The Boys Who watches the watchmen… on Amazon prime video

Ще ме извините, че ще започна издалеко за тази набираща популярност адаптация на комиксите на провокативните автори Гарт Енис и Дарик Робъртсън, но дори в този променен и внимателно цензуриран вариант първи сезон на The Boys е качествено разнообразие от „семейните“ комиксови супергеройски филми, с които ни заливат последните години, и заслужава търпението ви към леко хаотичната ми реклама.

Темата за „реалистичните супергерои“ не е от вчера. Да речем, че за по-масовия зрител в киносалона началото беше с Watchmen (2009), който свали със замах супергероите отмъстители долу на земята, а дори преди него пародии от сорта на Dr. Horrible’s Sing-Along Blog също си заслужаваха вниманието. Имаше, разбира се, и тотални издънки като сериалите Heroes и The Tick, но и прилични продукции, като Misfits и наскоро появилия се много шантав The Umbrella Academy. Дори елементарното аниме One Punch Man стана доста популярно, и то в жанр, в който се гледа максимално безкритично на „overpowered“ главни герои. Но може би най-близко до обекта на това ревю и в същата стилистика на черна (по-скоро мърлява) комедия стои Deadpool (2016), от който сериалът The Boys смело поема щафетата към нови висини (или низини, според вкуса).

Свръх циничният червен наемник стана изненадващо популярен, изкара „едни пари“ за Райън Рейнолдс и продължение за франчайза си и в крайна сметка поотвори очите и портфейлите на студията към проекти с по-брутален и реалистичен поглед към комиксовите адаптации. Малко или много, по принуда живеем в златната ера на тези адаптации и отдавна беше дошло време за малко качествен контрол. Сигурен съм, че не само на мен ми беше леко нанагорно да ни заливат „на вселени“ с елементарни, санитаризирани „супер“ продукции с приходи за компаниите, надвишаващи БВП-то на някои държави (припомням как Дисни изкупиха Фокс за скромните 71 милиарда долара джобни). За щастие множащите се стрийминг платформи в днешно време на теория дават повече свобода за оригинални продукции и се радвам, че Amazon (въпреки че са поредната завладяваща света Империя на Злия Капитализъм), решиха да разнообразят малко тренда с The Boys. Или поне да се избъзикат директно с конкурентите.

Признавам, не очаквах сериалът да се е получил толкова добре след първоначалния хайп и последвалото разочарование от адаптацията на Preacher*. И ако някой ми беше казал, че ще си прекарам уикенда в поглъщане на 8-те му едночасови епизода, без да ми писне, а да не говорим да седна да му пиша ревю, щях откровено да се изсмея. Но ето, случи се. (Между другото, тук е моментът изрично да предупредя, че The Boys и Preacher хич не са за всеки вкус. Дори с общите автори и теми няма гаранция, че ако циничната ви душица хареса единия, ще ви грабне и другият. Но въпреки разликите в темите, които иронизират, убеден съм, че са правени с мерак от екипа си и заслужават пробване). Както самият Гарт Енис казва в интервю за адаптацията на The Boys – They nailed it.. Тъй де, нито Ерик Крипке, с толкова сезони Supernatural зад гърба си, нито утвърдени имена като Сет Роугън и Евън Голдбърг са за подценяване. Субективно е, да, но сериалът ми донесе онова специално усещане на творба, създадена от фенове за фенове, с правилен каст и добра стиковка между хората пред и зад камерата, което за съжаление продължава да е рядкост в развлекателната индустрия. Затова и емоцията, която поражда, е по-дълбока от просто забавление.

Тъй като The Boys е предназначен за пълнолетни, а изцепките в комиксите ще се харесат на няколко човека на кръст (с които вероятно ще делим една килия), пък и ShadowDance е публично достъпна медия, ще разделя материала на няколко части с постепенно ескалиране (да не се оливам още от началото със спойлери на ценни за гийка в мен моменти).

За най-малките

За невръстната публика, случайно попаднала на този материал (която, уви, е също толкова цинична и притеснително добре информирана и за която предупреждението за съдържание с рейтинг от 18+ е само един проформа клик до заветната цел), Xellos написа:

Serial4eto e brutalno. Stava!

Толкоз. Марш оттук.

За сродните на акъл пълнолетни души

Препоръчвам смело първи сезон на The Boys на хората със свободни осем часа, желаещи да ги/се прекарат с брутална gritty комедия, пародираща различни клиширани теми: човешките слабости, личностното израстване, безкритичността и криминалното лековерие на масите от типа „Ама то го пише в Интернеда/Даваха го по новините“ и култа към Героя/Богоизбрания.

„The Seven“ (Justice League, някой?) са перфектни, героични, божествени и прекрасни супергерои! Дали?

Но за какво, аджеба, става дума в сериала, питате?

Хората, надарени със суперсили – „Супергерои“ или “Supes” – са комерсиален продукт на монополиста Vought International. В отбора на The Seven са подбрани най-популярните в момента американски Супер-и. Те са редовни гости на ток шоута (дори на реални такива, като например „Вечерното шоу с Джими Фалън“), гонят задкулисно влияние в политиката и явно такова в организираната религия и армията. Неуморни екипи от Evil Queer Eye пърхат наоколо да им правят пиар, инсценират актове на героизъм пред видеокамерите и постепенно ги превръщат в актьори без реална връзка с човечеството, което уж защитават. Превърнати в „Знаменитости“ и водени за ръчичка, с неизживяно детство, те са подложени на традиционните за бранша изкушения от дрога, пиене, див секс (с иновативни екстри от суперсилите), защитени от добри адвокати…

И веднага изниква вечният въпрос: Ако Супермен стане Зъл, какво ще го спре да ни…? Защото тази манипулирана от медиите реалност прикрива аматьорските им издънки и своеволия, причиняващи смъртта на случайни хора. Именно това е нещото, срещу което малката партизанска група The Boys се бори – до момента без суперсили, но с много хъс и по свой си колоритен начин. Хомеопатичната помощ от ЦРУ, която ги е създала преди време, дори не си струва споменаването.

„The Boys“ в цялата им прелест. Веднага разбираме кой е лидерът (този с дистанционното).

В света на The Seven царуват суперсилите на Парите, Медиите, Политиката, Религията, а обществото е същата халтава къща от карти, стъпила върху масата на лековерните, откак свят човешки съществува. The Boys иронизира и преекспонира главно комерсиализирането на супергероите и показва как биха се държали те наистина в нашата си съвсем реална Американа. Когато човек си създаде нови Богове, по свой образ и подобие, нещата стават „diabolical“, ако ми позволите този цитат на водача на The Boys. Милиарди се въртят от мърчандайзинг, а където играят много пари и се сблъскват суперсили и интереси… Im Westen nichts Neues.

Селфи с Homelander, няма проблем.

В този сезон виждаме как системата се заклаща яко покрай един обикновен младеж на име Hugh „Wee Hughie“ Campbell (Джак Куейд) и новото попълнение на супер-ите, Starlight (Ерин Мориарти). Двамата са забъркани в конфликта между обсебения в отмъщението водач на The Boys, Били Бътчър, и лидера на The Seven, Homelander. Първият е Здрав Батка® с макиавелиенско отношение към уникатите в екипа си, а вторият – чаровен Супермен и нестабилен социопат с Едипов комплекс, по-голям от целия Люлин (между другото Карл Ърбан и Антъни Стар са отвъд перфектни за ролите си!). Още от това кротко описание предполагам ви става ясно, че нищо в този сериал не е просто добро/лошо и всеки си носи чара, кръста и проблемите. Ако ви се гледа нещо по-различно и не се захласвате с телешки възторг по пластмасовите супергеройски модели за подражание, вероятно сте на правилното място. За да не бъда голословен, хвърлете един поглед на този кратък тийзър:

За феновете на комикси

Комиксите на Гарт Енис и Дарик Робъртсън са една ескалираща касапница, ставаща все по-грозновата и перверзна и извън рамките на всякакъв вкус (направо е трябвало да рисуват на червена хартия, за да спестят мастилото за повечето от страниците), но въпреки слабостите си все пак имат своя чар за по-нестандартна аудитория. Споделям тази картинка, която да послужи за повече от 1000 думи и да ми спести писането им:

Историята, която Крипке брутално ни сервира, също като първоизточника си е полята обилно в червено и с карантийка от евтини CGI ефекти. Шантавият хумор (нонсенс лафове по американски) работи чудесно, изцяло в стил Maximum effort. Кефи и тематичният подбор на музиката („Cherry Bomb“ на The Runaways примерно влиза… много на място). Ако сте порядъчно облъчени и претръпнали на простотия и 18+ обаче, не оставайте с кой знае какви очаквания за графичност. Интимните моменти не са от типа „[известно заглавие] xxx parody“, а по-скоро са нещо като епизода на Futurama „Death by Snu-snu!“. За добро или лошо, сценаристите са решили да не „адаптират“ нищо от креативните изпълнения в „Herogasm“ минисерията на комиксите освен една скромна сценка в първи епизод.

Вместо това хората зад сериала са подбрали и интерпретирали (с дебели гумени ръкавици и пинцети) доста правилни моменти и нови герои, а финалът запраща нещата в тотално различна посока от оригинала, което ме обнадеждава и за интересен втори сезон, който вече се снима и ще излезе догодина пак накуп. Единственото нещо, което откровено липсва в адаптацията е Терор, английски булдог и сериен изнасилвач с течащи лиги. Любимото псенце на Били Бътчър, пред който отношенията на Джон Уик с кучето му бледнеят доста. Поради трудности за снимане с четирикраки актьори са се отказали от идеята и не е включен в екшъна за момента, освен някакви подсказки за фенове тук там и спомени. Стискам палци да размислят.

И… като изключим фенбойските ми полюции по-надолу, може би е време да спра дотук със сериозната част и да ви оставя чинно да си изгледате сериала. Съдейки по хайпа из популярни сайтове и по факта, че това официално е едно от най-гледаните неща по Амазон, дано си изпълнят обещанието да им вдигнат бюджета и съответно качеството на ефектите и да вкарат някои от по-идиотските супергерои – Stormfront, руснака Love Sausage или Tek Knight (пародията на Ironman/Batman типа). Не е да нямат тонове материал. Дотогава чакаме!

Само за гийкове

 Спойлери, очевидно

За десерт искам да споделя с гледалите сериала ентусиазма си за неща, които ме изкефиха на база едно маратонно гледане и бедна комиксова култура. Има още тонове препратки и easter eggs в сериала и ако ви се задълбава, потърсете в YouTube, но правя уточнението, че все пак повечето от тях са предназначени за американската публика.

• Фенсървис номер едно! Изненадващото включване на Саймън Пег, чийто миловиден образ е използван за „Wee Hughie“ от илюстратора Дарик Робъртсън, харесал го от сериала Spaced (1999-2001) още преди да стане известен с трилогията Shaun of the Dead (2004), Hot Fuzz (2007) и не толкова якия The World’s End (2013). За съжаление пичът е старичък за ролята, но появата му като бащата на Хюи ми е много сладурски момент.
• Дано Джанкарло Еспозито като шефче от Vought International има повече участие, ако не е пак в Белиз.
• Любимият ми от Supernatural Боби (Джим Бийвър) явно си върви в пакет с Крипке.
• Камеото на Били Зейн… като Били Зейн на комик-кона и с чийзи сцената от филма с Popclaw – фенщинка за който е достатъчно дърт да го помни като ужасно лилавия супергерой Фантом?
• Haley Joel Osment, който като хлапенце виждаше мъртъвци в Шесто чувство, дори пораснал и брадясал все още е разпознаваем. В The Boys влиза в ролята на телепата Mesmer – актьор с ранна детска кариера в киното, който раздава автографи години след това по комик-коновете…