Obi-Wan Kenobi

Дойде лято. В България дойде и Дисни+. Заедно с Дисни+ дойдоха и летните сериални хитове на вече твърде многото конкуриращи се стрийминг платформи. И докато някои хора гледаха Stranger Thins, други следяха новия сезон на The Boys, аз с ограниченото си време реших да гледам Obi-Wan Kenobi. Оказа се доста тъпо решение. В моя защита The Mandalorian успя да възвърне частично надеждите ми в Междузвездни войни, а предните сезони на Stranger Things и The Boys не бяха нещо кой знае колко впечатляващо. Така на пръв поглед това решение не изглеждаше толкова лошо. За съжаление, не и на втори.

Obi-Wan Kenobi е един доста муден и много несигурен сериал. Може би е възможно да се говори за някакви компенсиращи качества на последния епизод, но и това не е много сигурно. За съжаление би могъл да е много добър, а вместо това получихме една грешно забъркана манджа с грозде. Сериалът трябваше да ни покаже живота и приключенията на Оби-Уан Кеноби след края на Войните на клонираните и преди началото на Епизод 4: Нова Надежда. Впрочем историята страда и от няколко преработки на оригиналната идея, което си ѝ личи. След провалът на Соло: История от Междузвездни войни, цялата концепция е сменена. Първоначално това трябваше да бъде пълнометражен филм. Дисни обаче решават, че няма да има достатъчен интерес и се преориентират към сериал. Сценарият е пренаписан и екипът – сменен. Само че Лукасфилм не харесват резултата и снимките се бавят. Така се налага още една преработка на вече преработените материали. Колко е останало от оригиналната концепция на Хусеин Амини, не знам.

Obi-Wan Kenobi очаквано ни занимава с живота на Оби-Уан Кеноби (Юън Макгрегър) на Татуин. Той се опитва да живее под радара на Империята, крие се от Инквизицията и се старае да не се меси в никакви конфликтни ситуации. Какво е довело до тази дълбока криза на личността на обикновено пълния със съчувствие и решителност джедай, не успях да разбера. Същевременно Дисни ни занимават с допълнителна сюжетна линия на малката Лея, която се учи да бъде принцеса на Алдеран, но принцестването не ѝ се удава много. Представянето на малкото момиченце, което играе бъдещата героиня със странна прическа, е силно противоречиво. Малката Лея е турбо нахакана, разбира от всичко, бута се да прави всякакви неща. Изглежда като Мери Сю във версията си от Междузвездни войни. Съзнавам, че поведението ѝ може да бъде прието като сладко от някоя част от аудиторията, но все си мисля, че незаслепените от родителски инстинкти зрители, ще прозрат отвъд този опит за вкарване на поредния Грогу. Да, Лея е малка, опитва се да бъде сладка и дори по-голямата част от филма прекарва в зелени дрехи. Не знам, може би някой в Дисни е имал бащински комплекси, та е решил, че навсякъде трябва да вкарва самотни кахърни бащински фигури, които да се грижат за палави сладки дечица.

На пръв поглед злодеите във филма – Третата сестра (Моузес Инграм) и Дарт Вейдър (Официално Хейдън Кристенсен с гласа на Джеймс Ърл Джоунс) са доста приятни. Появата на Третата сестра е впечатляваща, актрисата се справя доста добре с ролята си. Неприятно ми стана, че цялата ѝ сюжетна линия е практически обезсмислена и напълно обезценена към края на сезона. За съжаление и образът на Дарт Вейдър към края също силно се отклонява от вече изградените характеристики на персонажа. Не закъсняха нападки от Дисни към токсичните фенове и обвинения в расизъм. И въпреки че осъзнавам сериозността на тези проблеми, те не трябва в никакъв случай да служат за оправдание на човека, който е писал сценария.

В крайна сметка Obi-Wan Kenobi има някои елементи, които са в състояние да компенсират скучната скапунена боза, каквато представлява. Сред тях определено не е играта на Юън Макгрегър или Индира Варма, иначе доказани актьори. Моузес Инграм все пак се справя впечатляващо с амбициозната роля, която ѝ е отредена, докато сценаристите не ѝ забиват нож в гърба. Основно са интересни дуелите към края на повествованието. По време на кулминацията виждаме доста приятно хореографирани, пък макар и малко наивно ситуирани хронологично двубои. Красотата на боя с лазерни мечове – запазената марка на Междузвездни войни – може донякъде да компенсира скуката и откровената тъпотия, която се лее от екрана. Другата запазена марка – приятните за окото специални ефекти – също е на ниво. Възнаградени сме с цяла почти безсмислена серия, в която героите ни тичат из мрачната неонова антиутопия на индустриалната планета Дайю.

За съжаление това не е достатъчно, за да неутрализира абсолютната бездарност на сюжета, тоталната скука през повечето време и пълната липса на логика в последователността на  събитията. Би било хубаво най-сетне да разберем дали между тия планети в Междузвездни войни наистина се пътува като между две съседни спирки на градския транспорт? Би било чудесно и ако сценаристите бяха решили да се въздържат от малоумни възкресения на безсмислени герои, когато няма никаква логика в тях. Не би било излишно и когато пишат за вече разработени образи, да се съобразяват с тях. Ще ме прощавате, ама Дарт Вейдър не е добричък чичко, който ще пропусне да направи нещо лошо, само защото така би било по-удобно, понеже някой малоумен сценарист не е могъл да измисли начин, по който да завърже сюжета по-добре. Абе не минават ли какъвто и да е контрол тия скриптове, преди да стигнат до снимки, за Бога?

В крайна сметка мога да препоръчам сериала само на хора, които искат да гледат нещо зрелищно, като нямат против да оставят картината да върви, докато си правят салата и внимават само на подчертано драматичните места. Ще ги познаят по странната музика. Понякога. Така дори има шанс да не разберат, че някои персонажи са умрели и по-късното им възкресение да им остави неприятен вкус. За онези, които търсят нещо сюжетно консистентно, без логически дупки, в които могат да изгубят звездния си разрушител, това не е за тях. Освен ако не следят всичко, дето вадят по Междузвездни войни, независимо от качеството. А ако го следват, съчувствам им, защото ще им се наложи да се изправят пред нещо като Книгата на Боба Фет, ама по-скучно, по-тъпо и без приятните концептуални картинки на края на всеки епизод.