Наскоро популярното издателство Barnes&Noble пусна своя списък за най-очакваните продължения на фантастики през 2017. Той между другото си струва с голяма сила преглеждането, но по-забавна е бележката им в началото: „Winds of Winter и The Doors of Stone не са включени в този списък. Те ще се появят, когато се появят“. Двете може би най-очаквани книги в света на епичното фентъзи споделят изненадващо подобна съдба. И двете поредици се смятат за еталони в жанра. И за двете тази година ще бъде шестата, която най-вероятно няма да ги види на бял свят. И двамата автори отдавна са приели за даденост досаждането от феновете си, което нерядко е стигало да крайно непристойни заплахи и оплаквания, че поредиците няма да успеят да бъдат завършени. Недоволството в случая с Мартин гради основно върху голямото му забавяне още с петата книга и върху напредващия сериал Game of Thrones, който отнема от съспенса на книжната поредица за верните му читатели. Авторът отдавна се е отказал да дава ъпдейти за работата си и единствено отрича погрешните слухове. Подобна стратегия е приел и Ротфъс, който много често отговаря агресивно или шеговито на коментари по книгите си. Възмущението в неговия случай идва най-вече заради непремерените му думи отпреди години, че и трите книги на Хрониките на кралеубиеца са вече написани и очакват само редакции и пренаписване тук-там. Същевременно известният блог Pat’s Fantasy Hotlist сподели преди година, че издателите на Ротфъс все още не са видели и една написана дума от третия том на поредицата, а някои фенове започнаха на шега да теоретизират, че Патрик никога няма да напише тази книга и всичко е част от сложна арт-инсталация. И при двамата автори недоволство генерира и фактът, че се занимават със странични проекти, вместо да се съсредоточат върху поредиците си. И двамата са обект не само на яростни критики, но и на пламенни защити, от известното „George Martin is not your bitch“ на Нийл Геймън до този прекрасен пост (който препоръчвам по редица причини!) на писателя Брейди Бил.

Така или иначе, нова година – нов късмет, и очакванията и слуховете за седмата Песен и третия Кралеубиец тръгват с нова сила. За да не останете неподготвени за тяхното изненадващо появяване в нетърпеливите ви ръце, реших да освежа малко паметта ви след всички тези години и да ви припомня какво в крайна сметка очакваме да се случи в новите попълнения от двете поредици. Дума да няма, че изложението надолу ще е пълно със спойлери за всички излезли досега книги и за сериала, така че ако не сте минали още през част от тях – насочете се първо натам. На останалите – приятно четене!

The Doors of Stone

Поредицата на Патрик Ротфъс проследява съдбата на Квоте (да, всъщност е Квоут), магьосник пар екселанс, разказвач на приказки, активен донжуан и преследван от закона кралеубиец. Квоте започва историята като кръчмар на средна възраст, който крие истинската си самоличност в един свят, раздиран от междуособици и нападнат от демони, но скоро след това започва да разказва за младостта си и за обучението си в магьосническия Университет. Няма нужда да преразказвам всичко, което вече сме изписали по темата, но ще спомена, че интересното при The Doors of Stone е това, че рамкиращата история в кръчмата ни дава уникалната възможност да предполагаме доста информирано какво още трябва да се случи в последния том на трилогията, че да докара нещата до настоящето. И тъй, какво очакваме да се случи в третата книга.

Квоте ще отвори портите от камък

Well, duh. Малко вероятно е при това заглавие да не получим някакво гранд-финале, включващо въпросните порти. Какво се крие зад тях, можем да предположим по разказите на Скарпи и на Фелуриан. Там е затворен така нареченият Враг, който по всичко личи да е Якс, най-великият от оформящите, крадецът на луната, момчето от приказката на Хеспе и основният антагонист във Войната на сътворението. Стана ви супер-епично и бяхте забравили всичко това? Може ли! Якс със сигурност ще играе някаква роля във финала на поредицата, но как и най-вече защо ще бъдат отворени вратите, които половината свят е измрял за да затвори, предстои да разберем. Можем обаче да се обзаложим, че прословутото любопитство на Квоте ще изиграе голяма роля в това. Истинският въпрос обаче е кои всъщност са каменните врати – дали тези в имението на Лаклес, или онези в подземието на Университета, които са покрити с мед? Теории свързват както фамилията Лаклес с времето на Мин Тираел, така и руините, върху които е построено магьосническото училище с далечното минало, из останките на което броди Аури – The Underthing. Дали каменните врати не са обаче всъщност трета врата? Квоте сънува кръг от сиви камъни с един голям и обвит в сянка по средата – те очевидно са свързани с Чандрианите, и най-вероятно са истинските каменни врати, но дали само от страната на Фае, или и от човешката страна?

Кутии, кутии, кутии

Освен изобилие от врати, Хрониките на кралеубиеца предлагат и голямо количество кутии. Освен желязната кутия на Якс от приказката, имаме кутията без ключалка на лейди Лаклес и трижди-заключената кутия на самият Квоте в кръчмата. За последната можем да предположим, че държи неговото име и съответно силите му на магьосник – податките за това са внимателно прикриваната му слабост и неспособност да се бие в настоящето, както и въпросите му към Елодин за това дали истинското име на нещата може да бъде променено. Една от теориите на феновете твърди, че Квоте ще заключи името си в кутията, за да се спаси от контрола на Якс или на Халиакс. Но дали тя е същата като кутията, заради която Квоте се скара с Маера и която не можа да отключи? Дали ще разберем какво има в нея? Мнозина мислят, че кутията на лейди Лаклес съдържа острието от стъкло, с което древният герой Селитос изважда очите си, за да успее да прокълне Ланре/Халиакс, но каква сила има всъщност този артефакт в настоящето? Или пък кутията на Квоте е кутията на Якс? Аури му дава ключ за луната. Какво значи това? Въпроси, въпроси…!

Убийството на краля

Да не забравяме, че основният claim to fame на червенокосия магьосник е това, че е убил крал – цялата поредица е кръстена на този ключов факт! Ако едно нещо е сигурно за третата книга, това е, че Квоте ще види сметката на някоя особа със синя кръв. Кой крал обаче ще е това и защо ще се наложи да бъде убит? В рамкиращата история земята, в която е кръчмата на Квоте, се управлява от Разкаяния крал, а войниците му носят бяло и синьо – цветовете на Маер Алверон. Същевременно имаме вметката за това, че крал Родрик Калантис не трябва да допуска мечове близо до себе си, а злокобното дърво Ктаех убива пред Квоте червено-златната пеперуда в цветовете на краля. Това, допълнено с подробните обяснения кой кой е в списъка с потенциални наследници на трона на Винтас, прави почти сигурно допускането, че той ще си вземе. Но дали той е кралят, убит от Квоте? Най-вероятно да – освен всичко друго мечът Caesura е описан с „it sounds like breaking a line“. Много фенове обаче продължават да мислят, че някак Амброуз ще стане крал, макар да е много далеч в списъка, и че като основен антагонист на младия герой именно той ще падне под ножа. Истината е, че изключително много сюжетни възли трябва да се случат, за да се изпълни подобно предвиждане.

Смъртта на Симон

Те ти изненада. Наистина, дотук в историята Квоте никъде не казва, че Симон е мъртъв, но е за отбелязване, че той е сам-самин с Баст в кръчмата и никой от университетските му приятели очевидно не е с него. С някои от тях той вече има противоречия и дрязги, а от останалите може и да се крие по обясними причини. Но специално за Симон той винаги разказва с един определен тон на умиление и носталгия, описва го само в положителни краски и като цяло създава усещането за непоправима липса. Много вероятно е младежът да си вземе, а още по-вероятно е това да стане по вина на Квоте, чиято арогантност и високо самомнение за способностите му са обречени да му изиграят лоша шега. Да, Квоте несъмнено ще омота целия свят и ще причини една камара неразбории, но Ротфъс със сигурност трябва да го накара да почувства лична загуба, а Дена като че ли вече не играе добре тази роля.

Дена и Господаря Аш

И като казахме Дена, развръзката на крайно отегчителния им романс с Квоте със сигурност ще е на страниците на третия том. Много мистерии обкръжават тъмнокосата дива, подхранвани най-вече от склонността ѝ да изчезва, без да обяснява нищо, и да се държи решително неадекватно, задължавайки горкия си обожател да стъпва на пръсти около нея и да изнервя читателите. Различните теории я свързват с Чандрианите, с Амирите, че дори и с луната (Дена със сигурност е непостоянна като нея!) и от новата книга се очаква да разреши тези чудения веднъж завинаги. Ротфъс е крайно внимателен с истинските причини за странностите на Дена, но за сметка на това – изключително щедър с податките за самоличността на нейния мистериозен покровител, господаря Ясен. За съжаление ги разделя точно по равно между двамата основни кандидати. Чандрианът Синдер е моят личен фаворит, не толкова заради сравнително очевидното съвпадение на имената (Ясен = Ash = Пепел = Cinder) и бялата си коса, а най-вече разбира се заради песента, която покровителят на Дена я кара да композира и която описва Ланре като трагичен герой – и която на всичкото отгоре се казва „Песен за Седемте болки“. Трудно може да стане по-явно от това, но би ли бил Ротфъс толкова очевиден? От другата страна е винтаският благородник Бредон с немалко козове, сред които мистериозността му, играта от Фае, на която учи Квоте, възрастта му и, разбира се, бастунът, с който Господарят Ясен налага Дена според дървото Ктаех. Напълно възможно е двамата всъщност да са една и съща личност, тъй като Синдер все пак се преструва на водач на разбойниците в гората. Страхът на мъдреца остави Дена и Квоте с един крайно недоклатен финал, в който на любовта не ѝ бе писано, но пък поне беше последователен след абсурдната сцена, в която те се скараха заради една песен. Всички сме наясно, че нещата няма как да останат така.

Амирите и боговете

Една от големите мистерии в поредицата е ролята на изчезналите Амири. Ако си спомняте добре историята на Скарпи, която Квоте приема за канон, те са последователите на Селитос, които се заклеват да търсят отмъщение за предателството на Ланре и се борят с Чандрианите. Тази версия се потвърждава и от древната ваза, която Нина рисува за Квоте във втората книга, а също и от Фелуриан. В историческите документи обаче Амирите са по-известни като религиозен орден, който е изпълнявал волята на Техлинската църква, преди да бъде разпуснат, което довежда до края на Атурианската империя. По всяка вероятност Амирите са използвали прикритието на този орден, за да продължат борбата си с Халиакс и останалите, но по-интересното е, че в наши дни информацията за тях се оказва също толкова оскъдна и разбираме, че нарочно причинен пожар в Библиотеката на Университета на теория е унищожил много от тяхната история. Феновете са почти убедени, че пазителят на архива Лорен е Амир, но големият въпрос тук е каква роля ще играят те в битката на Квоте с Чандрианите. Не по-малко интересно е и подмятането на Квоте, че е говорил с „богове“. Единственото подобие на бог в света на Темерант е Техлу, който историята на Скарпи разкрива като водач на ангелите – онези руачи, които приели дара на Алеф и се отказали от отмъщението срещу Ланре. Най-вероятно те са и „певците“, от които Халиакс пази останалите Чандриани. Каква работа ще има Квоте с тях обаче предстои да разберем. Или пък не.

Убийството при фонтана

Сред по-рядко споменаваните епизоди от рамкиращата история с Летописеца е този с пияния странник, който разкрива самоличността на Квоте. Като част от алкохолизирания му монолог се открояват следните думи: „Видях мястото в Имре, където го уби. До фонтана. Целият калдъръм беше потрошен […] Казаха, че никой не може да го поправи“. Събитие от такива пропорции, с калдъръм, който не може да бъде поправен – със сигурност ще видим това в третия том! За кое убийство обаче става дума? Единият вариант е това да е убийството на краля, но кой крал би бил в Имре? Само Амброуз, а това изисква доста нагласени обстоятелства, за които вече споменахме. Другият вариант е това убийство да е друго и по мащаба на използваните сили вероятно става дума за поне магьосник, а защо не фае или Амир? Или дори Якс? Едно знаем – не е никой от Чандрианите, защото Баст ги описва като все още седем в настоящето.

Принцеса Ариел

В известната си и изпълнена със самохвалство „Може и да сте чували за мен“ реч от началото на своя разказ Квоте твърди, че е „крал принцеса от покоите на крале“. Преводът не е добър, в оригинала това са „спящи под могили крале“ и принцесата е едно от нещата, които все още не са се случили в историята. Или пък е? Някои смятат, че с неясното си потекло Дена се класира за добра потенциална принцеса, но далеч повече глави са насочени към Аури, странното русо момиче, което се крие в подземията на Университета. „Sleeping barrow kings“ спокойно може да бъде метафора за чудатите предмети и механични машини, които ръждясват там, изцяло в духа на преживяванията на самата Аури в Музиката на тишината. Освен това Аури е описвана с благороднически маниери и също така в друг момент Квоте говори за „принцеса Ариел“, което е възможна прилика в имената – много често в поредицата героите се сдобиват с подобни имена, например Дена, Лаклес, Феруле. За финал, обърнете внимание на тази невероятна дискусия на тема девойките, които Квоте спасява от фалшивите Рух, и приликите им с Дена и Аури! Склонността на Ротфъс избирателно да не разказва части от историята обаче може и да ни изиграе лоша шега и да не разберем нищо за никаква принцеса в третия том.

Мелуан и стихчетата

Че майката на Квоте е Неталия, отдавна загубената сестра на Мелуан Лаклес, е аналогът на R+L=J в света на Хрониките. Не толкова „теория“, колкото крайно очевиден факт, за който само чакаме героите да се досетят сами. Това със сигурност прави главния герой „сина, който носи кръвта“ от стихчето за Лаклес. Всъщност това стихче идва в два варианта и по всяка вероятност пази тайната как се отваря портата в родовото имение. Здравата сюжетна логика говори, че с толкова мистерии, граничещи с пророчества, които са закодирани в тези стихчета, вкупом с любовта на Ротфъс към заравянето на истинската история в приказки и песни, това все пак ще са каменните порти от заглавието и че всички изисквания на стихчето трябва да се изпълнят. Някои от тях са доста интересни, включително пръстена, кутията, пътищата (на сивите камъни?) и най-вече финия начин, по който обидните шеги за лейди Лаклес всъщност може да имат съвсем буквално значение. Малко вероятно е смисълът на стиховете да не се разплете в новата книга.

Загадката на Чандрианите

Какво точно искат Чандрианите и защо толкова държат да скрият истината за историята си, е централният движещ мотив на младежа и той неведнъж жертва какво ли не, за да се добере до някакви улики, които да му помогнат да намери отговора на загадката. Дали и те са свързани с луната, както подсказва историята на Скарпи и думата „чандра“? Дали искат да разрушат света, или само спомена за себе си? Какво точно се е случило между Якс и Ланре? Каква е била ролята на Ктаех във всичко това? Със сигурност част от тези въпроси ще бъдат отговорени на страниците на The Doors of Stone. Водачът на Чандрианите е една от най-трагичните фигури в историята и можем само да предполагаме, че сюжетът няма да остави това неотразено в неговата съдба. И макар че би било напълно в стила на Ротфъс да приключи трилогията с няколко мъчително многозначителни реплики, които само да подготвят сцената за нова поредица в настоящето на кръчмаря, то ние все пак се надяваме на някакъв поне мъничко зашеметяващ финал, който най-сетне да срещне отново лице в лице Халиакс и Квоте.

Нека с това приключим лутането из спомените за случилото се в Хрониките и да се насочим към още по-истеричното чакане на бай ви Джордж Мартин и неговия сладко-горчив романс със срокове и читатели.

1 2