Дългата нощ Игра на Тронове S08E03

Дългата нощ е безспорно най-дългият епизод, който сме получавали до момента, и за разлика от предходните трае грубо 82 минути. Започва със сцена, в която камерата следва Сам почти неотлъчно и използва неговата перспектива, за да внуши необходимия ужас, който е редно да ни съпровожда през въпросните минути. Умните са отпратени да се вайкат в криптата под Зимен Хребет, заедно с жените и децата. Воините са по стените и в авангарда, струпан пред тях, готови да посрещнат армиите на бродниците. Напрежението във въздуха е осезаемо. За миг го разсейва появата на стар познайник –  червената жрица Мелисандра. А дали появата ѝ наистина смъква напрежението? Със сигурност не и за сър Давос, който в този епизод просто се мръщеше на всички. Независимо от чувствата му, чрез Мелисандра ясно е прокарана идеята за съдбовност на предстоящите събития. Щом богът ѝ я е върнал на север, значи трябва да има сериозна причина. Наистина не виждам по-добра причина от финалната битка между огъня и леда.

Мелисандра запалва оръжията на дотраките със заклинание и по този начин отговаря на доста логичен въпрос. След като всички останали бяха въоръжени с оръжия от драконово стъкло и валирианска стомана, как щяха да нанасят щети върху бродниците тези от народа на конниците? Забелязах, че това е тенденция в новия сезон започна (а може би и преди това) – да отговарят на някои изостанали въпроси, с цел запълване на сюжетни дупки и задоволяване на претенции, които може и да не са били съзнавани от повечето зрители.

Продукцията ни показва мащабни сцени на строените армии, а диалозите, за щастие (предвид плачевния сценарии на някои от предходните), са стегнати и сведени до минимум. За нещастие, дори в толкова малък обем от реплики, Джон и Денерис отново успяха да бъдат неадекватни, но пък няколко остроумни подхвърляния от криптата изкупват греховете им.

Логическата страна на битката в Дългата нощ трябва да бъде игнорирана. Всичко е направено така, че да е визуално внушително и да ни накара да не мислим особено, а само да приемаме. Планът на режисьорите за нея като цяло не е лош, особено като за тактика във фентъзи произведения. Но пък враговете им са мъртъвци и при тях нищо не работи както трябва, затова и планът пропада още в първите минути. Просто е невъзможно да имаме класическа битка, когато са намесени бродниците (което е добре), затова получаваме нещо от сорта на World War Z + обсадата на Шлемово Усое от втората част на Властелина + дракони. Като всяка важна битка и тази, за да бъде подържан интереса на зрителя, бе разделена на множество възходи и падения, с евентуален превес на паденията.

Снежната буря, която Нощния Крал призова, беше епична добавка към хаоса на бойното поле и всъщност тя придаде на битката онази митично-култова атмосфера, от която се нуждаеше. Събуждайки историческото съзнание на героите и зрителите, карайки ги да се питат „Така ли е било и в предходните епохи?“, „Как изобщо са оцелели?“ и т.н.

Бойните сцени се развиваха логично на пръв поглед. На втори, всеки получаваше отреденото за него от сценаристите. Мелисандра се поизпоти, докато запали окопите, което беше изкуствено (и не особено нужно) заснето, с цел създаване на допълнително напрежение. В подобно сражение няма как да искаме изящна хореография – когато се воюва срещу зомбита, има предимно сеч. Въпреки това, цялото дълго и предълго обучение на Аря резултира в нелошо сражение върху стената. Втората сцена, към която ще отправя адмирациите си, е тази, в която валя дъжд от зомбит, а Джон трябваше да си проправя път през опустошения двор на Зимен Хребет, където другарите му оказваха отчаян отпор на врага. Беше прекрасно натъпкана с информация! Джон този път не се втурна да защитава Сам Тарли, защото залогът бе по-висок от приятелството им, което перфектно изразяваше безумното положение, до което са се докарали. Сцена с обаянието на Ада!

По някое време създателите са решили, че битката може да ни доскучае, тъй като епизодът е дълъг, затова ни предлагат stealth sequence с Аря из клаустрофобичните коридори и зали на крепостта. Крепостта, която години наред е била неин дом, сега изпълнена с кошмарите на нощта, преследващи я по коридорите, по които е тичала и като малка, само че този път в много по-страшна и смъртоносна игра. Сам по себе си добър момент, а доколко добре се напасваше с останалите, оставям на вас да прецените.

Дразнещото в Дългата нощ бе, че едни загинаха, а други, не въпреки че липсваха всякакви предпоставки това да не се случи. Така създателите доказаха, че няма по-силна броня от plot бронята. Загинаха Ед, Лиана, Берик, Джора, Теон – всички персонажи с второстепенна кауза, но във всеки случай по-благородни от някои все още движещи се. Мисля, че ги убиват по ред на обаятелност, но още нямам увереността да конструирам схема. Те получиха изкупителна смърт или смъртта, която желаеха, което е добре, предвид че тази битка е спрягана за „края на света“. Големият обрат не беше и съвсем непредвидим, предвид специалното внимание, отделено на Аря преди това. Направи ми впечатление, че в един момент очевидно не знаеха какво да ги правят онези в криптата.

Дългата нощ беше и страхотно тъмна, по необходимост, а и ако не бяха скрили това-онова от очите ни, нямаше да е така интригуваща. Вероятно всеки, който не е бил пред много нов телевизор или монитор с „истинско“ черно, е страдал и се е пулил като мен.

Разгледан самостоятелно, Дългата нощ е страхотен епизод. Превъзходен визуално и силно ангажиращ вниманието. Изобщо, тържество на фентъзито. Заради такива неща се радвам, че съм фен. В контекста на целия сериал обаче, все още не мога да повярвам, че се случи. Наистина, за това ли беше целият хайп? За един епизод (колкото и дълъг да е), за една нощ? Наистина ли това е краят на тази сюжетна линия? На линията, нека припомня, „Оставете кавгите помежду си, нека се бием на Север!“. Това, честно казано, според мен бе най-важното в сериала и изобщо не съм разбрал кога фокусът се е изместил в друга посока. Разбирам гледната точка на създателите. Повторната поява на Мелисандра и смъртта на Берик говорят достатъчно – това е краят на една… хмм, „религиозна“ война, ала същината е Играта на троновете. За мен обаче, когато сериалът започва с бродници, трябва да завърши с тях, а когато ги получа в трети епизод на последния сезон, колкото добър да е той, ми седи антиклимактично.

Въобще, създателите правят едни толкова логични неща, че не са особено логични. Вярно е, че чуковете на хайпа отдавна блъскат по главите им, но не е редно това да им дава посока и да се превиват под ударите им. Според мен вървят по линията на най-малкото съпротивление от доста време насам. Може и да греша, надявам се да греша, но ми се струва, че останаха неразрешени въпроси. Стискайте палци!