Създател: Джон Фавро

Сезони: 1

Формат: 8 епизода с различна дължина

В ролите: Педро Паскал, Ник Нолти, Карл Уедърс, Вернер Херцог, Тайка Уайтити и др.

Disney+, новата стрийминг услуга на Дисни, стартира на 12-и ноември, а с нея и най-очакваният сериал на годината. The Mandalorian е първото игрално Star Wars произведение на малкия екран и след всичко видяно и прочетено предварително нямах търпение да изгледам първите два епизода, които излязоха миналата седмица (оттук насетне сериалът ще излиза веднъж седмично, всеки петък). Оттогава насам Интернет гърми с Мнения и Позиции и аз възнамерявам смело да добавя моите към кюпа, но за читателите, които не са имали шанса да видят епизодите, не бойте се – ревюто ще е изчистено от спойлери, с изключение на финалното каре.

Първите ми впечатления от The Mandalorian бяха смесени. С някои мимолетни изключения, визията на сериала е убийствена. Мръсотията и захабеността, познати ни от добрите филми в тази вселена, са на лице, използвани са максимално количество практически специални ефекти, вместо компютърни, и атмосферата на малкото места, които сме имали шанса да видим, е сходна най-вече с тази на Епизод IV и Rogue One. Същевременно обаче действието е доста бавно, а времетраенето на епизодите – 40 минути за първия и 30 за втория – ми се стори недостатъчно за развитието на епична история, каквато бих очаквал от Star Wars*.

За щастие, скоро след това дойдоха вторите ми впечатления – от видяното до момента мога смело да заявя, че The Mandalorian има потенциала да стане любимият ми сериал за годината! Историята се развива някъде след Епизод VI, но далеч преди Епизод VII, и е безкрайно камерна, представена през фиксираната гледна точка на безименния и перманентно маскиран Мандалорианец (Педро Паскал) – ловец на глави, за когото научаваме единствено, че е сирак, вероятно осиновен от мандалорски клан след трагичните събития, оставили го без родители*.  Малкото, видяно от характера му, идва не от думите – той говори малко и по същество, – а от действията му, и това е една от множеството силни страни на сериала.

Времетраенето и какво ни „дължат“ създателите на сериали

Немалко хора из Интернет се почувстваха предадени от краткостта на епизодите. За мен причините са две. От една страна, дресирани сме да очакваме, че ТВ драмата идва на епизоди от по един час, което в телевизионните мрежи означава 40-45 минути без рекламите, а в модерната епоха на стрийминг сериали – често над 50 или дори над час. От друга, в последните няколко години Нетфликс промени кардинално правилата с пускането на цели сезони едновременно. Сега много хора са свикнали, че когато им се предложи нов сериал, те ще могат да видят „много“ от него накуп и някакви си там 30-40 минути на седмица просто не им стигат.

Независимо дали ще съдим недоволстващите или не (мисля, че е ясно, че аз ги съдя малко), реалността е такава, че: а) ничий бюджет, дори този на Дисни, не е неограничен; б) никой не ти „дължи“ определено времетраене. Но нещо повече, а и доста по-важно: ако обърнем внимание на конкретните епизоди, които имаме до момента, те могат да бъдат дефинирани съответно като „начало и представяне на интригата“ и „стегнато странично приключение“. Нито един от двата не би бил подобрен от допълнителен материал и за мен е много обнадеждаващо, че The Mandalorian явно е правен от хора, способни да си кажат „историята на този епизод изисква толкова време, така че няма смисъл да е по-дълъг“. В крайна сметка това му е хубавото на стрийминг формата – че няма странични изисквания като дневна програма или рекламни паузи, които да изискват дадено времетраене.

Историята започва с дежурната Мисия-Която-Демонстрира-Компетентност, последвана от нова задача, изпращаща нашия герой на безименна и слабо населена планета. Там се намира новата му цел, за която той има на практика нулева информация. Епизодът свършва с голямо разкритие, за което ще напиша няколко спойлерски думи в каре след ревюто, и е последван от самостоятелно кратко приключение, което според мен трябва да бъде изучавано от всеки Dungeon Master като учебник за това как се прави стегнат сюжет, предизвикан от неочаквани предизвикателства. Някои хора недоволстват, че тази втора глава няма нищо общо с все още неясната основна история, но за мен тя беше разкошен представител на типа Star Wars кратки истории, които обожавах в The Clone Wars (чийто създател, Дейв Филони, е режисьор на първи епизод и макар и да няма кредит като писател, се твърди, че дейно е участвал в създаването на сериала).

Това ме води до цялостния стил на The Mandalorian. Сериалът е приключение, което поне на този етап видимо не се вълнува от Големите Велики Галактически Събития, и това ме радва много. Както казах, гледната точка е единствено на безименния главен герой, и действието следи отблизо свръхкомпетентните му усилия да изпълни поетата мисия, въпреки неочакваните спънки по пътя – физически и може би морални. Действието се развива в калта (на моменти – буквално!), това е герой в стила на Индиана Джоунс – смел, опитен, понякога дори безразсъден, но определено не и неуязвим. Сериалът още в първите си няколко минути дава ясно да се разбере, че той няма да преминава през всички препятствия с лекота, и ми е интересно да видя как този тип повествование ще се комбинира с конфликта, който неминуемо предстои в следващите епизоди.

Във визуално отношение ситуацията е разкошна по един особено ретро начин. Технологията е разнебитена и евтина – това не е Старата република, Империята или дори Бунта, а един обикновен човек, който живее от ден за ден и не разполага с лукса да замени развалена джаджа с нова на мига. Вече похвалих практическите специални ефекти и ще ги хваля още в спойлер карето долу, но тук искам да се възторгна от невероятния саундтрак на Лудвиг Гьорансон (познат ни с музиката си от Черната пантера, Крийд II и др.). Въпросният е епичен и навява асоциации с героични приключения, по-скоро в духа на класическото филмово фентъзи, отколкото Star Wars, макар и според личните ми усещания да пасва идеално на атмосферата на сериала.

The Mandalorian започна по леко притаен, но лично за мен невероятно силен начин. Макар и може би да не е космическата епика, която очаквах, изненадата ми беше строго положителна и мисля, че сериалът наистина има огромен потенциал, дори да остане фокусиран върху единия си герой и опитите му да си изкарва прехраната с лов на глави (макар и да е очевидно, че нещата ще ескалират скоро). Ясно е, че ако сте фенове на Star Wars, вече сте видели първите две серии, но ако не сте, или не смятате, че е за вас, препоръчвам ви да спрете да се излагате и да му дадете шанс.

За Онова Разкритие В Края на Първи Епизод…
БЕБЕ ЙОДА!!!! АААаааааааа!!!!*

Добре, де, знам, че не е конкретно Йода, но предвид че за тази раса няма НИКАКВА информация и в настоящия канон това бебе е едва третият неин представител, разбирате, вярвам, възторга ми. Извън всякакви нърдовски причини, това 50-годишно дете е най-сладкият практически специален ефект, който съм виждал през живота си, и искам да имам куклата вчера!

От малко по-сериозна гледна точка, наличието на това дете ни носи два важни извода, особено след събитията от втори епизод. Първо, Силата ще бъде в някаква степен част от историята на The Mandalorian. Дали ще бъде важна, или просто страничен трик, който да измъква героите от неразрешими проблеми, не мога да преценя, и се надявам да е някъде по средата, защото нито една крайност не е особено привлекателна в сериал, който за момента разчита основно на компетентността на главния си герой, комбинирана с неговата уязвимост. А и „Силата се пробужда“ някъде десетилетие по-късно, така че историята на това дете няма голям шанс да завърши по особено щастлив начин.

Второ, резонансът с Мандалорианеца е очевиден. Сирак, който е оцелял единствено заради добронамереността на непознати хора, е безкрайно малко вероятно да изостави или да продаде безпомощно дете на имперски офицер и неговия луд учен. Неминуемо това ще бъде в основата на конфликта поне на този сезон. Нямам търпение да видя до какво ще доведе.

But, like, БЕБЕ ЙОДА!!!!!!

Оценка: 9/10