Community Six seasons and a movie!

Community създава измамно впечатление, преди човек да се престраши и да се гмурне в него. Типичен ситком за група от непознати, които с времето стават първи приятели? Клишето с масата в кафето/бара/библиотеката, около която се въртят огромна част от епизодите? Главен мъжки персонаж, на когото да симпатизираш по една или друга причина и който разбира се веднага завързва любовен интерес към някоя от главните героини? Всичко това е налице, а трябва да си призная, че основната идея на сериала – фокусът върху ежедневието в обществен колеж – никога не ме е привличала.

И така един хубав ден си пускаш първи сезон и много скоро откриваш, че всъщност ситуационната комедия, актьорската игра и чудатостта на сериала не отстъпват на най-качествените ситкоми, които си гледал. Към края на сезона всъщност вече си убеден, че ще бъде един от любимите ти. След това обаче започва втори сезон и малко по малко осъзнаваш, че Community е нещо съвсем различно. Не си сигурен какво точно е, но със сигурност досега не си гледал нищо подобно. Епизодите, които преди си си пускал с идеята да убиеш двадесет минути, стават все по-въвличащи и стимулиращи от повечето едночасови епизоди на драматични сериали. Трети сезон е поне толкова качествен, колкото втори, ако не и по-добър. Реалността започва да се размива, жанровете също. Редуват се научна фантастика, хорър, шпионски трилър, фентъзи, мафиотски наратив, екшън, анимация, дистопия… Все така не знаеш в какъв трип си попаднал, но не искаш да слизаш от него.

Историята започва семпло: секси адвокатът Джеф Уингър (Джоел Макхейл) е уличен на работа във фалшификация на дипломата си, което го принуждава да се запише в местния обществен колеж и да изкара бакалавърска степен. Желанието му да свали секси бунтарката и активистка Брита (Джилиън Джейкъбс) от началния курс по испански го подтиква да организира група за самоподготовка, колкото да има претекст да прекара малко време насаме с нея. Планът бързо се проваля, тъй като покрай Брита групата се запълва с още петима членове: Абед (Дани Пуди) – високофункциониращ аутист от палестинско-полски произход; Трой (Доналд Главър, чийто настоящ сериал Atlanta е не по-малко добър) – някога звезда по американски футбол в гимназията, самоконтузил се, за да се отърве от спортната кариера; Пиърс (Чеви Чейс) – възрастен милионер с известни интелектуални недоимъци, компенсирани от щедри дози небрежен расизъм; Шърли (Ивет Никол Браун) – религиозна майка, наскоро разделила се със съпруга си и амбицирана да започни бизнес с браунита; Ани (Алисън Бри, която можете да гледате в главната роля в прекрасния GLOW) – отличничка без почти никакъв социален опит, наскоро преборила зависимост от хапчета. Разбира се, групата от на пръв поглед абсолютно различни студенти бързо се сплотява и сезонът се завърта около усилията им да завършат курса по испански и да навигират през откаченото ежедневие на колежа „Грийндейл“*.

Дори с този доста стандартен сетъп Community сработва съвсем прилично. Много скоро всъщност започва да ти пука за тази сбирщина чудаци, улавяш се, че им стискаш палци да намерят начини да продължават да са заедно и да растат като хора. До голяма степен това се дължи на прекрасния актьорски състав и на прецизния кастинг. Джоел Макхейл с лекота го раздава едновременно задник и неустоим чаровник, ролята на Чеви Чейс просто е писана за него, Алисън Бри се е сраснала с чудатата Ани, а Доналд Главър е второто пришествие в телевизията. Джейкъбс и Браун са не по-малко добри, макар и героините им да са една идея по-скучни. Дани Пуди пък абсолютно заковава ролята на Абед, която има най-голяма заслуга Community бързо да се трансформира в едно от най-значимите събития в ТВ комедията. Израснал в проблемно семейство, Абед е овладял особени умения за справяне с реалността и със собственото си съзнание. Той пречупва почти всичко през различни медии, които са били негов основен учител и отдушник в живота: телевизия, кино, игри, комикси. Вместо с междуличностни умения Абед разполага с познания за структурата на разнообразни жанрове и формати; вместо емпатия, той каталогизира поведението на хората – в един от епизодите, например, става ясно, че си води дневник за менструалния цикъл на Брита, Шърли и Ани и според него избира кога и за какво да говори с тях; вместо да се остави да бъде клише в ситком, той често се превръща в мета-режисьор.

Често срещано мнение е, че Community e сериал за семиотиката на телевизията и на популярната култура въобще, че деконструира себе си и конструира наново възможностите на формата. Епизодите му в по-голямата си част са озаглавени като измислени дисциплини в университет от някаква откачена паралелна реалност и действително те постигат точно това – да оголят пласт по пласт нашата реалност и върху нея да наслоят всякакви възможни проекции на други светове, които хем са уж на майтап, хем придобиват почти веществена плътност в рамките на колежа. Community e може би сериалът, който най-много се приближава до репрезентацията на Утопия – една на практика невъзможна концепция. Ето, че в него обаче имаме рецепта за истински утопизъм: физически отделено общество, в което всеки получава шанс да се превърне в по-добър човек и да бъде част от колектив. Разбира се, колежът „Грийндейл“ по начало е пълна дупка, повечето от преподавателите му може би не притежават квалификации да посещават дори собствените си часове, фрази като „финансова стабилност“ и „мерки за сигурност“ добиват смисъл единствено в контекста на вицове, а средният студент е непригоден за живот в света навън. Именно това средоточие на неудачници и странност позволява изграждането на Утопия – всеки човек и всеки ден в колежа са уникални по свой начин, всеки от тях може да бъде разгадан чрез различен набор от разказвателни техники, за разлика от „истинската“, колективно халюцинирана и хомогенна консенсусна реалност. Утопията в крайна сметка не е идеално общество, а общество, което дава на всеки шанса да намери себе си – най-често чрез принадлежност и солидарност.

„Грийндейл“ е място, където всички са дотолкова чалнати или просто отегчени от живота, че са склонни да влязат в поредната заешка дупка и да LARP-ват и хакват ежедневието си до степен да забравят какво е „реално“. Така например, в епизода „Contemporary American Poultry“ колежът се превръща в управлявана от гангстери икономика, основана на черен пазар с пилешки филенца. В поредица от епизоди, пръснати из целия сериал – „Modern Warfare“, „A Fistful of Paintballs“, „For a Few Paintballs More“, „Advanced Introduction to Finality“, „Curriculum Unavailable“, „Geothermal Escapism“ – „Грийндейл“ се превръща в постапокалиптичен пейнтбол свят, в който колежаните се дебнат на живот и смърт, формират банди, защитени селища, авторитарни режими и шпионски организации. В друга подобна тематична поредица – епизодите „Conspiracy Theories and Interior Design“, „Digital Exploration of Interior Design“, „Pillows and Blankets“ – студентите престрояват буквално целия колеж в крепост от одеяла и възглавници, като на тези нови територии се разразяват граждански войни, а в тунелите им се разгръщат модерни прочити на класики като „1984“ на Оруел. Симулация на полет в космоса? Има такава. Аналог на Доктор Кой? Да. Стоп моушън анимация за смисъла на Коледа? И това го има. Епизод, помещаващ се в бездънна видео игра с графика в стил „Супер Марио“? Ама разбира се. Whodunit мистерии, занимаващи се с убийството на картоф и с тайнствен бандит, който пуска монети в задниците на неподозиращи жертви? Ами… да.

Community съществува в режим на постоянна и фино балансирана лудост, която често избива в напълно неконтролируем хаос. Създателят му Дан Хармън (известен още с поредицата Rick and Morty) разказва в доста интервюта как всеки един епизод е правен много повече като филм, отколкото като телевизия – идеите са мащабни, ефектите често не им отстъпват (или поне подканват зрителя да си представи, че това е така), персонажите редовно извървяват цикличното пътешествие на героя (по Джоузеф Кембъл) и действително израстват в края на историите. Мета гмурканията в жанрове и медийни формати далеч нямаше да са толкова впечатляващи, ако не бяха осъзнати – от зрителя и понякога от самите герои – като механизми за творческо тълкуване и промяна на реалността, като стълба за растеж. Знаменитата фраза „Chaos is a ladder“ подхожда на Community, също колкото на Игра на тронове, но в случая хаосът служи за разбиване на предишните норми и за установяване на още по-сложна хаотична система – каквато би следвало да бъде истинската утопия.

Мета фокусът на сериала би могъл бързо да се изхаби, но за щастие е впрегнат в толкова разнообразни каузи, че вместо това постоянно се самообогатява и самоосмисля. Една част от епизодите изследват именно принципите на функциониране на популярната култура, други са наситени с препратки към нея, трети – като шедьовъра „Remedial Chaos Theory“ – изследват концепцията за мултивселената и се заиграват с жанрови репери като постоянно повтарящите се ситуации от типа Groundhog Day. Един друг клас от тези епизоди пък се оказват инструменти за съхраняване на психическото здраве на героите: ролевите приключения „Advanced Dungeons & Dragons“*, „Advanced Advanced Dungeons & Dragons“, „Abed’s Uncontrollable Christmas“. И разбира се, прекрасният край на поредицата, „Emotional Consequences of Broadcast Television“, който я полага в идеална метанаративна и емоционална рамка. Героите са извървяли дълъг път, светът си е същият, но едновременно с това е коренно различен, и нищо в този сериал е нямало да сработи, ако в сърцето му не беше била залегнала именно идеята за общността и за нейната способност да трансформира реалността около себе си.

Другата велика сила на Community e дестилираната смахнатост, която струи от колежа „Грийндейл“. За нея отново допринасят страхотните актьори в поддържащи роли (някои от тях с времето се превръщат в основни действащи лица): екстравагантният декан Дийн Пелтън, чиято сексуалност е твърде сложен конструкт, за да бъде облеченa в думи (Джим Раш, когото може да сте гледали като Фентън в That ’70s Show); психологът пияница Иън Дънкан (Джон Оливър); учителят по испански Сеньор Чанг (Кен Джонг), който е една неописуема виелица от лудост, коварство и детска невинност. С времето се появяват купища нови герои, чиято епичност може да се мери само с таланта на актьорите, които ги играят: Бети Уайт в ролята на ветеран антрополог с привкус на Индиана Джоунс; Джон Гудман като диаболичния по братя коеновски зам-декан на тайнственото училище за монтьори на климатици; Майкъл Кенет Уилямс като бивш затворник и настоящ професор по биология; Джонатан Банкс като обръгнало ченге, преквалифицирало се в преподавател по криминология; Паджет Брюстър (позната от друг култов ситком – Приятели, където изпълнява ролята на Кати) като строгата мениджърка на колежа в последния сезон.

За съжаление, качеството на сериала пада след първите три сезона. Спадът никога не е твърде голям, а гениални епизоди има и в сезони 4, 5 и 6, но магията видимо се поизносва. Причините за това са не една и две. Като за начало, след трети сезон NBC маха основния двигател Дан Хармън и го заменя с нови шоурънъри. След година на ниски рейтинги Хармън се завръща заедно с много други писатели и режисьори (сред които и братята Русо, най-известни днес с работата си по последните филми от поредицата за Отмъстителите). В четвърти сезон обаче Чеви Чейс решава да прекрати отношенията си с продукцията, а в началото на пети кариерата на Доналд Главър пораства прекомерно и това води и до неговото напускане. Именно това като че ли отнема най-много от Community. Не само защото Главър е неподражаем актьор, но и защото партньорството му с Дани Пуди е душата на групата. Трой и Абед се превръщат в най-добри приятели още в началото на сериала и техните очарователни взаимоотношения, престорените им телевизионни сегменти под мотото „Troy and Abed in the Morning!“ и безкрайната им лоялност един към друг са неизменен емоционален център. Без Главър, въпреки страхотните нови попълнения в сезони 5 и 6, колежът „Грийндейл“ просто е различно място. Впоследствие Ивет Никол Браун също напуска заради болния си баща, a NBC окончателно дърпат шалтера, което води до преместването на сериала в онлайн платформата на Yahoo за последния шести сезон.

През цялата история на поредицата неговите почитатели се доказват като един от най-верните ТВ фендъми. Макар и не толкова многобройни, те провеждат целенасочени кампании за спасяването на Community и действително успяват неколкократно да продължат живота му. До ден днешен слоганът „Шест сезона и филм!“ продължава да се радва на популярност и основната причина последната глава все още да не е видяла бял свят, е изключителната заетост на актьорите и режисьорите, които днес оглавяват собствени сериали и многомилионни кино продукции. Но тъй като това е именно Community, надали някой би отписал този дългоочакван епилог. Междувременно ние зрителите ще се завръщаме спорадично в полусериозната утопия на ранните сезони (които за щастие събират в себе си почти 2/3 от всички епизоди), ще бродим из стените и тайните тунели на колежа „Грийндейл“ и ще съжаляваме, че никога не сме водили пейнтбол войни в недрата на университета.