Dark Everything is connected

The distinction between past, present and future is only a stubbornly persistent illusion.

– Albert Einstein

Dark ist alpha und omega und alpha…
But every decision for something is a decision against something else.*

В късната есен на 2019-a, в малкото германско градче Винден мистериозно изчезват две деца. Това вади наяве разбитите взаимоотношения, мрачни тайни и лъжи между членовете на четири семейства. Случката силно наподобява друга, разтърсила градчето преди 33 години.

Създателите на Dark, съпрузите Baran bo Odar и Jantje Fries, описват сериала като криминален трилър със свръхестествен привкус. И двамата са родом от малки градчета – уж приятни места за живеене, в които всички се познават, но за Odar под повърхността на тази идилия винаги се е криело и нещо друго. Когато бил малък, майка му разказвала страховити истории за зловещия им съсед. Любопитството на Baran било събудено – дали този човек наистина бил лош, или пък майка му била лоша, щом разказвала подобни истории за мрачните тайни, спотайващи се зад съседските врати?

Потърсил отговорите на въпросите от детството си в десетте епизода на Dark. Първоначалната идея била за криминален сериал и затова направили подробно проучване на серийни убийци. Но в един момент Odar и Friese се отегчили от историята, върху която работили вече дълго време. Решили да добавят свръхестествен елемент, който ѝ вдъхнал нов живот и спечелил вниманието на Netflix.

Dark дава заявка за многопластовост и добре развита психология още с брилянтната си начална тема: калейдоскопични картини, наподобяващи петната на Роршах, под съпровода на мрачна и затрогваща песен.

С цялата си топография Винден прилича на Туин Пийкс: привидно камерния мащаб на градчето, тайнствеността му, огромната гориста местност около него, извисяващите се комини на атомната електроцентрала, тъмния проход на пещерата, свързващ гората с електроцентралата… Dark напомня за мрака в творчеството на Линч.

Визуално сериалът е магнетичен. Изключително прецизната и мрачна кинематография наподобява и естетиката на Дейвид Финчър. Всяка една сцена е композирана брилянтно. За цялостната атмосфера спомага музиката на Бен Фрост, при която глухи тонове на застинала тишина се редуват с дрънчаща и разсичаща музика.

Въпреки визуалните и стилистични сходства с творчеството на Линч и Финчър, Dark елегантно съумява да се дистанцира от тях. Благодарение на отлично монтажираните преходни split-screen сцени, които брилянтно придвижат сюжетните истории, сериалът се извисява до лиричност, пряко контрастираща на мрачната и тягостна визия.

Dark подхожда изключително уважително и към интелекта на зрителите си. Свръхестественият елемент в сериала се базира повече на наука и философия, отколкото на фантасмагория. Докато някоя от множеството мистерии започне да се прояснява и да отдръпва булото на мрака от себе си, внимателният зрител е възнаграден за вглеждането в детайлите.  След като се разкрие, мистерията не остава да виси в нищото, а предлага на зрителя следващото парче от пъзела, което да разпали още повече вниманието му. А тъй като всички епизоди са режисирани от Odar, сериалът придобива великолепна хомогенност.

С употребата на ретроспекции Dark навява спомен и за ТО на Кинг, с тази разлика, че носталгията и меланхолията в сериала са изтръгнати из основи – остават само мрачната и злокобна тайнственост на градчето и неговите обитатели.

Персонажите и актьорите, които ги изпълняват, са тази част от Dark, която блести най-ярко. Сериалът разполага с огромно количество герои от различни поколения, което е присъщо за по-мащабни телевизионни и филмови продукции. Но за разлика от много от тях, появата на разнообразните герои в Dark е прецизно оркестрирана, винаги цели или да ги доразвие, или чрез действията им да тласне сюжета напред. Представянето на персонажите от различни ъгли ги прави изключително пълнокръвни и позволява на зрителя да изпита разнообразна палитра от емоции към всеки един от тях. Времевите отрязъци от развитието на персонажите не са хронологични, а началото и краят им не са докрай ясни. Чувствата, които сме изпитвали към даден герой в един момент, нерядко са коренно различни в друг. Благодарение на този калейдоскопичен прийом, не залитаме в емоционални крайности към героите.

Целият актьорски състав е толкова старателно подбран, че приликата между актьорите от различна възраст, изпълняващи един и същ персонаж, на моменти е плашеща. Актьорската игра на всички, без изключение, е феноменална и съумява да придаде допълнителна плътност и дори да увеличи драматургичната мощ на често използвания в сериала похват на композиционно застиване върху даден персонаж, като по този начин рамкира конкретна емоция, без да изглежда самоцелно използван. Благодарение на точния избор на актьори и безспорните им качества симбиозата между персонажите е брилянтна.

История, която лежи върху сблъсъка между наука, квантова механика, логически детерминизъм и концепцията за свободната воля, няма как да предложи еднозначен финал, да отговори на всички зададени въпроси, без да породи парадокс. Наскоро Dark бе подновен за втори сезон и е възможно в него да бъде хвърлена светлина върху по-мъглявите части от сюжета, но вероятността нещата да станат още по-мрачни и нееднозначни е също толкова голяма.
И въпреки това, първи сезон има форма на завършеност, която търпи различни тълкувания. Завършеност с формата на кръг, с всичките му положителни и отрицателни страни. Завършеност, разглеждана като „мост на Айнщайн-Розен“ – теория, споменавана в самия сериал. Завършеност на постоянно пренаписван палимпсест.
И въпреки това, какво е Dark?
Стремеж към съвършенство? Към превъзходство?
Тълкувание на битието? Или оцеляване?