Създател: Джеф Бълър

Сезони: 1

Формат: 10 епизода по 45 мин

В ролите: Оуен Макен, Дейвид Аджала, Джоди Търнър-Смит, Мая Ешер

Историята на Nightflyers започва през далечната 1978-ма година, когато повестта със същото име излиза изпод перото на Джордж Мартин. Две години по-късно произведението е адаптирано за големия екран. Макар и сравнително нискобюджетен, филмът става важна част от кариерата на Мартин и по-късно той твърди, че екранизацията е била от голямо значение за всичко написано след това. Следва издаване на сборник с разкази под същото име, публикуване на разширена версия, която добавя повече история за героите, и сега, тридесет години по-късно, Nightflyers получава ново превъплъщение – този път във вид на сериал по телевизия Syfy.

Nightflyer е името на космически кораб – арена за действието в сериала. На борда му пътуват група учени, натоварени със задачата да осъществят контакт с извънземна раса на име волкрини. Взаимоотношенията между изследователите и капитана на кораба – загадъчния Рой Ерис, са в основата на сюжета, а странните неща, които започват да се случват на борда, са причина за редица конфликти между тях. Напрежението се допълва и от присъствието на L1 – човек с много силни телепатичи способности. Включването му в екипа, макар и оправдано, доста изнервя всички, защото повечето нормални хора се ужасяват от потенциалната му сила.

Повестта зад сериала

Когато сравняваме оригиналната повест и тази екранизация, има няколко неща, които трябва да изтъкнем. Да започнем с това, че сериалът е качествена адаптация, която успява да надмине базовия си материал по много параграфи. Героите са значително по-симпатични и приятни. Макар личните им дрязги да заемат сериозно място и в повестта, в сериала поне образите им са достоверни и живи и е лесно човек да ги разбере. Добрите идеи, маркирани в оригинала, са запазени, но значително по-добре развити, а на места – променени до голяма степен и все към по-добро.

 

 

В първите си епизоди Nightflyers започва силно с големи дози хорър, десетки загадки и странни случки. Това естествено настройва зрителя за интересни обрати и най-малкото грабва вниманието и го кара да очаква с нетърпение следващия епизод. За жалост мистерията се разкрива доста бързо и дори незапознатите с оригиналния текст ще се усетят какво причинява странните случки далеч преди официалното обяснение. Оказва се, че Nightflyer се управлява колкото от капитан Ерис, толкова и от покойната му майка, която хич не харесва хора. Преди смъртта си тя е успяла да интегрира съзнанието си в системите на кораба и сега прави гадни неща, удобно скрита в бордовия компютър. Синът ѝ е в немилост, обикаля наоколо и бива постоянно тормозен от  нея, докато се отдава на интимни ласки или просто се опитва да осуети опитите ѝ да убива хора, когато ѝ скимне.

Ситуация на кораба е доста нетипична и странна, допълнително усложнена от любовните връзки вътре в екипажа и факта, че почти всеки има някаква тайна лична драма, от която не може да се абстрахира и с това постоянно пречи на мисията. Това е може би един от аспектите, които не харесах в Nightflyers. Заявките му за научнофантастичен сериал за контакт с извънземна раса лесно насаждат очакване за по-голям размах на историята и поне за мен не предполагаха фокус върху междуличностни драми и интриги, които спокойно биха могли да се разиграват навсякъде другаде. Ясно е, че напрежението между хора, натъпкани на едно място, ескалира лесно, но този фокус лесно омръзва, когато заема по-голямата част от времето.

Визията на сериала е на относително добро ниво, без да е нещо впечатляващо. Дори бюджетът да е бил ограничен, екипът на Syfy се е справил със задачата да създаде интересен космически кораб и извънземен вид. Едва ли обаче сериалът ще влезе в историята със специалните си ефекти.

Героите на борда на Nightflyer в по-голямата си част са всъщност доста симпатични и въпреки че драмите им понякога лазят по нервите, в общия случай можеш да оправдаеш повечето им действия. Основният персонаж, около когото се върти екипът, е и негов ръководител – доктор Карл Д´Бренан, изигран чудесно от Оуен Макен. Карл, освен учен със смели идеи за общуване с волкрините, е също баща и съпруг, постоянно измъчван от вина, тъга и съжаление за взети в миналото решения. Той непрестанно залита между две крайности – на напълно обсебен от идеята за първи контакт учен, който не се спира пред нищо, и на човешка развалина, изтъкана от съжаления и със сериозен афинитет изведнъж да потъва в носталгия и да забравя всички и всичко наоколо. За тежкото му емоционално положение допринася Агата Матюсън – психологът, на когото е поверена грижата за опасния телепат. Карл и Агата са имали любовна връзка в миналото и това допълнително внася напрежение между тях.  От другата страна на особеното им отношение един към друг натежава Тейл – L1 телепатът, който също изпитва някаква привързаност към психолога си. Динамиката между тези трима герои непрестанно движи голяма част от конфликтите и сблъсъците между екипажа на кораба и изследователския екип.

В групата се откроява и Меланта – генно-модифицирана жена, която се отличава с превъзходна физика, голяма издръжливост и сериозен сексуален апетит. Тя също забърква любовен триъгълник и прави нещата на борда на Nightflyer още по-сложни, жонглирайки с лоялността си към Д´Бренан, влечението си към капитан Ерис и специалното отношение, което има към Ломи – специалист техничар, който умее да комуникира с компютърните мрежи, като директно се включва в тях. Ломи е много интересен персонаж (а актрисата Мая Ешет изпълнява ролята великолепно), но не отстъпва по нищо на останалите членове на екипажа в способността си да забърква каши и да се затваря в собствените си травми от миналото. За да е пълна тази цялата хубост, имаме и Роуан, който на теория е биолог и уменията му са от решаващо значение за успеха на мисията, но освен това е и напълно погълнат от това да създава свое семейство в космоса и когато това се проваля – да гони хора с брадва из коридорите.

Това в общи линии обрисува сложната картина на борда на космическия Nightflyer. Гореизброените далеч не са единствените интриги и драми на кораба и като прибавим майката на Ерис и нейния таен обожател , не е чудно, че на тези хора изобщо не им остава време да вършат някаква научна работа.

От всичко казано дотук може да си извадим изводите, че Nightflyers не е фантастика толкова за първия контакт и неизследваните космически територии, колкото за обикновени човешки същества и това колко зло или добро могат да си причинят. Динамиката вътре в екипажа е водещото в сериала, а извънземните са просто фон, макар накрая да виждаме малко повече от тях. Това прави Nightflyers повече психологически трилър, отколкото научнофантастичен филм.

Потенциално мога да изтъкна като проблем, че огромна част от мистериите оставят необяснени и краят просто крещи, че е просто прелюдия към по-нататъшни серии. При положение че втори сезон дори не е потвърден към момента, това оставя неприятен вкус и е нещото, което най-малко харесах. След десет епизода и немалко време пред екрана ти се иска поне малко повече обяснения на някои странни случки. Уви, така и не ги получаваме.

В крайна сметка Nightflyers е оригинален психологически трилър с фантастични елементи, изтъкан от мистерии, сложни човешки взаимоотношения и драматични обрати. Ако ви допадат подобни неща, то може би това е вашият сериал. За съжаление на почитателите на спиращи дъха сцени за контакт с извънземни видове и разкриването на нови светове, Nightflyers се занимава доста малко с това и е възможно да ви разочарова, ако подходите с грешните очаквания.

Оценка: 7/10