Игра на тронове, S06E02: Home

Ревюто съдържа спойлери за епизода!

Не искам да хабя време, затова ще говорим за важните неща. За нещата, по-скоро нещото, което всеки очакваше, надяваше се да стане и тайно разсъждаваше над него в дългите летни вечери и последвалите мразовити месеци. Завръщането. Благодарение на епизод 2 вече знаем, че то е факт. Бран се завърна!!! След дълго отсъствие от екрана (датиращо от сезон 4!), той е приветстван отново в целия си блясък, нови таланти и еволюирала височина. Още малко и човек едвам ще го познае.

Грейджой също се завръщат!

Хм, може би това не е хайлайтът на епизод 2 все пак… Възможно е фокусът да пада на съвсем друго място. Тъмно, мрачно място. Когато сериалът се отърва от Джофри, можеше да се почувства едно колективно облекчение. Малкото копеленце наистина успяваше да бръкне надълбоко и да дразни несметно. Поради тази причина предполагам повечето зрители не са очаквали, че ще бъде един от споминалите се герои на Мартин, които да залипсват. Истината е, обаче, че като образ Джофри имаше специално място и липсата му започна да се усеща и да тежи след известен период от време. Подобно на малък Нерон, събитията и случките около него даваха нужната доза извратенящина в правилни моменти, която освежаваше действието по чудноват начин. И тъй като Джофри така и не се завърна, Мартин и компания измислиха начин тази функция да бъде адекватно запълнена. Рамзи Болтън може и да не е на възрастта на Джофри, но със сигурност докарва качествата и девиациите му, което го превръща в достоен наследник за най-омразен и дразнещ герой в Игра на тронове. Този епизод издига образа му с още една-две октави и оттук-насетне всеки път щом видите топчестото му лице, ще се присещате не само за това, което направи с Теон и Санса, а и за злодеянията му от втори епизод на шести сезон.

Hush, little baby don’t you cry

Добрееее, то се е видяло, че ще говоря за другото завръщане. За онова, което наистина значи много за зрителите на Игра на тронове на емоционално ниво. И с това си изказване не влагам капка ирония – още помня миналата година как след финала ми се налагаше да утешавам колега, че Джон Сняг е жив и здрав, окей, може би не точно толкова, колкото средностатистически човек, но все пак, че скоро ще защъка начумерен и умислен. Истината е, че не вярвам някой да е точно изненадан от завръщането му в сериала. За всички зрители (и читатели) е лесно да се отгатне, че именно той е ледът в Песента за огън и лед, което пък на свой ред говори, че ще оцелее до самия край на епоса. Та ако има нещо изненадващо тук, то това е може би по-скоро таймингът. Аз лично очаквах това завръщане да се случи едва в края на сезона, може би дори чак в следващия, но очевидно наративът около Вала няма да е същият без Джон Сняг. Пък и за нашите географски ширини – какъв тайминг само! Възкресението на Джон да съвпадне с Великден… Бас ловя, че от HBO не са го планирали, обаче им се е получило на шест.

Мац-писи-писи-писи

Освен гореизборните завръщания под една или друга форма, епизод 2 може да се похвали и с други култови моменти. Тирион се запозна с драконите на Дани, Грейджойови се завръщат с пълна сила,  Церсей започва да показва първи признаци на смирение и някаква форма на умереност, а Санса продължава да пътува уверено към Джон. Ако по някакво магическо стечение на обстоятелсвата двама Старк се съберат заедно, убедена съм, че зрителите ще изживеят истински емоционален катарзис. Но дотогава оставаме с радостта от Джон, както и въпросите, които завръщането му пораждат. Въпреки че става видно, че не е бял бродник, това не означава, че новият Джон ще е досущ като стария. Имайки предвид, че самата Мелисандра (а тя не е боязливо и впечатлително момиче) имаше някакви резерви преди да се впусне в действие по съживяването му, то надали всичко ще му а наред.

Vivian

В кратко включване от щатния любител на фен-теориите, един бърз обзор на случилото се в епизода от гледната точка на пристрастените към поредицата на Мартин.

Лиана! Лиана!

Първо, Лиана Старк! ЛИАНА FUCKING СТАРК! Тъй като за създателите на сериала поредицата от сцени в миналото, видяна от Бран в книжния оригинал, не е особено удобна – зрителите не биха имали никаква представа за какво става дума, то читателите все така не са изобщо сигурни за повечето*, – тук е акцентирана и разширена една-единствена от тях. Освен абсолютния нърдгазм, който появата на Лиана предизвиква, сцената хвърля още малко бонуси бонбони в лицето на младия Ходор и младата баба Нан. Катранът в меда си остава радикално промененият (към много лошо) вид на Горските чеда спрямо четвъртия сезон.

Повечето смърти в двата епизода дотук очевидно изразяват нещо средно между сценарно безсилие, съсредоточаване на сюжета в основните герои и самоцелна жестокост като имитация на Мартин. Но моята собствена теория, особено на фона на случилото се в този епизод, е че Бениоф и Уайс просто искат да убият толкова много герои, че да направят залагането кой ще си вземе и в книгата невъзможно. За съжаление резултатът е тежък – Давос остана единственият истински пич в сериала!

Сцените в Пайк бутат от моста не само Бейлон Грейджой, но и симпатичната теория, че той си е взел от Безликите, които въртят някаква огромна конспирация из целия свят. В сериала делото собственоръчно извършва Юрон Гарвановото око, но той пък успява да вкара една камара мистицизъм в цялата работа. Защо не? Някои теории го отъждествяват чак с Даарио Нахарис, така че меко казано всякакъв мистицизъм тук е оправдан. И като стана (два пъти) дума за мистицизъм, епизодът налива неприятно много вода в мелницата на Тирионистите. Момчето явно се разбира с дракони, което прави евентуалната му таргариенска кръв почти сигурна работа.

Финално, възкресението на Джон, макар и изиграно по най-некадърния начин, който е практически възможен, все пак оставя едно приятно фино дву-, три- и петсмислие какво точно се случва там. Докато за внимателните читатели петият пролог ясно намекваше, че Джон ще се „прероди“ в Дух, тук насред паралелите с тялото на Исус и отчаяната Мелисандра, възкресението все пак изгледаше по-скоро нейно дело, но отлагането му и намесата на Дух в сцената оставят разни вратички отворени. Все така ще трябва да чакаме Ветровете на зимата за по-добро обяснение! Междувременно, може да се насладите на извиненията на Кит Харингтън.

Завършвам с най-бруталното: битката за Лиана при Кулата на Радостта ще бъде в трети епизод! Да! Да! Да!

Moridin