Stranger Things, сезон 3

Как правиш успешен сериал през 2019 г.? Има ли универсална рецепта? Не знам отговора на този въпрос, но виждам шаблона, който създателите на Stranger Things използват. В началото установиха като място на действието малко градче в сърцето на Щатите. Сложиха класически американски провинциални персонажи. Погрижиха се в градчето да има училище с гимназия и главните герои да са ученици. Тъй като не се целяха в тинейджърски филм, ги направиха по-малки и, все още, не се фокусираха върху драмите на пубертета. Доста важно беше, че позиционираха хронологично историята си през 80-те. Децата в първия сезон играеха старо издание на „Подземия и дракони“, във втория сезон пък имаше заигравка със старите аркадни игри.

Целта от комбинирането на всички тези елементи в една обща супа е да предизвика носталгия, на зрителите им е меланхолично да си спомнят отминалите безгрижни времена, когато са били деца.*. В тази рецепта сложете малко свръхестествен хорър, правителствени конспирации и деца с псионични способности и получавате първия сезон на Stranger Things. След феноменалния успех на въпросния, естествено, продуцентите решиха да повторят (кой е луд да си заколи златната кокошка?) и направиха втори. Сега вече имаме и трети, който  продължава повествованието с вече познатите ни герои. За предните сме писали подробно тук и тук, но как изглежда този трети сезон?

Като за начало времето, в което се развива действието, е изместено – от есента, която виждаме в първите сезони, към лятната ваканция в Хокинс, Индиана. Това дава възможност сезонът да се заиграе с празника по случай американската независимост и съответно с патриотичните емоции. Същевременно децата не ходят на училище и имат възможност по цял ден да се шляят, без родителите им да ги интересува къде са. Точно каквото човек би очаквал от хорър в сърцето на провинциална Америка.

Като стана въпрос за провинциална Америка, тук имаме и една сериозна промяна в сетинга. Градчето продължава да е същото, но в този сезон героите прекарват много по-малко време по познатите ни места. Почти не стоят в мазетата на къщите си и не се разхождат в гората. Автоморгата, където се разви част от кулминацията на предните два сезона, изобщо я няма. За сметка на това в Хокинс, Индиана има нов мол. Той се вписва доста добре като сюжетен елемент и ни показва навлизането на консуматорската култура, характерно за онзи период. Благодарение на него в историята е въвлечен и нов зъл персонаж – корумпираният кмет на малкото градче, с амбиции за много пари и голямата политика, перфектно изигран от Кари Елуис.

Същевременно този сезон ни предоставя и доста от същото – саундтракът е подобен, носталгичните препратки продължават. Сюжетът е пряко продължение на историята от предния сезон, но някои елементи са изхвърлени зад борда. Майнд флейърът, когото вече сме виждали да обладава Уил Байърс (Ноа Шнап), е главният антагонист. Били Харгроув (Дейкър Монтгомъри) продължава да играе ролята на лансъра и физическото му присъствие през цялото време придава лице на иначе безликия хорър. Сюжетните линии на персонажите отново се разделят и всяка групичка си действа по нейните цели, чак до кулминацията. В каста, освен споменатия Кари Елуис, има и още две  интересни допълнения – Франческа Реале, която е колежка на Били, и може би най-любопитния нов поресонаж – Робин (Мая Хоук).

Робин е част от групичката на Стив (Джо Кийри), Дъстин (Гейтън Матарацо) и Ерика (Прия Фъргюсън) и целта ѝ е да задвижи груповата динамика при тях с добавянето на нов женски образ. Интересен факт е, че ролята се изпълнява от Мая Хоук – дъщерята на Ума Търман и Итън Хоук. Доста висока летва. За щастие тя горе-долу не ни разочарова. Трябва обаче да отбележа, че образите на пияни момичета са ужасно неубедителни в този сериал. Едно от най-лошите изпълнения, които съм виждал на тези тема, беше пиянството на Нанси Уилър (Наталия Дайър) във втори сезон. Сега, когато Робин беше в подобна ситуация, продължаваше да изглежда сякаш тези хора никога не са били на колежански купон с алкохол и наркотици. Тогава си мислех, че може да е заради актрисата, но сега вече се чудя дали пък проблемът не е в режисурата.

Така и този път отделните групички си движат сюжетните линии под звуците на осемедесетарски хитове, докато накрая стигаме до кулминацията, когато всички трябва да работят заедно, за да победят лошите. Завършекът е очакван и, за моя изненада, оставя мегдан за продължение. Ако сте фенове на предните сезони, няма да сбъркате с този. В личната ми класация той е след първи и със сигурност много пред втори. Ако пък вече сте изгледали всички епизоди – бих искал да споделя с вас разсъжденията си относно съдържанието им в следващите параграфи, които са пълни със спойлери.

Спойлери за Сезон 3

Сезонът започва с две мудни серии, в които се разочаровах от сюжета и се чудех защо изобщо го гледам. Сериалът беше започнал прекалено много да се занимава с изкуствени тинейджърски драми и никой не обръщаше внимание на свръхестествените елементи. Третата до голяма степен им кореспондираше, като в нея беше добавен един специфичен акцент – Уил Байърс искаше да играе „Подземия и дракони“ с приятелите си, а те се терзаеха, че гаджетата им са ги зарязали. Уил подготви сюжет, в който те трябваше да спасят малко градче от Джуджу зомбита. Като човек, който доста време е играл „Подземия и дракони“, бях сигурен, че някъде съм виждал джуджу зомбитата. Разтърсих се из личния си архив и ги намерих – интелигентни зомбита от източния край на Фаерун. Тогава осъзнах, че третата серия всъщност е метафора за целия сезон и елегантно ни разкрива лошите. Малко градче, далеч вдън гората, е застрашено от нашествие на интелигентни зомбита. Майк (Фин Улфхард) и Лукас (Кейлъб МакЛафлин), вместо да помагат на хората и да спасят града от зомбитата, се занимават с тинейджърските терзания на зарязани гаджета. Точно това се случваше на екрана. Майнд флейърът вече беше започнал да прави армията си от интелигентни зомбита, а хората, които можеха да го спрат (най-вече Ел), бяха заети с любовни драми.

След като Майк и Лукас в крайна сметка зарязаха кампанията на Уил и повече така и не играха „Подземия и дракони“, всичко, свързано с играта, беше използвано като метафора за отминаващото детство. Уил разруши замъка си в гората, заедно с рисунката на Will the Wise – неговия игрови персонаж, а накрая на сериала подари книгите си по „Подземия и дракони“ на малката сестра на Лукас. Когато Майк предложи на Уил да си намери нова група, той отказа. Каза, че когато идва за Коледа или Деня на благодарността, ще играят с книгите на Майк, а нова група няма дори да си търси. Тук видях интересно послание на Уил към Майк и на сценария към зрителя. Когато се връщам при теб в малкия град и в миналото си, заедно ще съпреживяваме носталгични неща, но аз ще продължа напред и детството е вече зад мен. Повече няма да се занимавам с него, аз пораснах.

Същото послание намираме и в препратката от киносалона в края на сериала. Филмът, който даваха беше Завръщане в бъдещето. Както самите персонажи обсъждаха – лента, в която главният герой отива в миналото, за да се завърне в бъдещето, което всъщност е неговото настояще. От една страна това кореспондираше много добре с диалога между Робин и Стив относно миналото им в училището, но на мен ми се струва, че беше още една метафора за носталгията и порастването.

Последният мотив откриваме и в речта на Хопър. Нея той прочете зад кадър в края на последния епизод и тя беше обобщената есенция на този сезон – вие растете и мен ме е страх, но това е положението. Всички се променяме и времето върви напред. Вие вече не сте деца. От време на време ще си мислим за миналото и ще му се радваме, обаче то е минало, а ние трябва да поемем нашия път към бъдещето и да се върнем в нашето настояще. Речта я чете Ел, която се променя в същото време, съвсем буквално – загуби способностите си и от свръхестествено дете стана нормален тинейджър*. Затова и тя се изнесе заедно с Уил и семейството му, оставяйки приятелите си в Хоукинс. Защото и тя порасна.

Именно заради това послание финалната сцена с руския затвор в Камчатка ми се стори неподходяща. Тя ни показа, че историята с The Upside Down не е приключила и че Демогоргон ще се завърне. Някак не върви, след като сценаристите се постараха по няколко различни начина да ни обяснят, че миналото си е минало и всички растем, да завършат с анахронично представяне на злодея от първия сезон. Но, както написах в началото на рецензията, никой не е толкова луд, че да си убие златната кокошка.