Архив 81

Продукцията на Netflix Архив 81 смесва носталгия по 90-те, сатанистки култове и злонамерени свръхестествени изчадия в нещо, което не може да се нарече страхотно, но поне е гледаемо.

Дан Търнър (Мамуду Ати) е архивист в музей с изявена страст към възстановяването на стари видео и аудио касети. За раслите през 90-те, които все още можем по мускулна памет ловко да навием завлачила касетка с молив, хобито на Дан носи известен чар. Когато мистериозен бизнесмен го привиква за таен проект, свързан с реставрирането на обгорели записи, се впускаме в действието с интерес. Записите се оказват правени през 1994-а от Мелъди Пендрас (Дина Шихаби) като документален проект за обитателите на The Visser Building. Историята на Мелъди, която е изчезнала след разразилия се пожар в сградата заедно с още 13 души, всмуква Дан и малко по малко вади наяве собствените му непреработени травми.

Тук протагонистът е един от най-интересните и оригинални елементи в сериала и то не заради задължителното “тъмно минало”. Дан е тотален интроверт, каквито рядко срещаме в трилър или мистерия със свръхестествени нюанси. Героят е мълчалив и обран, насочен през повечето време към вътрешния си свят, но включен и чувствителен. Малкото, което казва, е точно на място. Отношенията му с най-добрия му приятел Марк Хигинг (Мат Макгъри) разкриват нови аспекти от личността му. Въпросният Марк е водещ на популярен окултистки подкаст и симпатично попълнение към каста на сериала. В другата времева линия, която виждаме през записите, Мелъди открива нови и нови странности в сградата. Шестият етаж е непристъпен, нощем от мазето се носи зловеща музика, а обитателите могат да се класифицират от чудак до изрод.

Действието върви бързо, но страда от сериозни логически неконсистентности, за които зрителят трябва услужливо да замижа с едно око. Хорър елементите така и не достигат до нещо реално смразяващо, а по-скоро са абсолютно предвидими jumping-flights, разпръснати тук-таме, без това да допринася особено за динамиката на епизодите. Мистерията също не е дотам сполучлива – от самото начало се залага хипотезата, че се случва нещо свръхестествено, но тъй като няма заложени правила на възможното, зрителят се чувства принуден да приеме случващото се такова, каквото е, без да е имал възможност да предвиди нещо конкретно в разплитането на сюжета. В същото време всички “разкрития” са доста тривиални и гледани в поне десет други филма преди, така че и тръпката от изненадата отсъства.

Архив 81 е свободно базиран върху едноименен подкаст и щедро, но не особено ефективно борави с техниката “намерени записи” (found-footage). Началото на всеки епизод ни показва “архивни кадри” от различни ретро реклами или новинарски емисии, които внасят интересни елементи в историята. От друга страна обаче във времевата линия на Мелъди, която би трябвало изцяло да виждаме чрез записите ѝ, наблюдаваме сцени, които няма как да са били на касетите. А и разнасянето на героинята с камера натежава в ситуациите, когато дори и през 94-а едва ли социалните условности са били толкова различни, че да е уместно да снимаш.

Създателката на сериала Ребека Соненшайн (The Boys, The Crossing, The Vampire Diaries) определено има афинитет към всякакви окултистки приумици – в Архив 81 има вещици, сатанизъм, спиритични сеанси, тарот и какво ли не. Не са скрити препратките към “Божествена комедия” на Данте – главният герой се казва Дан Т. , а бизнесменът, който го запознава с историята на Мелъди – Върджил, като водача на Данте в ада – Вергилий.

Все пак Архив 81 заслужава хубави думи за нещата, в които постига успех. Актьорските умения са на ниво от страна на Мамуду Ати и Дина Шихаби, въпреки честотата, с която на последната ѝ се налага да стои с отворена уста заради наивността на героинята си. Специални адмирации заслужава Ариана Нийл, която играе Джес – тийнейджърка, живуща в The Visser Building. Джес е момиче за всичко в блока – носи кафета, взима пранета от химическото чистене. Момичето знае всички тайни интриги и бързо се сприятелява с Мелъди, но страда от нелекувана епилепсия заради увереността на майка си, че става въпрос за обладаване от демон. Мелъди от своя страна страда от синдром на спасител и се въвлича в живота на Джес до степен тя самата да се нуждае от спасяване. На този етап от сериала границите между минало и настояще се размиват, за да подчертаят едно от скритите послания, приписвани на Данте – че не можеш да продължиш напред, без да се върнеш назад. В контекста на сериала това има смисъл – като се опитва да реставрира увредените записи и да помогне на Мелъди, Дан всъщност копнее да поправи случилото се в собствения си живот.

Най-големият ми проблем с Архив 81 беше, че така и не разбрахме защо архивът е точно 81 – изглежда като просто произволно избрана цифра, за която никой не го е грижа достатъчно, че да я сложи в сценария и след заглавието. Сериалът поне има доблестта да не се  разточва отвъд осем епизода и от тази гледна точка успява да се класира за непретенциозно зрелище, без да премине границата на загубено време.