You

You е телевизионна адаптация на едноименния роман на Каролайн Кепнес (издаден в България от Колибри) и сполучлива комбинация от крими, драма, романтика и трилър. Не съм запознат с литературния оригинал и ще пропусна частта със сравненията, но продукцията на Сера Гембъл и Грег Берланти е на неочаквано високо ниво и макар да подходих без особени очаквания към сериала, той бързо ме оплете в сюжетната си паяжина.

Основният коз на You ни става ясен от първия епизод (от първата сцена, всъщност) и се състои в гледната точка, която поставя зрителя в главата на Джо Голдбърг (Пен Баджли), управител на уютна книжарничка някъде в Ню Йорк. Джо е млад, интелигентен и обожава писаното слово, точно като нас :), но освен това е умело прикрит психопат-воайор, което не е като мен, за колегите вече не съм сигурен.

Целият сюжет се върти около пагубната „любов“ на Джо към случайна посетителка на книжарницата му, красивата студентка Бек (Елизабет Лайл), която въобще не подозира до какво ще доведе едва доловимият ѝ флирт с него. Двамата се оказват свързани от предпочитанията си из прашните рафтове с книги, подхилкват се на плебса, който дъвче Дан Браун вместо Интелектуална Литература, и като цяло са представители на вида „ох, колко съм умен и колко съм чел“, съчетан с „ох, колко безпросветни и повърхностни са останалите“.

Бек е и прохождаща писателка, а частицата от творчеството ѝ, която ни е показана, е типичната саморефлексия на объркана и неразбрана от света девойка. Схващате накъде вървят нещата – Джо реагира подобно на по-дъртичък геймър, на когото някоя сладурана подхвърля, че играе Heroes III единствено на Impossible, или пък на музикален фен, с когото хубавата непозната споделя очакванията си за новия албум на Tool. Докато аз отдавна съм се примирил, че шансът да срещна жената, която да си тананика интрото на Конникът и звездните шерифи, е в множеството на отрицателните числа, Джо хлътва здраво и започва да ни тревожи.

Тук You забърсва напоследък нашумяла и интересна за мен тема – информацията, която споделяме за себе си пред света – разбирайте интернет и всичките му „социални“ конструкти – както и начините, по които пазим своята поверителност. Джо бързо сглобява картинката на Бек от уж невинните ѝ съобщения и снимки, разбира къде учи, къде разпуска, с кого се среща и прочие наглед безобидни детайли, които обаче му позволяват все по-зловещо да инфилтрира личния ѝ живот.

Макар да не е първото произведение, показано ни от гледната точка на „лошия“, You се справя добре с предизвикателството да изгради връзка между него и зрителя, като непрекъснато противопоставя все по-обезпокоителната мания на Джо на скромния му характер и добрите му черти. Очевидно е желанието на създателите да ни накарат поне малко да симпатизираме на типаж, който трябва дълбоко да ни отвращава.

Единият им способ е ваденето на мръсните ризи на останалите участници в действието – постепенно става ясно, че нито Бек е „света вода ненапита“, нито текущото ѝ гадже или приятелките ѝ, нито гнусният преподавател в университета или редица други по-странични персонажи. Разбъркан в този мишмаш от чужди девиации, Джо продължава да изпъква, но усещането е притъпено. Друг трик е вече споменатото съсредоточаване върху положителните качества на г-н Голдбърг, който с благия си гласец, често логични разсъждения върху човешката природа и обективно добри дела (като грижата и вниманието към съседския малчуган Пако) нищо чудно да влезе под кожата на по-невнимателния наблюдател.

Допълнителна щипка съчувствие добавя и фактът, че Джо е психопат-аматьор, а не обръгнал изверг, което пък води до ситуации, в които уж умният младеж е хванат натясно и се измъква само благодарение на Провидението. Това добре илюстрира как книжарят може и да е чел много и теоретично да е подготвен как да реагира при определени обстоятелства, но осъществяването на престъпления на практика се оказва съвсем друга бира.

Намерих за плюс на You и изненадващо шеговития тон, с който е поднесена смущаващата история. Сюжет като „луд за връзване безмилостно преследва красива девойка“ не предполага забавни моменти, но те всъщност изобилстват в сериала. Както вътрешните монолози на Джо, така и събитията на екрана често ме караха да се подхилквам, а може би именно напипаният баланс между сериозната тема и закачливото ѝ представяне на екран е в корена на успеха на You.

В графа негативи бих поставил няколкото епизода „пълнеж“ по средата, особено разклонението с Капитана. В техническо отношение You не се дъни, но и не мога да си спомня момент, в който да е показал нещо особено, така че го пишем някъде по средата.

За финал ще коментирам… финала. Сериалът свършва свежо и оставя вратата широко отворена за продължение, което вече е потвърдено. Последният епизод добре се вписа в общия дух на You и е ако не светоизместващ, то кадърен пример за това как се затваря сюжетна арка и се хвърля кукичка за гладните риби, плуващи в дебрите на Netflix. Аз лично клъвнах стръвта и ще се суша в очакване на второто кръгче. Препоръчвам ви да пробвате.