The Last of Us S01E01 When You're Lost in the Darkness

Продукцията на HBO The Last of Us е може би един от най-очакваните сериали за тази година – част от публиката се вълнуваше за него, тъй като е адаптация на небезизвестната игра със същото име, а друга част просто нямаше търпение да види, какво е свършил Крейг Мейзин след високо оценения Чернобил. Притеснението, че адаптацията няма да е толкова добра, колкото оригинала, винаги полазва всеки играч или читател, но рекламните материали за The Last of Us изглеждаха повече от добре, а ето че най-накрая дойде време и за първия епизод.

Сериалът започва малко по-различно спрямо играта – в телевизионно предаване се обсъжда възможността от разпространението на вирус и пандемичната обстановка, която би настанала. А какво би станало, ако болестта е причинена от гъби, които атакуват мозъка на човека, превръщайки го в кукла на конци? Може ли това да е краят на човечеството? Макар и да ни се иска вече да забраним думата „пандемия“, бързам да ви уверя, че този разговор е включен, за да предразположи и подготви зрителя за предстоящата катастрофа. Съвсем скоро приказките ще останат на заден план и ще са необходими действия и бързи реакции.

След това епизодът продължава с историята на Джоел Милър (Педро Паскал) и загубата, която той преживява в първите дни от разпространението на вируса. Тази прелюдия е съществена за задвижване на личната история, показва причината, поради която героят на Паскал се заключва в себе си, но и дава допълнителни детайли за живота му, които не са налични в играта.

Двадесет години по-късно, човечеството е на ръба на оцеляването, а природата завладява и си връща територии, обгръщайки ги в зелена прегръдка. Епизодът представя на зрителя брата на Джоел – Томи (Габриел Луна), партньорката му в контрабандните дейности – Тес (Ана Торв), водачката на бунтовническата организация Светулките – Марлийн (Мърл Дандридж) и не на последно място, детето, което ще заеме централно място в историята – Ели (Бела Рамзи). Ще се огранича с тези думи относно сюжета, за да не издам нещо съществено*.

От ляво – стопкадър от епизода, отдясно – стопкадър от играта.

Няма как да пропуснем сравненията с оригинала. Първият епизод на The Last of Us изключително добре пресъздава моменти от играта – като се започне от началните надписи, които са придружени от музика от играта, мине се през диалози, които са почти или напълно точни копия на оригиналните и се стигне до заснемането на сцени и пейзажи.

Преди да сте казали, че това е същински copy-paste и да се питате какъв е смисълът да се гледа сериалът, ако си играл играта, бързам да ви уверя, че такъв има. Да, първи епизод подсказва, че целият дух на историята е запазен, но са включени допълнителни елементи, обяснения и нови сцени, които да нарисуват една по-пълна картина на света. Помислено е и за свръхфеновете, като са включени easter eggs, които превръщат гледането на епизода в малък лов на скрити послания и препратки към оригинала.

Към момента актьорската игра в лицето на Педро Паскал е изключително добра и той прави един невероятен Джоел. Изключително съм доволна от избора на продукцията. От друга страна имах резерви към кастинга на Бела Рамзи като Ели, защото актрисата има доста изострени лицеви черти, докато Ели в играта изглежда много нежно. Все пак оставам положително настроена – ще е интересно да следим нейната игра и как ще се развие героинята занапред. Участието на Ана Торв пък още повече ме радва, тъй като я харесвам безкрайно много още от Fringe насам, а в Mindhunter също имаше интригуваща роля.

Все пак като малък минус може да се отбележи скоростта на епизода. За мен лично беше много удобно, че действието се развиваше малко по-бавно, с наблягане на кинематографията и внимание към детайлите. Така имах време да забележа някои любопитни неща. За човек, който обаче няма досег с оригинала и може да е свикнал на по-бързо сюжетно развитие, това може да се стори като мудно отношение от страна на създателите. Въпреки това мисля, че е важно да имаш достатъчно време, за да разгледаш сцените и по този начин да се потопиш в атмосферата.

Не мога да не спомена и доста съществена разлика, свързана с разпространението на заразата в света. Внимание, спойлер! В играта болестта се разпространява чрез ухапване, но има и втори начин – след като тялото на гостоприемника умре, спорите на гъбата разпръскват частици във въздуха, което принуждава оцеляващите да носят противогази. В сериала при първата среща с умрял гостоприемник няма съществена реакция от страна на Джоел и Тес, съответно не виждаме и противогазите, които са важна част от играта. Това предполага, че болестта се разпространява само чрез ухапване, но е възможно да бъде представен и друг начин за разпространение, който не е разгледан в играта.

Предполагам, че няма да е пресилено да кажа, че The Last of Us се очертава като един от най-добрите сериали за годината, въпреки че сме едва в началото на 2023-та, а и в началото на сериала. Изключително ми е интересно да видя развитието на адаптацията, а и като фен на апокалиптичния жанр и тропите за оцеляване на човечеството ще плакна очи в красивите, но зловещи сцени*. Май HBO отново намериха правилния подход към сърцата на много зрители, а може би това ще им донесе и и доста награди.