Мрежа: Disney +

Създател: Джак Шейфър

Сезони: 1

Формат: 9 епизода с различна дължина

В ролите: Елизабет Олсън, Пол Бетани, Катрин Хан, Тайона Парис, Рандал Парк, Кат Денингс, Еван Питърс и др.

 Преди да започна това ревю, мисля е крайно време да се разберем, че това не е сериал, за който може да четете без спойлери, ако не го гледате. Оттук нататък в ревютата ми ще има споменавания за ключови моменти от предишни епизоди и единствените маркирани спойлери ще са за настоящия епизод, в случай че искате да прочетете материала преди да сте го гледали. Чувствайте се предупредени.

Уествю празнува Хелоуин! Всички главни герои са облечени с костюмите на класическите си версии от комиксите! Децата бродят по улиците и обират бонбоните на съседите!

Децата? Какви деца?

Първото, което прави впечатление, е, че на ситком ниво явно сме прескочили едно десетилетие. Макар и опънингът да следва сюжета на този от първи сезон на Алф, стилът на заснемане и музиката видимо идват от Малкълм, чийто първи епизод е от 2000 г. Тази тенденция продължава и в останалата част от епизода, като единственият деветдесетарски елемент е рекламата по средата (за нея след малко).

Докато Уанда (Елизабет Олсън) и Пиетро (Еван Питърс) съпровождат близнаците в лова за бонбони, Вижън (Пол Бетани) се измъква, за да се опита да разкрие мистерията на града, в който живее. Междувременно, извън Хекса, Дарси (Кат Денингс), агент Ву (Рандал Парк) и Моника Рамбо (Тейона Парис) се сблъскват с безскрупулността на S.W.O.R.D. и се оказват принудени да действат в сенките.

Е, време беше и за малко по-„междинен“ епизод. Макар и да бъка от случки, шестото издание на WandaVision не ни предлага нови разкрития в основния сюжет. Вместо това All-New Halloween Spooktacular! продължава тенденцията от миналата седмица да смесва реалния свят с този на ситкома в Хекса. Това едновременно радва, защото ни позволява да разберем повече за събитията в сериала, но и разочарова, защото ми липсват моментите, в които Уанда „пренаписва“ епизода, за да анулира проблемните моменти.

Голямата мистерия – Пиетро – има много екранно време, но малко въпроси получават отговор. Също толкова неясни остават и близнаците. Били (Джулиан Хилиърд) и Томи (Джет Клайн) разкриват умения, подобни на майка си и нейния брат, но откъде идват тези сили и откъде се пръкнаха самите близнаци, продължава да е мистерия.

Като цяло това беше първият епизод на WandaVision, който ме остави леко хладен. Не защото липсваха важни събития или защото не беше забавен и динамичен, а защото видимо е мост между първата и втората половина от сериала (тъй като последните три епизода ще са с дължина един час, те сумарно ще са почти толкова дълги, колкото първите пет). Мостовете традиционно си заслужават в ретроспекция, но рядко удовлетворяват на първо гледане.

Така или иначе, мистерията около Уествю продължава да ме държи на ръба на стола и честно казано последните няколко седмици живея за петъка. Надявам се седми епизод най-сетне да разкрие кой дърпа конците в Хекса, за да може последните два да са МАСИВНА КУЛМИНАЦИЯ.

 СПОЙЛЕРСКИ РАЗМИСЛИ

1. Рекламата. Както вероятно знаете, всяка реклама за момента се позовава не само на травми от миналото на Уанда, но и на определен камък. Първи епизод беше камъкът на Ума (светлинката в тостера, тъй като „тостер“ е едно от названията на Вижън, в чието чело се намираше въпросният камък, преди Танос да го вземе). Часовникът във втори епизод беше, разбира се, камъкът на Времето. Сапунът в трети епизод беше син куб, което естествено е Тесерактът, а.к.а. камъкът на Пространството. Четвърти епизод беше изцяло в Хекса, но в пети видяхме не само намеци за грешките на Уанда и Вижън в Гражданска война, но и червена течност, символизираща Етера, известен още като „камъка“ на Реалността. Остават два камъка – на Душата и Силата.

Е, рекламата за „Yo-Magic“ йогурт е малко по-различна. Докато предишните епизоди фокусираха върху миналото на Уанда, този път рекламата изглежда коментира настоящето ѝ. Акулата казва на момчето, че знае какво е да гладува, но се е нахранил с „Yo-Magic“. Това е доста директна индикация, че нещо се храни с магията на Уанда. Нещо повече – момчето приема йогурта, но се проваля в опита си да го отвори и в крайна сметка умира, което е видима алегория за сделка с дявола. Ако сте чели ревютата ни досега, няма нужда да ви казвам за кой злодей е индикация това.

2. Пиетро ли е Пиетро, или не е Пиетро? Сценаристите знаят точно какви теории биха имали зрителите: героят на Еван Питърс е или мутант от алтернативна реалност, или злодей, способен да променя външния си вид, най-вероятно Мефисто*. Само дето героят в този епизод нонстоп храни И ДВЕТЕ теории. Първо, името му е Пиетро, при все че Еван Питърс в Х-мен филмите се казва „Питър“. Да, ама в една сцена той се идентифицира като „Чичо Питър“. Специалните ефекти около движението му също са тези на Живака от MCU, а не на героя, който Питърс играе в другата вселена. В добавка, той изглежда като да има спомените на брата на Уанда, но за сметка на това демонстрира, че осъзнава къде е и какво се случва около него, което означава, че спокойно може да лъже.

За да е още по-нагъл сценарият, Пиетро нонстоп използва реплики, фокусиращи върху буквата „Х“, но в следващия момент изцепва нещо, свързано с Ад или демони. Черешката на мелбата е флашбек със сцената от Епохата на Ултрон, в която Ерън Тейлър Джонсън умира на улицата, да не би да си помислим, че сериалът очаква от нас да смятаме, че това е същият актьор…

Американците имат един израз, който много пасва на случая: „too cute“. В този контекст това не означава „твърде сладък“, а „прекомерно самодоволен“. WandaVision поне за мен започна да става досаден в този епизод с пълното размиване между великденски яйца и улики, постоянно давайки индикации за противоположни теории, но без никакви реални отговори. Същото важи и за Агнес, която продължава да ни дава „Агата Харкнес“ намигвания (и да, абсолютно се преструваше на изплашена). Предвид колко малко получаваме седмично, аз поне нямах нужда от толкова гъделичкане без никакво удовлетворение накрая.

Оценка: 7/10