Harlots

По приблизителна оценка, около 20% от жените в Лондон през 18 век са се издържали с проституция. Това, разбира се, по време когато секс услугите не само не са били законни, но са се смятали за още по-неморални отколкото в наши дни, а християнските ценности и законът са били силно обвързани. Разбирайки, че Hulu са направили драма, ситуирана в периода и занимаваща се с обитателите на публичен дом, определено бях заинтригуван. Harlots в никакъв случай не е представител на „достоверната“ престижна историческа драма, но балансира достатъчно добре между историческите реалности, лекото чувство за попкултурна боклучавост на продукцията, театралничещата драма и моментния фарс.

Сериалът е частично вдъхновен от книгата The Covent Garden Ladies на Холи Рубенхолд, на свой ред базирана върху информация от Harris’ List of Covent Garden Ladies –  памфлет-списък с адреси на проститутки и отзиви за тях под формата на кратки еротични винетки. Именно със списъка на Харис отваря и сериалът през 1763 година (края на Седемгодишната война), докато една жена чете на група проститутки отзиви, оставени за тях, а те се подкачат една друга. Четящата е Луси Уелс (Елоиз Смайт), дъщеря на съдържателката на „пансиона“ за млади жени Маргарет Уелс (номинираната за Оскар Саманта Мортън).

Бързо разбираме, че предстои дебютът на Луси и Маргарет събира наддавания за дефлорирането ѝ, като междувременно крои планове да ѝ даде и стабилност като държанка, по подобие на по-голямата ѝ сестра Шарлът (Джесика Браун Финдли). Още по-бързо биваме запознати със сюрия други персонажи и въведени в централния сюжет на сезона (ако не и сериала), доколкото такъв има – съперничеството между бардака на Маргарет Уелс и по-напудреното, но почти „робско“ предприятие на Лидия Куигли (Лесли Манвил от Невидима нишка). От този конфликт произлизат голяма доза от перипетиите, интригите и драмата на сезона, а двете съдържателки постоянно биват представяни за сравнение на зрителя – дали като две страни на една монета или като пример за това какво става, когато избереш парите преди всичко, е въпрос на интерпретация.

Harlots звучи сякаш би бил сериал главно за секс и клюки, нещо като Просвещенски Gossip Girl, но за негова чест е ангажиран повече с властовите динамики на епохата – между половете, класите и расите. Сексът с отделено екранно време реално е много по-малко от произволен сезон на Игра на тронове, а в тон със споменатите властови динамики, секс сцените се използват за демонстриране характера на участниците, развитие на сюжета или представяне на определен аспект от живота на проститутка.

При неизбежното за такъв сериал изнасилване, сценаристите мъдро се концентрират върху последствията от акта, вместо да го показват или, не дай боже, да го сексуализират. Продукцията на Hulu също така избягва морализаторството и презрението към субектите си, явно налични в книгата на Холи Рубенхолд, както и в доста други творби с такава тематика. Женските образи са представени с човечност и реализъм – не са универсално изстрадали светици, търпящи всичко заради децата си, каквото е клишето; не са и проститутки със сърца от злато (някои от тях имат прагматично закоравяли сърца); не са обаче и някакви парагони на секс-позитивния феминизъм трета вълна, които приемат основно приятните си клиенти и вършат работата си за удоволствие, освен за пари. Друг плюс в тази графа е фокусът върху солидарността между проститутките като своего рода усещане за сестринство.

Макар по това време да е протичало Просвещението из университетите, библиотеките и салоните на Европа, за обикновения човек и особено за обикновената проститутка, животът си е оставал „неприятен, животински и кратък„*. В Англия жената е била собственост без свое право на собственост, съгласно законите за coverture, поради което е отделено толкова време на подсюжета с Шарлът Уелс и благородния ѝ любовник Джордж Хауърд (Хю Скинър), който иска тя да подпише договор, че е негова собственост, наравно с жена му. „Men don’t resepect whores, they respect property“* я съветва майка ѝ. Да, Шарлът и другите компаньонки имат определено количество свобода, недостъпно за повечето бедни или работещи жени по онова време, но въпросната свобода зависи от капризите на съдбата, тоест на закона и мъжете. Един съдия има властта да разпореди каквото си иска в цял квартал бардаци, ако реши. Както казва пак Маргарет „Money is a woman’s only power in this world“*

Ако Маргарет вярва искрено в нещо, то е именно това. Тя е чудесна анти-героиня, на моменти танцуваща върху границата, отвъд която е злодеят протагонист, ала все пак запазва симпатиите или поне емпатията ни, заради сцени като тази в първи епизод, когато продава девствеността на Луси и след усмихнато сбогуване с клиента, изповръщва червата си заради стореното.

В това отношение, а и като цяло заради излъчването на леко евтин сериал по средата между по-минорните, сериозни исторически драми и историческите зрелища а ла Борджиите или Рим, Harlots ми напомня на Peaky Blinders. Също като него, Harlots е семейно-криминална драма, способна на страхотни моменти, но цялостната конструкция все подрънква тук и там, а съвременното музикално оформление (басови ритми и барабани в единия, рок музика в другия) не помага на положението и тона на произведението. Отново като Peaky Blinders обаче, отрочето на Буфини и Нюман стъпва що-годе стабилно върху историческата реалност, което си личи хем в речника на персонажите, хем в някакви детайли като повсеместния лауданум или плисъка на изхвърлена урина върху улицата.

В тази връзка, обръгналостта на различните женски персонажи, на моменти заменена от уязвимост, е сред другите плюсове на сериала откъм охарактеризация и е предимно добре издържана от актьорската игра. Саманта Мортън декламира репликите си и произнася тиради много добре спрямо театралния тон на продукцията, а Джесика Браун Финдли прави едно от най-изразителните изпълнения в сериала, особено към финала, ако и персонажът ѝ  удобно да губи всякакви умения за критическо мислене според нуждите на сюжета. Елоиз Смайт е чудесна като психологически и физически наранена от клиенти Луси… и само там. При все, че виждам смисъла от този образ и въпросите, които повдига към желанието за успех на Маргарет, тя наистина беше твърде пасивна през повечето време, както като персонаж, така и откъм актьорска игра, и само в края леко се разви.

Лидия Куигли пък е меркантилен антагонист, който изглежда дори твърде реалистичен, поради липсата на някакви особени ексцесии. Тя просто не се трогва особено от поставената задача да отвлече и завърже девица за забавление на анонимни лордове, само извръща очи и протяга ръка за гвинеите, а Лесли Манвил играе интригантката с почти физически осезаема надменност. При второстепенните персонажи положението е шарено, но нивото е по-скоро добро и дори едноплановите образи имат живот в себе си. Личната ми любимка сред тях беше Нанси Бърч (Кейт Флийтуд), която далновидно предлага S&M услуги под формата на бой с наръч брезови клонки и защитава момичетата си със зъби и нокти.

Ако играта, персонажите и смисленото разглеждане на механизмите на властта на нивото на индивида са сред силните страни на сериала, то сред слабите са неконсистентният тон, хаотичното сюжетиране и визуалната шарения. За сериал, който на моменти забива в доста мрачни територии, Harlots е ужасно ярък и пъстър. Да, ясно е, че в голяма част от случаите целта е да се представи помпозността на модата и тогавашните благородници, но наистина лъха на безвкусица, ако и самата операторска работа да е свършена добре. Декорите и дрехите изглеждат твърде нови и лъскави, а визуалният стил на сериала не им помага. Същото важи и за сцените извън конструираните улици и бардаци, когато най-много лъсва липсата на бюджет. Що се отнася до тона, театралността на сериала понякога работи срещу него и избива във фарс със затръшване на врати, псувни на френски, „cull“, „quim“, „pickaninny“ и прочие жаргон. Саундтракът е достатъчно неприятен, за да бъде споменат отново, и май наистина разваля атмосферата, освен че е скучен и като композиция. В сюжетирането дразни тенденцията да се вкарват подсюжети или дори под-подсюжети, които не биват развити докрай и се включват само за да  оправдаят повествователното каканижене до развръзката на по-главна сюжетна линия. В един от по-фрапантните случаи, имаме token гей двойка, в която единият партньор е тежко болен, САМО за да може любовникът му да отиде при Куигли и да ѝ продаде информация, която по принцип не бил, което от своя страна пък кара една героиня да мисли, че друга я е предала… и така нататък.

Въпреки това, чистосърдечно препоръчвам Harlots на всички, които се интересуват от епохата или искат драма върху тази тематика с много предателства, интриги и фокус върху психологията на персонажите. Идеално забавление, с което да убиете времето две-три вечери и подходящо за гледане наведнъж. Втори сезон започна миналата седмица, с присъствието на Лив Тайлър, така че определено ще го гледам и ще се надявам да е поизчистил недостатъците на първи.