Doctor Who 2017 Christmas Special Twice Upon a Time

През последните пет години гледането на коледния епизод на Doctor Who се превърна в задължителна част от моето лично посрещане на празника. Тези специални серии обикновено са на ниво, защото създателите влагат допълнителни усилия, а конкретно последните два коледни епизода – The Husbands of River Song и The Return of Doctor Mysterio – бяха сред най-любимите ми в целия сериал. Така че с нетърпение очаквах какво коледно приключение ще ни поднесе Докторът за края на 2017-а.

Важно е да отбележим, че коледният спешъл на 2017-а е специален и по една друга, много по-значима причина – това е последният епизод както за дванадесетия Доктор, изигран от Питър Капалди, така и за настоящия главен сценарист на сериала – Стивън Мофат, който пое щафетата в началото на пети сезон. От следващия сезон сериалът ще поеме в съвсем различна посока, така че нямаше как да не ми е любопитно каква точно ще бъде лебедовата песен на Мофат и Капалди.

Не си представях, че ще го завършат така. И съм безкрайно очарован от видяното.

Коледният епизод на 2017-а, наречен Twice Upon a Time, представлява едно нежно и лирично сбогуване с миналото. Ако очаквате дързък, напрегнат и бомбастичен финал на цялата многосезонна арка на сценариста Стивън Мофат, то определено ще останете изненадани, защото Twice Upon a Time не е нищо такова. Пък и, да си го кажем честно, сезоните на Мофат са толкова разнородни като съдържание, стил и поддържащи герои, че едва ли е възможно да се обединят в мащабен и цялостен завършек. А не е и нужно. В последните няколко години имаше достатъчно „големи“ епизоди – видяхме как десетият и единадесетият доктор (изиграни от Дейвид Тенант и Мат Смит) участват в общо приключение, видяхме прекрасни сбогувания с Ейми и Рори, с Клара, с единадесетия Доктор, а коледният епизод от 2015-а завърши дългогодишната арка на великата Ривър Сонг (изиграна от великата Алекс Кингстън). Тази Коледа сериалът изобщо не се и опита да направи нещо грандиозно и епично. Просто разказа една нежна лична история за приемането на края.

Twice Upon a Time започва точно там, където завърши финалният епизод от най-скорошния сезон. Дванадесетият Доктор умира и се бунтува срещу регенерацията. Точно в този момент пред него изниква първият Доктор, прекрасно изигран от Дейвид Брадли, влизащ в кожата на починалия оригинален актьор Уилям Хартнел. Веднага разбираме, че и първият Доктор точно в същия момент се бунтува срещу собствената си регенерация, чудейки се дали просто да не умре, вместо да живее като нещо различно от това, което е бил досега. Опитите на първия Доктор да спре регенерацията си застрашават неимоверно хода на времето и това довежда до плашещи аномалии, които привличат вниманието на двата Доктора.

Twice Upon a Time е изключително странен епизод. В него почти отсъства приключенският дух, така характерен за сериала, липсва и категоричен злодей. Целият епизод се крепи основно на химията между двамата главни актьори и на централната идея – раздялата със старото и приемането на новото. Всичко в епизода е изградено именно около темата за смяната на епохите, за преминаването от един етап към друг, нов и качествено различен. Любопитен е начинът, по който епизодът се отнася към широко известния факт, че в следващия сезон Докторът не просто няма да бъде игран от същия актьор, нито писан от същия сценарист, а за първи път в историята на сериала ще бъде игран от жена. Темата за консерватизма и движението на старото към новото е доста свежо включена в епизода, основно чрез полузабавните, полуплашещи сексистки коментари на първия Доктор, който неколкократно отбелязва, че корабът е прашен и мръсен, явно му трябва женска ръка. Динамиката между тези коментари и всеобщото знание, че само след час Докторът ще бъде жена, несъмнено е сполучлива.

Въпросите за сбогуването със старото и приемането на новото са разгледани действително многостранно. Има от всичко – носталгията по отиващите си времена, които няма да се върнат, приемане на неизменността на хода на времето, оптимистични надежди, че може би новото, макар и по-различно, все пак ще бъде отново хубаво. Именно това е централната идея на епизода – че новото нещо може да бъде красиво, макар да е различно от старото. И тя е изказана по много нежен и деликатен начин, в известен смисъл нетипичен за сериала.

Макар посочените теми да са по-скоро новогодишни, отколкото коледни, епизодът все пак не пропуска шанса да предостави истинска… коледност. И го прави чрез страхотна интрепретация на една от най-невероятните Коледи в новата история на човечеството. Twice Upon a Time пресъздава един истински невероятен момент от хрониките на нашата раса, един красив и вълшебен миг, който дори не съм подозирал, че ще видя в този сериал. Резултатът е повече от великолепен.

Последните мигове от епизода ни представят Джоди Уитакър в ролята на тринадесетия Доктор. Кратката сцена с нея, написана лично от новия сценарист на сериала Крис Чибнал, не е нещо светопроменящо, но е достатъчно интригуваща, за да ни накара да чакаме с нетърпение завръщането на сериала.

Вярвам, че епизодът би зарадвал повечето фенове на Доктора, включително тези, които са разочаровани от последните няколко сезона. Финалният час на Капалди е нестандартен, смислен и много затрогващ. Време е да отворим врати и сърца за новото!