Дългата нощ Игра на Тронове S08E03
Създател: Дейвид Бениоф, Даниел Уайз
Сезони: 8
Формат: 6 епизода х~50 минути
В ролите: Питър Динклидж, Николай Костер-Валдау, Лина Хиди, Емилия Кларк, Кит Харингтън, Софи Търнър, Мейзи Уилямс и др.
Дългоочакваната развръзка на Песен за Огън и Лед не остави никого незадоволен. Високо повдигнатите очаквания бяха надминати и чувството, което остава след напрегнатия епизод, е само на блаженство. В най-дългия епизод на сериала и този с най-малко реплики, напрежението е предадено с феноменалната подредба на сцени, променящи скоростта на повествованието в идеалния момент, както и с чудесна актьорска игра (освен Бран, който остава след стените на Зимен хребет по разчупеност).
Започваме Дългата нощ с последните защитници, заемащи позициите си, включително сър Джора Мормон, готов да предвожда конницата на дотраките, заедно с вълчището на Джон – Дух. Първият ужас, пред който трябва да се изправи армията на живите, се оказва червената вещица Мелисандра, която се връща да помогне за последната битка.
Въпреки минималните шансове за победа, още повече за оцеляване, много от главните герои запазват живота си. Това разбира се прави всички недоволни, защото не се сбъдват повечето теории за това с кого ще се разделим, но дори повече – защото очевидно всички живи са оцелели само заради “plot armor”. Най-героичната, но и очаквана смърт, все пак е на Лиана Мормон. Малката предводителка успява да повали великан, преди да бъде ужасяващо смачкана и да издъхне.
По време на цялата битка – първоначалното нападение на дотраките с огнените си оръжия и летящите над тях горящи камъни от катапултите, защитата под строй пред самите стени на замъка, отчаяната отбрана на самите стени и партизанския бой в двора и коридорите – ставаме свидетели на чудесно преплитане на правдоподобна тактика, невероятна работа с камерата, музика и осветление. Всички тези елементи, комбинирани прекрастно от Мигел Сапочник, пресъздават хаоса на битката и неясния до последния момент изход не само за всеки отделен герой, но и за целия развой на историята.
В „тихите“ моменти напрежението се покачва с чудесни близки кадри върху лицата на войните. Израженията на ужас, несигурност, очакване и изненада ни пренасят на тъмното бойно поле. Следва динамична битка между дракони или отчаян сблъсък с безбройни мъртви, а в точния момент се пренасяме в притихналата градина или в криптата за да успокоим пулса, готови за следващата порция от това бижу на кинематографията.
Далеч от битката, в последния бастион на жителите на Зимен хребет, ставаме свидетели и на почти всички от малкото разменени реплики в епизода – последните развръзки между героите, които не видяхме в предния епизод, и опитите им да преглътнат собствената си безпомощност пред неясния изход. Изразът на взаимно почитани между Санса и Тирион и възвръщането на братската връзка, която имаха Бран и Теон, добре илюстрира високия залог на войната с мъртвите.
Стигаме и до най-важния герой в епизода, ако не и в сериала – Аря Старк. Целият епизод, освен битка, която спокойно може да се конкурира с Шлемово Усое за най-епично заснето сражение, успява да ни преведе през целия път, който Аря е изминала от първи сезон досега, и да завърши една от главните повествователни линии. В началото я виждаме над стените на Зимен Хребет, подобно на първи епизод, когато тръпнеше в очакване да види свитата на краля (нещо, на което бе обърнато внимание и в първия епизод от текущия сезон). Следва невероятната ѝ стрелба с лък, с която спасява Хрътката – умение, което знаем че притежава почти от първата си среща с нея. По-нататък я виждаме да върти новото си оръжие, както се е научила да прави в Браавос. Тук идва и последната бримка от развитието на характера ѝ и героинята като цяло – научава, че не е неуязвима и страхът я обзема. Дори в паниката различаваме хладнокръвието на Аря – движи се безшумно между лавиците на библиотеката и с невероятна ловкост избягва мъртвите. Още веднъж сме изненадани от уменията ѝ, когато ходещите мъртъвци са привлечени от кръвтта ѝ.
Саможертвата на Берик я изпраща при червената жрица, която успява да ѝ вдъхне обратно самоувереността и връща всички ни при първия учител по фехтовка на Аря – Сирио Форел – и въпроса му „What do we say to the god of death?”. След това, тя изчезва в неизвестна посока за последната трета от епизода, докато не се завърне по най-добрия начин – изскачайки от сенките, прехвърляйки кинжала в другата си ръка, както при последната си тренировка с Бриен, и екзекутирайки Нощния крал.
Така достигаме до смисления завършек както на историята на малкото момиченце на Нед Старк, така и на цялата Песен за Огън и Лед. Джон и Денерис изиграха ролята си като избраници на Р’хлор и предвождаха армията на живите срещу мъртвите. Давос Държеливия удържа и видя смъртта на Мелисандра – намери справедливост за изгарянето на Ширийн. Сега предстоят три епизода, в които да разберем кой ще спечели Играта на тронове. Битката между живи и мъртви приключи. Следва битката между живите.
Оценка: 10/10
И трите текста покриват тоновете слова които се изляха в нета. Лично за мен: ако го гледаме като самостоятелен телевизионен филм: 5 от 5, като част от сагата: 3 от 5, лично моя оценка 2 от 5-махам 1-ца заради несериозното отношение на ХБО Гоу. Този път ХБО-то лично за мен си оставиха ръцете с качеството на стрийминга: не съм от ония, които през 3 секунди освежават страницата за да гледат поредната серия, наспах си се, направих си кафето, пуснах си го на средностатистическата плазма през почти 10 годишния ми лаптоп, средното качество 2,1 колони и си се накефих. Късно вечерта вече с приятели го гледахме на новото им ултра-мега ХД и т.н. с екстри домашно кино с вградения ХБО Гоу и останахме крайно разочаровани от качеството на стрийминга: преход от HD към SD, пълно проличаване на зеления екран, направо ще ти изкара очите. Отговор на питането ми до ХБО още няма, но и не ми требе: все пак за 6 лв. толкова, най много да кажат проблема е в тв-то ви или в нет-доставчика ви. Но… ХБО могат много повече и са го доказали: ония 10 минути от 4-та серия на миналия сезон все още „къртят“.
За самия епизод: първите 20 минути просто кеф: спонтанното запалване на мечовете, колкото и непрактично да е и юруш напред и после поетапно угасяне на светлинките, страха в дъртия ветеран от долината, рева на драконите, вълната зомбита… Следващите 20-30 минути: редуване на отново готини моменти със скучни моменти: Тирион: аз… такова… правя разликата… ма нещо съм се спекъл…, Санса: пълни гащите и млъкни, всички тук сме като теб. Последните 20 минути: едвам се въздържам да превъртам напред щото ми е все тая кой кого, просто да се свършва. Лично за мен Карис открадна целия епизод за малкото време дето й го дадоха: влезе като пич, държа се като пич и накрая си тръгна като пич, за ужас на Давос-горкия.
За недоволните: какво ви пука за логика в сценария, военна стратегия, 90 милиона бюджет отишли в нечий джоб и прецакването на всички фенове със залозите кой от любимците ни щял да пукне? Още 3 серии и тая сапунка свършва, давайте следващата.
Niksan,интелектуален стерилитет. И не не причината да имаш последен модел ТВ, а пестенето на една камара пари, от анимацията, за това е толкова тъмно. Пълен провал на сезона. Нямам нерви да коментирам всичките малоумия, които бяха наблъскали в тази серия. Безспорно трябва да си военен гений, от Ранга на Анибал и Цезар, за да пуснеш конницата си във фронтална атака, просто да умрат, а след това бързо да връщаш хората си панически в крепостта зад мизерно тесен и плитък ров, създавайки повече хаос и безредици, отколкото армията на мъртвите. Да загубиш балистите си в началото, само след 1-2 изстрела, защото са пред рова, какво говоря не просто пред рова, а пред пехотата ти, която е много пред рова. Никаква организация на стената, хаотични и малко стрели, няма катран за изливане, няма копия, ами ги чакат да се покатерят на самия ръб. Реално битката нямаше командир, всички „командири“ бяха напредна линия. Иначе предната серия военни гении и корифеи обсъждаха тактиката гледайки огромни карти на района. Същото е и след това, буквално почти всяка сцена. Творческо безсилие и пестене на пари. Това ли ви е епиката? Дори една читава масовка нямаше, а поредица от малки, безлични индивидуални схватки и пълнеж. Рухването на Хрътката, както и Ария беше оригинално, но бутафорно представено, още повече, че не кореспондира с финалната Арка на Аря. Пълно безумие е епизода, като добави и предните два, картинката е ясна. Брутално тъпи филъри, за малоумници и тийнове.
Тактиката на дотраките е да се врежат в противника, да избият каквото могат и да се върнат да втори заход. Нещо, което те отказват да променят и е напълно несъвместимо с всяка друга бойна единица. Фронталното нападение е единственото което може да се очаква от тях, защото това винаги им е вършело работа. Факта, че след първия заход, от армията, която се предвиждаше да завземе обратно седемте кралства, останаха броени единици, е показателен за това, пред какво са изправени всички. Имайки предвид колко време отнема да се презаредят катапултите и трибушетата, е смешно да се обсъжда вариант за втори залп срещу настъпващата неуморна напаст. Също така, вариант в който армията на неопетнените (или дотраките) да сазад стените (или рова) е напълно безсмислен. Рова им дава възможността да се оттеглят зад стените, след като перфектната фаланга което поддържаха, вече не устоява на безбройните нападатели. В противен случай е просто статична защита, която може да бъде заобиколена без проблем. Катрана, колкото и да е горещ, не гори когато се излива, а и щом рова не ги спира, как катрана ще? Проблемът на копието на стената, е че мине ли нещо зад върха му, няма какво да направиш. Смъртоносен проблем, когато нямаш още четири реда копия зад гърба си. Сив червей беше прекрасен командир и възможно най-дълго и оптимални запази войниците си ефективни. Като човек запознат доста над обичайното със стратегия и тактика специално в исторически битки, мога да отправя само една забележка -твърде малко хора имаха шлемове в тази битка, но това ще Сив червей сложи неговия поне 3 пъти и това ще им простя.
Боже, и се смяташ за разбирач? Конницата обикновено се използва за атака по фланговете, фронтално само ако си сигурен, че ще разцепиш врага на две, какви втори заходи, какво чудо, това да не е конницата на Чингиз Хан, че да ги обстрелват със стрели. Пропуснал съм и факта, че стрелците на стената нямат обхват на стрелите си извън рова, т. е нямат така наречената „мъртва зона“. Гениално е да направиш ров, а стрелите ти да стигат малко преди него. Останалите ти гллупости няма да коментирам, отговарям ти само от куртоазия, ума ти съм го преценил още с първото си изречение.
Конницата не би трябвало да се използва по такъв начин, но освен, че това е странна смеска между тежка и лека конница (нито са бронирани за тежка, нито са въоръжени със стрелкови оръжия за да са лека) можеш да се сърдиш само на Р.Р. Мартин за тактиката им. Дори тежката конница прави повторни заходи, защото се губи цялото предимство да стъпчеш противника, когато просто стоиш с коня пред него. Стрелците на стената имат обхват зад рова и това се вижда, просто в един момент им свършват стрелите или стрелците или аз не знам какво. Още повече, че повечето стрели и стрелци са при Бран, за да държат мъртвите възможно най-далеч от него. Мъртвата зона, принципно, се използва от нападащата страна – зад нея разполагат обсадата, за да не ги обстрелват от стената и се намира доста след рова. Стрелите могат да поразяват безпроблемно(особено срещу леко бронирани противници) на над 150 метра, което е доста по-далеч от рова. Като не можеш да дадеш разумни аргументи срещу използваната тактика или да предложиш алтернатива, може да си запазиш куртоазията.
„Стрелците на стената имат обхват зад рова и това се вижда“ Напротив, никъде не се вижда 2 пъти съм гледал серията, не успяха даже да го запалят със стрели, много добре се видя, докъде им стига обхвата.( Не е хубаво да се лъже) А, това че тежката конница на долината, водени от Бриен беше спешена, беше тайна велика, защо е така. Глупости не ми се слушат, всичко най добро.
Абсолютно съгласен с Totenkopf – епизодът е наблъскан с безумия. Цялата олелия около The Night King приключи толкова анти-климатично, че ми идваше да разбия телевизора. Сериалът започна с него и накрая да свърши толкова елементарно – буквално с едно пробождане без никаква предварителна физическа конфронтация?? Генералите му седяха като статуии и нищо не правеха. Битката с драконите беше бой на негри в тъмна нощ – въобще не се разбира кой кой е и какво се случва. Абе пълен ужас! Не мога да повярвам, че Сапочник режисира най-добрия епизод в сериала (Битката на Копелетата) и сега ни дава тоя резил…
Всъщност сериала а и книгите не започват с него с цел, че той е главния злодей и целия цикъл книги е посветен на битката срещу всемирното Зло, макар че имаше някакви такива идеи из 2-ра или 3-та книга/измина доста време откакто ги четох, но имаше една среща между Берик, Торос и дружинката им и някаква старица-вещица, която им разказа древна легенда за сблъсъка между Ин и Ян или каквото там беше/. Първите 3 сезона, особенно първия си бяха точно акцентирани върху битката за трона било с дипломация, било с бойни действия, и минимално участие на фентъзи елементите, защото все пак е адаптация и нямаше как да зачеркнат дракони, зомбита, вълци и тем подобни. За наше съжаление, всезнаещите българчета, сериала се оказа безкрайна златна мина и продуцентите го удариха на сигурно: средностатистическия американец иска екшън, иска невероятен обрат в сезона, секс, да видим циците и останалата анатомия на важна героиня или герой/то вече с тая демокрация и двата пола плакнат обилно очи/ задължително много лош злодей, на който никой не симпатизира, който прави черен живота на добрия или добрите и задължително на края на сезона лошия се гътва по най-задоволителен начин. И те така вече 8-ми сезон.
А вие другите, толкова ли нямаше какво друго да дъвчите та се хванахте за бойни стратегии: и двамата сте прави, но и двамата пропускате нещо много важно, може би единственото важно: имате насреща си нежив противник. Когато армия от живи ти щурмува замъка и загуби 10,20,30 % от силите си, тя се замисля дали да не смени стратегията, в случая нямаме такова нещо. Плана бе прост: използваме Бран/който уж е нещо като неограничен Гугъл на Вестерос, ама не благоволява да сподели базата си данни или сам да изчисли, кой е най-изгодния вариант за да победиш баш-зомби/, за да вкараме в капан баш-зомби и единствено трябваше да измислим, как да го сторим с минимални жертви, щото нашите жертви са резерв за противника. Ами паленето на аракхите и огнената вълна в тъмното бе много яко, ама никой не споменава, че огъня ти съсипва аракха и той след това е безполезен, та Гендри има да прави аракхи за месеци напред, нито пък, как по-дяволите зомбитата пламват като факли като ги докоснеш със запален меч? Предварително са полети с нафта ли? Ама не, джафкате се за някакви си бойни стратегии. Дръжте се като средностатистически западняк-зрител, останаха още 3 серии и всяко чудо за три дни.Сега имат шанс да върнат Дорн в играта, а дано, че да има с какво да плакна очи.
Напротив точно с белите бродници почва книгата и сериала. „останаха още 3 серии и всяко чудо за три дни.“ За съжаление и тук не си прав, още дълго ще се изцежда с предистории било филми или сериали.
Ей, най-обичам да ми се заяждат на запетайка, окончание и т.н. ДА, ЗАПОЧВАТ С ТЯХ И КНИГАТА И СЕРИАЛА, но нито в книгите, нито в сериала/поне в първите няколко сезона/ не се акцентираше, че те са главния герой, та сега да мрънкат, че той си умрял безславно и не му било отделено достатъчно време. В книгите ако не ме лъже паметта, Бран дори още не бе почнал обучение. В сериала няма никакво поне неразумно обяснение как работи магията му, какви са силите на Гарвана, единствено получихме някакво обяснение в стил „ИН иска да играе соло, без ЯН и затова гледа да го затрие“. НК маркира Бран с някакъв техен си GPS-тракер, ама го използваше по усмотрение на сценаристите, сценката с Ходор пък какво трябваше да означава? Че вече всичко е предопределено ли стил Дванайсет маймуни? Или че уж не може да променя миналото ама май може и ако може защо Бран досега не опита да го промени?
За аракхите, мисля че в първата книга имаше коментар на тая тема с меча на Торос, че било много ефектно, но след това меча не ставал за нищо и след всяка такава проява, Торос трябвало да си поръчва нов меч.
То че ще има предистории и предистории на предисториите е ясно, то и този уж последен сезон, до момента намирисва точно на изтискване на златната кокошка. Три серии, които можеха да си ги вместят като серия и половина от предния сезон и да го приключат още преди 2 години като пълен цикъл от 10 серии. Друг е въпроса колко ще подържат интереса, щото все пак няма да има Дани, Джон, Церсей и останалите и може и да не привлече достатъчно фенове. Виждали сме го и преди.
https://www.youtube.com/watch?v=GI7zy1PTMp0
Този е доста изчерпателен, а гледах и още един подобен.
Благодаря за линка, ама мисля да използвам тия 37 минути за нещо по-полезно. Което отново ме връща към въпроса от първия пост, но нека да го перефразирам: След като сериала върви от сезон на сезон към кашата, която е сега, точно това ли бе капката, която преля чашата? Щом все още го гледаш, преглътни горчилката и потърпи още 2 седмици.
Малоумието е прекалено голямо, иначе си прав нивото почна да пада някъде още от 5ти сезон, но не толкова ДРАСТИЧНО, като в този.
Подозирам, че създателите на сериала са решили да променят поредността на събитията, от тези в бъдещата книга на Р.Р. Мартин и в крайна сметка отново да имаме същия край – мъртв нощен крал и еди кой си седнал на железния трон. Но защото сериала се казва Игра на тронове, а не песен за огън и лед са решили, че по-важно е кулминацията да бъде кой ще спечели седемте кралства, а не кой ще ги спаси от бродниците. Не бих се учудил ни най-малко, ако в книгите битката с бродниците е още по-отчаяна и безнадеждна кауза, защото много повече са умрели в борба за железния трон или сблъсъка да е пред друг замък, а не Зимен хребет.
Магическия огън на Берик не му съсипа меча, но как би се отразил на аракхите или на паленето на мъртвите не мога да предполагам.