин Дж. Андерсън (да, същият Кевин Дж. Андерсън, чиито книги за Dune са обект на присмех навсякъде във фендъма и който е известен като крайно комерсиален писател с минимален писателски талант). Торгерсен не крие приятелството си с Майк Резник и естествено не беше пропуснал да осигури номинация за Резник като редактор. Най-фрапиращият случай е с комикса Reduce Reuse Reanimate на Картър Рийд, абсолютен анонимник, но приятел на Торгерсен (дори имат написан разказ заедно), който намери място в листата и в последствие беше номиниран. В листата на Vox Day пък имаше осем творби, публикувани от издателството Castalia House, притежавано от него. Шест от тях бяха разкази на John C. Wright, известен с това, че е най-екстремният християнски фундаменталист сред авторите на фантастика и в сайта си е публикувал около 7 милиона думи на тема как либерализмът, феминизмът, атеизмът и хомосексуализмът дълбоко са деградирали славната западна цивилизация от 19-и и началото на 20-и век. По-наболелият проблем в случая е, че макар да е имал сериозен талант преди да стане ревностен католик, в последните години John C. Wright е ужасен писател и номинираните му разкази са предимно безобразно скучна християнска пропаганда.

             Джордж Мартин

Както можеше да се очаква в ерата на блоговете и социалните медии, в жанр, в който много от авторите по традиция са и част от фендъма, някои от най-големите имена във фентъзито и фантастиката също коментираха подробно създалата се ситуация. В това отношение се отличи Джордж Р. Р. Мартин, който за пореден път се откъсна от писането на шестия том на Песен за огън и лед и вместо това публикува в блога си серия от обширни коментари по темата, опровергавайки повечето твърдения на Корея, Торгерсен и привържениците им по успешен, според мен, начин (смятам този за най-добрия от тях). Ерик Флинт също публикува няколко много добри коментара по темата от една сравнително неутрална позиция (това е първият от тях). Според него причините за все по-голямото разминаване във вижданията кое е най-добро във  фантастичния жанр между гласуващите за наградите Хюго и масата читатели на тези жанрове са много, но основната е, че броят на издаваните жанрови творби става все по-голям. През 60-те години е било лесно за по-запалените фенове да прочетат всички значими романи за годината и повечето разкази в топ списанията. В наши дни, ежегодно се публикуват хиляди романи и изобилието от наистина добри автори за всеки вкус прави това невъзможно.

В дните след обявяването на номинациите за Хюго 2015 г. имаше много гласове, призоваващи номинираните, включени в някоя от двете Puppies листи, да оттеглят творбите си.  Марко Клос беше първият, който последва тези призиви и оттегли своя роман Lines of Departure. Ироничното в случая е, че романът, който го замести в списъка на номинираните (The Three-Body Problem на Cixin Liu), в последствие спечели наградата в категорията.

След месеци кавги и разправии по форуми и блогове дойде време и за Worldcon 2015, където бяха обявени носителите на наградата Хюго за годината. Основният въпрос беше дали повечето гласуващи са решили да класират всички номинирани, фигуриращи в Puppies листите, след опцията „Без награда“ – като наказание за тяхното заобикаляне на правилата и нарушаване на неписаните канони за поведение по отношение на Хюго-тата, – или са решили все пак да ги класират нормално според чисто литературните им достойнства. Резултатите показаха, че повечето гласуващи бяха избрали първия вариант, защото само едно от произведенията или лицата, включени в листите, остана с повече гласове от „Без награда“. Много категории бяха напълно доминирани от „кученцата“ и това доведе до уникалната ситуация в пет от тях да не бъде присъдена статуетка, понеже опцията „Без награда“ събра най-много гласове. Разбира се, причина за това беше и подборката на Торгерсен и Vox Day, която, според мен, се състоеше от предимно посредствени творби, но знам какви бози са печелили в предишни години и фактът, че доказани имена като Шийла Гилбърт и Тони Вайскопф бяха класирани след „Без награда“ в категориите за редактори, показва, че далеч не е била основната.

Естествено, много хора се замислиха как да променят правилата, така че подобна манипулация да бъде предотвратена в бъдеще. Имаше множество предложения, най-популярното сред които е т.нар. E Pluribus Hugo, усложнена процедура за класиране на номинациите, която бе приета на Worldcon 2015, но за да влезе в сила, трябва да бъде потвърдена на следващия Worldcon. Това означава, че номинациите за тази година са по старата процедура и са все така уязвими на манипулации.

През 2016 г. водачеството на Sad Puppies беше поето от Кейт Полк, друг слабо известен автор от кръга около Корея. Схемата на действие беше коренно променена и беше направен специален сайт, на който всеки можеше да остави своите предложения за номинации в дадена категория. Kейт Полк ги агрегира и обяви финалния списък, в който имаше доста повече предложения във всяка категория и приличаше на списък с препоръки, а не на листа за манипулиране на гласуването. Понеже всеки можеше да предлага номинации, някои от тях бяха на автори от „другия лагер“ като Ан Леки и Катерин Валенте, а крайният списък бе далеч по-балансиран в литературно и политическо отношение от предишните години. От друга страна, тазгодишното издание на Rabid Puppies си беше отявлена листа с цел манипулация и блок гласуване, с по пет предложения във всяка категория. Някои от тях бяха очевидно тролене, като например Space Raptor Butt Invasion на Chuck Tingle, автор на гей еротика с динозаври, йетита и еднорози. Да, правилно прочетохте. Човекът е страшно продуктивен, а заглавията на творбите му са култови – например Seduced By Doctor Bigfoot: Attorney At Large и Pounded In The Butt By My Own Butt. Номинацията се оказа тактическа грешка от страна на Vox Day, понеже Chuck Tingle се оказа по-добър трол от него и след като беше номиниран, първо обяви, че ако спечели, наградата ще бъде приета от Зоуи Куин (за незапознатите – Зоуи Куин е главно действащо лице в скандала Gamergate, а Vox Day от години е твърдо на другата страна в него). След това Tingle направи сайта The Rabid Puppies, който е тотална гавра с Vox Day. Аз лично очаквам с нетърпение следващите му ходове, пичът определено е гениален трол.

Нека се върнем към по-прозаичните неща. Както можеше да се очаква, при обявяването на номинациите за наградите Хюго за 2016 г., големите победители бяха Rabid Puppies, а техните тъжни събратя този път имаха незначително влияние поради разпръсването на гласовете (по-подробно за това може да прочетете тук). За съжаление, Vox Day има достатъчно последователи, за да манипулира номинациите и без помощта на групата около Корея. Добрата новина е, че поне тази година е подбрал доста неща, които изглеждат по-читави като качество и немалко от тях вероятно биха били номинирани дори и да не бяха включени в листа му – например повестта на Лоис Бюджолд Penric’s Demon. От друга страна, възниква дилема за гласуващите, склонни да повторят тактиката от миналата година и да накажат всички творби от списъка след опцията „Без награда“, защото така ще пострадат и творби, които по всяка вероятност нямаха нужда от Rabid Puppies кампанията за номинацията си. Ще видим как ще се развият нещата, но изглежда, че контролът на групата на Vox Day върху процеса на номинациите е сериозен, въпреки рекордния брой хора, гласували тази година в номинационната фаза. Анализът на данните от миналата година, направен наскоро, сочи, че дори и E Pluribus Hugo вероятно няма да помогне особено за спиране на тяхната доминация в това отношение.

Цялата тази история демонстрира няколко неща – първото от тях е сериозното разцепление сред американските фенове на фантастичния жанр, което до голяма степен се припокрива с културната война между либерали и консерватори в САЩ. Второто е уязвимостта на манипулации на награди като Хюго. Трето – колко лесно хората се увличат в заклеймяването на тези от противниковия лагер и бързат да ги обявят за расисти, сексисти и хомофоби или, съответно, за марксисти, комунисти и SJWs (Social Justice Warriors – така се наричат от противниците им най-запалените поддръжници на каузи като феминизъм и мултикултурализъм в Интернет, чието основно занимание е да атакуват хора и творби на изкуството като проблематични поради техния сексизъм, расизъм и хомофобия). В цялата шумотевица около тези кампании имаше твърде малко истинска литературна дискусия и твърде много безпочвени обвинения. За съжаление, няма изгледи сагата да приключи с щастлив край. По-вероятно е взаимното джафкане да продължи още дълго време.