Това е историята накратко. Аз нямах подобен проблем и с настоящата статия реших да седна да уточня, един вид мислейки на глас, защо подкрепям теоретизирането по фантастичните (а и всякакви) литературни поредици, какво ми дава то и защо го практикувам. Последвайте ме, ако темата ви е интересна.
Първо, какво точно имам предвид под теоретизиране и защо по-горе съм използвал конкретно думата "поредици". Става дума за феномена, при който читателите-фенове на дадена литературна творба започват да тълкуват оставените неясноти в историята и да сглобяват парченца изпуснати тук-там изречения, които хвърлят светлина върху вълнуващия ги въпрос, за да си построят някакво стройно обяснение. Наблюдава се предимно при поредиците, защото в една единична книга повечето неща така или иначе се изясняват между двете корици и не оставят много място за чудене. Това, което не става ясно, обикновено умишлено е описано мъгляво или многозначно, за да даде на читателя възможност да го почувства и интерпретира по свой си начин, без авторът да натрапва задължително обяснение, дори той самият да има такова. И макар че и в тези случаи феновете обикновено теоретизират за значението на подобни елементи от творбата, и това е доста интересно, то е някак по-ограничено, по-субективно и не почива толкова на някаква логическа фактология. Статията ми обхваща и тези случаи, но не в твърде голяма степен.При поредиците, напротив, нещата се изясняват с развитието на повествованието, което обхваща повече книги, излизащи обикновено през солидни интервали от време, и събития, изглеждащи нелогични или тайнствени в том пети, с голяма вероятност ще бъдат обяснени като мотивация и разкрития в том седми примерно. Това често дава основание на феновете да се опитват да изпреварват автора и да възстановяват сами с точност въпросното събитие, използвайки като база известното до момента за един или друг персонаж. Понякога тази база е доста хлъзгава, защото мотивацията на персонажите се променя с развитието на поредицата и в по-общ смисъл изобщо с литературното развитие на автора. За това обаче ще говорим малко повече по-късно. При поредиците също имаме възможността на база станалото дотук да градим теории за това какво предстои да се случи в следващите томове, което винаги е било поне в някаква степен тръпка за всеки читател, особено ако поредицата е добре написана и те притегля.
Аз за пръв път се сблъсках с теоретизирането в някакъв по-голям мащаб във връзка с Колелото на времето. Огромна епична поредица, навързваща много събития, като Колелото, е идеалният кандидат за бълване на милиони теории от описаните видове. Спомням си с умиление как прекарвах часове, четейки небезизвестния WoT FAQ, който изпълняваше достойната задача да обобщи читателските теории, публикувани в разни нюз-групи и по мейлове към списващите FAQ-a, да ги преформулира по-стегнато и логично и да ги предостави на алчните читатели. Ако нямате представа за какво става дума, можете да се образовате тук. Естествено, има сумати спойлери до 10-та книга от Колелото включително.
Не мога да го твърдя със сигурност, но вероятно именно Джордановата поредица популяризира в такива мащаби теоретизирането сред фенските среди. Известният вероятно по цял свят въпрос "Кой уби Ашмодеан?" и дискусиите по него дават прекрасна илюстрация на феномена, който се опитвам да опиша. По теории за Колелото имахме дори две статии и в Shadowdance, справка брой 12 и брой 14, в голяма степен вдъхновени от въпросния FAQ.
Освен Джордановите теории, с които съм се сблъсквал основно в тази подборка и в по-малка степен по форуми, другата голяма поредица, на теоретизирането върху която съм ставал свидетел, е именно Малазанската книга на мъртвите. Там няма подобен FAQ, има само нещо рудиментарно тук, в което дори аз съм участвал, но по-голямата част от дискусиите се водят на форума, който посочих в началото на статията. Мащабът на Малазана, както неведнъж сме казвали, е наистина огромен и това дава дори повече място за теории, отколкото при Джордан. В добавка, интересната склонност на автора да не придава стопроцентова сигурност на твърденията на персонажите си прави нещата наистина трудни за осмисляне и за логическо извеждане, което става причина за безкрайно безумни теории и неразбирателства. Но за това също малко по-късно.Последно, искам да уточня, че теоретизиране в някаква степен се наблюдава в почти всички фенски форуми за литература. Например ние от екипа на Shadowdance първоначално пишехме в небезизвестния форум на издателство Бард, където голяма част от темите бяха съсредоточени например върху разнищването на разни събития в актуалната тогава сага Песен за Огън и Лед, а също и други, като гореспоменатото Колело, тълкуване на Зелазниевата Една нощ през самотния октомври и героите й, и т.н. и т.н.
Сега, след като надявам се изясних тематиката на статията, е време да се спра подробно на аргументите за и против, които ми хрумват, и техните контрааргументи. Разбира се, под "против" тук се има предвид аргумент за това защо подобна дейност е безинтересна и евентуална дразнеща, а не аргумент за това да се забрани теоретизирането или нещо такова. Интернет естествено е свободно място и всеки си прави каквото си иска. С променлив успех.
Аргументите "за"
Теоретизирането помага да разбереш по-добре повествованието
Този аргумент ми се струва най-очевиден. Всеки, който се е опитвал някога да обяснява нещо, знае, че това е най-добрият начин да го разбереш по-пълноценно и сам. За да си изградиш някаква теория и да я обясниш, ако ще на себе си, трябва да познаваш добре ставащото в книгата. Това обикновено те кара да прочиташ пак и пак определени пасажи, да си вадиш изводи за мотивацията и личността на героите и да хващаш неща, които си пропуснал при първо четене. Да, естествено, че същото донякъде се постига просто с препрочитане, но ефектът не е същият – в единият случай просто възприемаш малко по-добре цялостно произведението, докато в другия се съсредоточаваш върху разбирането на интересни елементи от повествованието и осъзнаваш връзката между детайлите, които изглеждат на пръв поглед маловажни. Да не говорим, че препрочитането отнема време, което не всички имат. Теоретизирането ти помага по-добре да осмислиш сюжетните линии и да опознаеш света на произведението.
Контрааргумент тук е, че когато си наясно с повествованието доста добре, има опасност (и то доста реална, съдейки по опита си от форумите) да се превърнеш в детайло-маниак, който адски държи да издебне и изобличи автора във всяко несъответствие. Такива хора естествено дават лошо име на теоретизирането. В по-лека форма проблемът е, че сюжетните несъответствия почват да ти правят по-силно впечатление от обикновено, което ти разваля удоволствието от четенето. При мен например има такъв ефект с Малазана, който е класически пример за една камара несъответствия (отчасти удобно обяснени от автора с концепцията, че всичко в книгата е нечия трактовка, а не задължително истина, която концепция уви не винаги работи). Въпреки че това е доста силен контрааргумент против, аз мисля, че вредата е достатъчно пренебрежима. Поне за мен реалността доказва, че аз продължавам да смятам Малазанската поредица за гениално сюжетно постижение, макар да съм наясно с всичките разминавания.
Развива логическото мислене и въображението
Е да, много други работи вероятно вършат тази задача по-добре, но защо да не отчетем и това като плюс? За да изградиш една хубава теория, се налага да обмислиш въпроса от всички страни; да видиш къде евентуално тя се проваля от непредвидено събитие или неубедителна мотивация, или слаба вероятност за нещо; да уловиш евентуалните подсказки от автора. Защитаването на такава теза в спор е чудесно изпитание за логическата ти последователност, а осмислянето и изработването й – на аналитичните ти способности. Въображението пък се развива от една страна в пълнокръвна постройка на някакви бъдещи събития въз основа на вече станалите, от друга в креативни, но добре обосновани отговори на наболели повествователни въпроси. Разбира се, пресилено е да кажем, че в една такава аналитична задача въображението има особено голяма роля, но мисля, че не бива да се подценява и този елемент.
Би могло да помогне на автора да изясни някои инконсистентности
Не че повечето автори го правят, но в случаите, в които авторът има поглед върху развитието на дискусиите на феновете си, той може да се усети за някоя грешка в постройката на повествованието му, която наблюдателните маниаци са установили. Понякога това му дава възможност да поправи нещата, като придаде смислена мотивация за подобна инконсистентност в следваща книга (тук говорим основно за случая с поредиците), да преправи подвеждащи думи в следващо издание, или ако нищо друго не помага – да признае грешката, за да успокои душите на недоволните, за които логическите непоследователности провалят съпреживяването на историята. Като пример мога да дам един малко по-различен случай, който не е свързан точно с литература, но е много подобен. Става дума за историята на вселената на игрите от серията Warcraft, където гейм консепт дизайнерът беше описал противоречиво на две различни места историята на расата Ередар (дренеите от WoW) и след като феновете му посочиха грешката, се поправи и обясни кое трябва да се приеме за вярното занапред.
В други случаи авторът всъщност не е сбъркал, но има възможност публично да обясни думи, които явно са причина за лошото разбиране от феновете, да изясни хронологична последователност от събития или нечия мотивация. Или, ако тези неща биха се разбрали по-късно, да каже нещо в стила на небезизвестното RAFO на покойния Робърт Джордан.
Теоретизирането е забавно
Колкото и да е смешен, за мен този аргумент е най-важният, още повече, че тук става дума в крайна сметка за въпрос, опиращ до вкус. За мен теоретизирането е прекрасно упражнение за ума, интересно ми е и някак само ми възниква като питания и идеи, след прочитането на някоя книга със силен сюжет. Радвам се, че има и други хора по форумите, с които мога да споделям тази си страст.
Аргументите "против"
Дори ценните теории биват затлачени между голямо количество абсолютни глупости
Там е работата, че специално на Малазанския форум наистина има твърде много, с извинение, идиоти. Хора, които изобщо нямат добра представа от фактологията на поредицата, не са в състояние да направят елементарни логически заключения и сякаш се забавляват да измислят коя от коя по-очевидно неверни теории, или най-малкото теории, които са недоказуеми, невероятни и изобщо доста безинтересни за истински фен на теоретизирането.
Някои са си направо дразнещи, като тук няма начин да не спомена дълбокото убеждение на един човек навремето, че Шайдар Харан от Колелото явно е Моридин, защото, видите ли, авторът никъде не е казал, че не е така… Оставям това без допълнителен коментар и без да искам да си спомням за усилията, вложени в това да обясниш на подобен индивид очевидната логическа яма в разсъжденията.
Та, да, има го този проблем, и е доста изнервящ, но като контрааргумент бих искал да изтъкна, че не е особено трудно човек да се нагоди към по-смислените коментатори в дадена Интернет среда и да се ориентира основно към хубавите теории. Отсяването на плявата е проблем на всяка форумна комуникация и не мисля, че теоретизирането заслужава някакво специално внимание по този параграф.
Често е изсмукано от пръстите
Факт е, че дори хората, които измислят добри теории, наясно са с материала и добре осмислят нещата, имат склонността да приемат някакви не особено вероятни връзки за даденост само и само да оправдаят теория, която се нуждае отчаяно от такова липсващо звено, за да работи. Често се случва така, че на абсолютно тривиални цитати се придава някакъв особено многозначителен смисъл, така че да се навърже някакво твърдение с други по-добре обосновани факти.
Пример за това (извинявам се, че използвам все Колелото на времето за пример, просто имам опит с него. Читателите на които това не им говори нищо, могат да минат направо към следващия абзац) е идеята, че убиецът на Ашмодеан е Моридин, понеже цитатът там е "Смъртта го прибра", а името на Моридин означава смърт. Сега, не че е абсурдно или чак толкова невероятно Моридин да е убил Ашмодеан, макар че по всяка вероятност той още не е бил в играта по това време, но просто е възмутително подобна теория да се обоснове на такава игра на думи, която е очевидно изсмукана от пръстите. По-късно самият Джордан отрече с насмешка тази идея и съвсем основателно. Примери има бол и от Малазана, например често лансираната теза, че Скабандари Кървавото око е затворен на Дрифт Авалии, се основава на някакво абсолютно несвързаното подмятане на Андарист за нещо, което не трябва да бъде събудено на острова. Въпреки явната липса на логическа последователност между тезата и "доказателството" й, ужасно много хора приемаха това едва ли не за ясна истина, оправдавайки го с принципа на изключването (т.е. че нищо друго, казано в поредицата, не може да бъде приложено към Скабандари и мястото на затварянето му), което страда от все същите логически дупки и изобщо не е стабилна постановка за каквото и да е.
Мисля, че описах доста солидно проблема. Признавам, че няма много силен контрааргумент, но бих вметнал нещо подобно на предишния такъв – за мен лично не е проблем да игнорирам подобни не добре построени теории. Нещо повече, даже е забавно да разбираш къде точно те бъркат и да го обясняваш на игнорамусите. Друг е въпросът, че специално тези на Малазанския форум рядко приемат логиката за някаква величина…
Един друг контрааргумент е това, че не винаги трябва да се разчита на строга логика в теориите. Понякога чистото количество на подсказки от автора е достатъчно, макар да няма някакво пък чак аксиоматично доказателство, че еди какво си е еди как си. Теоретизирането включва и това да улавяш тия подсказки на автора и да имаш усет кога е вероятно той да ги реализира в истинско събитие и това вече не влиза точно в категорията изсмукано от пръстите, въпреки че на външен вид изглежда точно така.
Теоретизирането убива очарованието от книгата и съсредоточава вниманието само върху сюжета
Една от най-сериозните забележки срещу теоретизирането е, че то води до задълбаване в излишни детайли и ровичкане за грешки и фактология, като по този начин измества фокуса от цялостното преживяване и оценяване на произведението. Истина е, че за теоретизирането неща като език, стил, литературни умения, пълнокръвност на героите нямат почти никакво значение, но от друга страна аз специално не разбирам защо трябва едното да пречи на другото. Според мен е напълно нормално човек да се наслади на произведението в целия му блясък, след което да се задълбочи в припомняне и навързване на разни сюжетни и "цитатни" детайли, за да може да си потеоретизира на воля.
И ако някой показва с тълкуването си, че е обзет от излишен буквализъм и не възприема добре емоционалната страна на дадена сцена, върху която базира твърдението си, то защо да не приемем, че той просто скучае и измисля абсурдизми (виж някоя от предишните точки), нежели че запалвайки се по теоретизирането се е лоботомирал от способностите за емоционално възприятие на текста. Може би има и такива хора. Но тъй като за себе си знам, че не съм от тях, изводът е, че не е теоретизирането виновно за подобни случки.
Теоретизирането поставя автора в неловка ситуация
Понякога, когато авторът е в течение на подобни дискусии и теории, се получава един малко отрицателен ефект – феновете вече са направили добра прогноза на ставащото занапред и авторът остава в неловка ситуация – да реализира ли точно това, или да се опитва да измисли нещо оригинално, неочаквано, и с голяма вероятност – неоправдано логически, само и само да не изглежда предвидим.Този проблем наистина вероятно го има за всеки автор, но според мен не е толкова голям. Първо изключително малко автори са в час с такива дискусии, а и тук изобщо става дума само за случая с поредиците. Второ, не виждам защо един автор трябва да се притеснява от това да развие нещата в творбата си така, както следват логически и като е имал наум. Това че хората могат да се досетят за такова развитие, е даже в известен смисъл комплимент за него, че добре си е построил сюжета и няма безсмислици.
В много редки случаи сигурно може да се наблюдава ситуация, в която авторът има нещо изненадващо и оригинално наум, а някой фен вземе, че на късмет го познае с някоя своя теория и едва ли не излиза, че авторът му е взел идеята, като е прочел написаното на еди кой си форум. Предполагам, че това е обективно възможно като случка, но нека все пак не преувеличаваме, шансът е меко казано минимален, като вземем всички фактори предвид, така че не мисля, че нещо подобно е основание да не се теоретизира, да не говорим, че не е изобщо чак такъв проблем пък някоя налудничава теория да се оправдае случайно, без някой да тръгне да обвинява автора в кражба (по-скоро позналият би бил щастлив и би злорадствал над съфорумниците си, които са го сваляли на земята преди).
Не трябва да се изяснява това, което нарочно е неизяснено
И да, и не. И по-скоро не. Понеже тази точка важи основно за единични книги, фокусирани върху послания, а не толкова за сюжетни поредици, този аргумент се свежда до това как според вас читателят трябва да възприема едно произведение. Лично според мен в обсъждането на смисъла на някое послание се крие ключа към цяла лавина от нови размисли върху темата на произведението. И макар че е важно да имаш собствено, лично тълкуване на някои многозначни или неизяснени елементи от книгата, също толкова важно е да си отворен и за чужди интерпретации, не толкова защото може да променят твоята (макар че и това е полезно, ако ти предоставят по-дълбок и мъдър поглед), а по-скоро защото могат именно да ти осигурят още много теми и гледни точки върху описаното от автора. И всичко това нараства експоненциално и в един момент творбата ти е дала много повече, отколкото оригинално си възприел, именно благодарение на обсъждането на посланията й с други хора. За достоверността на такава идея мога да дам един малко необичаен за тематиката пример с текстовете на групата Tool, обсъждането на които за мен предизвика многобройни преосмисляния и нови и нови значения, послания и дори много ново знание, свързано с този или онзи символ. Но този процес е валиден за всяка книга, която подлежи на такива интерпретации, а на смисъла на някои от тях са посветени дисертации и научни трудове, така че едва ли можем да приемем аргумента, че това просто не трябва да се прави, защото разваля личното възприятие. Не го разваля, допълва го.
Убива изненадата
Един доста несериозен аргумент, който съм чувал, е, че теоретизирането върху следващи събития в поредицата те прави подготвен и се губи изненадата, когато те се случат. Тази гледна точка ми изглежда малко или много като философията на мързеливия и невежия. Никога не може липсата на размисъл с цел да се изненадаш от живота едва ли не да бъде за мен положителна идея. Макар аз примерно да съм се изненадвал от развитието в някои книги, което в ретроспекция да е било очевидно, то определено не е било защото нарочно не съм се замислял какво може да стане, а по-скоро защото съм пропускал някой съществен детайл, без да му обърна нужното внимание. И изобщо, ако един сюжет е изненадващ, той ще си е изненадващ колкото и да му мислиш. Ако е предвидим, той си е предвидим. Единствената връзка между това и теоретизирането е, че ако се замисляш какво би могло да се случи, може и да го измислиш. Е, ако го измислиш, значи се е очаквало да го измислиш, ще ме извинявате. Някаква философия в която ти нарочно не се замисляш, за да се изненадаш, ми изглежда приложима единствено що се отнася до подаръците за Коледа.А и в крайна сметка не е чак толкова важно какво става, особено ако то може да бъде предположено от предните книги и следователно не е някакъв сюжетен обрат. Важното е как става, как е описано, дали авторът ще те въвлече в него и ще го съпреживееш. Това си е важното.
Теоретизирането е безсмислено, понеже авторът винаги може тотално да промени нещата
Идеята на този аргумент е, че всякакви теории, базирани на някакъв не-стопроцентов материал, са излишни, понеже авторът може да се отметне и да даде друго тълкуване във всеки момент.
Да, може, обаче в какви случаи? Аз виждам два. В единия случай нещата оригинално са планирани да те заблудят и човек обикновено изпитва удоволствие от това как е бил толкова умно воден за носа. Тогава да, теорията му отива на кино, но какво от това? Пари ли е изгубил, докато я е мислел, или? От опит мога да твърдя, че човек така и така започва да си мисли и да тълкува сюжета, дори да не пише за това по форумите и да не влиза в спорове, тъй че ми се вижда все едно дали теорията е успешна или не.
В другия случай това отмятане изглежда съшито с бели конци и не е уместно. Това прави автора слаб, така че ако с нещо не е трябвало да си губите времето, това не е теоретизирането, а четенето му изобщо…
Теоретизирането е принципно досадно
Последното твърдение, което ще изложа, е нещо като антитеза на последния аргумент "за". Т.е. че теоретизирането така и така не е забавно, загуба на време е и просто не е интересно. Както и там споменах, мисля, че това просто е въпрос на характер, настройка и вкус, следователно не мога да се ангажирам с коментар по меродавността на този или на противоположния му аргумент, макар наистина да смятам, че точно те двата са най-определящи за това дали човек ще е за или против цялата работа.
В заключение
И така, опитах се на тия редове да изясня защо според мен теоретизирането не е някакво зло. Въпреки че признавам някои негови и на практикуващите го недостатъци, аз съм склонен да ги преглътна, просто защото ми харесва да теоретизирам и не успявам да видя нищо лошо в това. Не знам дали и с вас е така, но ако отговорът е "да", ако нещо подобно ви е интересно и има поредица, която все още се нуждае от някакво тълкуване, сте добре дошли да я обсъждате на нашия форум. Стига разбира се да не прекалявате с абсурдистките теории, към които лесно се развива алергия. От мен толкоз по въпроса.