El ministerio del tiempo Министерството на времето

Представяме ви още един сериал, посветен на пътуването във времето. Испанският El ministerio del tiempo (Министерството на времето) на TVE е започнат като неамбициозен проект, но бързо се превръща във фурор на Иберийския полуостров. Той е класически пример как една клиширана тема може да се превърне в завладяваща история, стига човек да има добри идеи и възможности за тяхното развитие.

Фабулата е следната: по някаква причина на Иберийския полуостров съществува темпорална аномалия, изразяваща се в множество портали, които водят в определени времеви периоди, но само в миналото. Много от порталите са известни и са под строг контрол. Има обаче и такива, които се появяват в резултат на спонтанно откритие. По тази причина испанското правителство е създало тайно (разбира се) министерство, което да държи под око тази своеобразна „машина на времето“. Целта му е една: да не позволява намеса в историята.

Всичко започва, когато трагично овдовелият парамедик Хулиан Мартинес (Родолфо Санчо, когото сме гледали в ролята на крал Фернандо в Изабел Кастилска) се натъква на двама души в горяща сграда, облечени в старовремски дрехи. Тази негова необичайна среща става причина да попадне в полезрението на Министерството, където е привлечен като част от новосформиращ се екип. Останалите членове са Амелия Фолч (Аура Гаридо) – специалистка по история и първата студентка в университета в Барселона от края на XIX век, и дон Алонсо де Ентрериос (Начо Фреснеда), предан на кралството войник от Севиля, осъден несправедливо на смърт през 16 век и спасен с помощта на агенти от Министерството.

Хулиан и Федерико Гарсия Лорка

Амелия Фолч

Дон Алонсо и съпругата му Елена

И ако дотук сюжетът ви напомня на Timeless, има съвсем основателна причина. Испанската компания Onza Partners, която стои зад El ministerio del tiempo, съди NBC заради повече от драстичната прилика между двата сериала. Американците плагиатстват не само идеята, ами и основни моменти от сюжета. Накрая се постига извънсъдебно споразумение, разменени са много пари, Timeless приключва преждевременно с пълнометражен филм, който да завърши паралелната история.

Да се върнем на първообраза. Прясно събраният екип от съвременен парамедик, студентка по история от XIX век и свиреп войник от XVI век веднага след окопитването си са изпратени на тежка мисия в началото на XIX век. Със задружни усилия тримата трябва да предотвратят убийството на капитан Хуан Мартинес Диас, което би повлияло на изхода на Наполеоновата инвазия.

Ако се чудите дали тези така разнородни хора имат проблеми в общуването, ами не, нямат. Хулиан Мартинес спокойно си разговаря с все още ошашавения Алонсо де Ентрериос, нищо, че ги делят около шест века, Амелия Фолч не знае къде се намира, но въпреки това всички смело се гмурват в мисията в съвсем различна епоха, без предварителна подготовка, без нищо друго, освен заповед. „Идете там и спрете онези хора“. Ами добре.

На мисия в двора на кралица Исабел Кастилска

Друго нещо, което кара хората като мен, които обичат да задълбават в подробности и несъответствията сякаш насила им се набиват на очи, е упоритостта, с която определени (и често пъти незначителни за световната история) събития просто не подлежат на промяна. Каквото и да правиш. Крайният резултат е винаги един и същ. За сметка на други подобни събития, които нямат никакъв проблем да се извъртят по удобен начин. Да не споменавам събития от глобално естество като откриването на Америка да речем. Обяснение за този феномен очевидно е само търсената драма.

Да, истина е, че говорим за фантастичен сериал и следователно е нелепо да се търсят научни обяснения, но може би логичната последователност би била добре дошла. И ако дотук сте стигнали до извода, че сериалът не ми е харесал, не сте прави. Защото въпреки всички недомислия като безметежното общуване на наши съвременници с Ел Сид и то без помощта на преводач, историята работи.

Диего Веласкес

Вероятно причината (или поне една от причините) е изключително убедителната актьорска игра. Човек успява да повярва на персонажите до степен да се идентифицира и да съпреживява заедно с тях. Другото, което прекрасно си върши работата, са изключително добре поднесените и развити отделни истории с все драматичните им развръзки, а нерядко и с ненатрапчиви хумористични епизоди. Не бихте ли си мечтали да работите в институция, която в основата си се занимава с криминални дела, само че в различни епохи, а онзи, който прави портрет на описвания от вас заподозрян, е самият Диего Веласкес? Да спасите романа „Дон Кихот“, да се окажете неволни вдъхновители за създаването на „Ласарийо де Тормес“, да саботирате Хитлер, да спасите равин от издевателствата на Торкемада… Или пък да заловите времеви сериен убиец, да поемете меча на Ел Сид и хиляди други неща?

Да, историята е клиширана. Добри хора се опитват да предотвратят промените в настоящето и за тая цел се борят с времеви престъпници. Имаме и Зла Корпорация™, чиято цел е да натрупа печалба без оглед от последствията, без да се интересува от съдбата на собствените си служители. Но в същото време имаме и изключително добре разказани лични истории, героите са многопластови и съвсем реални хора, а когато се разделяме с някой, то наистина боли. Нещата не са черно-бели, няма люшкане между Вейдъри и джедаи, всеки носи и светлината, и мрака в себе си.

Салвадор Марти

Освен Хулиан Мартинес, Амелия Фолч и сеньор Ентрериос, другите, които си струва да се споменат, са:

Салвадор Марти (Хайме Бланч). Големият шеф. Човек с дълбока лична драма, праволинеен, нетърпящ неподчинение и отклонения, но все пак способен да изпитва съчувствие и с изразено, макар и добре прикрито чувство за хумор.

Ернесто Хименес (Хуан Хеа). Абсолютно неподкупен праволинеен служител с тъмно и шокиращо минало.

Ирене

Ирене (Кайетана Гийен Куерво). Лесбийка от шейсетте години на миналия век, почти докарана до самоубийство заради отношението на съпруга си и семейството си, но намерила себе си в 21 век. Страстна, палава, съблазнителна, безкомпромисна, дива и дяволски добра в работата си, освен когато не се подчинява на шефа си.

Лола Мендиета (Наталия Мийан). Единствената агентка, която е два пъти привлечена към Министерството с помощта на доста сложна и малко недобре обоснована темпорална еквилибристика. Тайнствена дама с наглед комерсиални мотиви, само че се оказва, че причините за дезертирането ѝ не са толкова прозаични и тя разполага с доста извинителна причини за това.

Младата Лола Мендиета (Макарена Гарсия). Заменя мястото на Амелия Фолч в екипа, когато Аура Гаридо напуска в трети сезон.

Пачино

Хесус Мендес Понтон „Пачино“ (Уго Силва). Полицай от 1981-а, който неволно се оказва забъркан в темпорално престъпление и бива вербуван за служител в Министерството. Известно време замества Хулиан в екипа, докато накрая изцяло застъпва на мястото му.

Връзките между персонажите са сложни – приятелство, любов, омраза, антипатия. Всичко изглежда съвсем истинско като във всеки нормален колектив.

Може би написаното дотук ще ви накара да повдигнете вежда, като ви кажа, че наистина трябва да изгледате този сериал. El ministerio del tiempo успява да разбуни духовете в родната си страна, TVE организира дискусионни студиа, а когато обявяват, че трети сезон ще е последен, само дето няма демонстрации от възмущение. И искам да ви призная, че разбирам зрителите. Когато изгледах финалния епизод, се почувствах ограбена, след като стана ясно, че сериалът спира дотук. Но може би така е по-добре: историята приключва, без да се стигне до момент, в който сценаристите да дълбаят дъното от творческо безсилие.

Сериалът е удостоен с няколко престижни отличия:

• 2015: „Ондас“ за най-добър испански сериал
• 2017: При раздаването на наградите „Ферос“ е определен като най-добрия испански сериал, Аура Гаридо е удостоена със званието най-добра актриса, а за поддържаща роля награда печели Уго Силва
• 2018: По време на раздаването на петите награди „Платино“ отново печели в категорията „Телевизионни драми и минисериали“

Хора, изгледайте го. Няма да съжалявате.