Brooklyn Nine-Nine

Brooklyn Nine-Nine е ситком, представящ живота на група детективи в измисления полицейски участък №99 в Бруклин. В първия епизод на сериала в участъка е назначен нов началник – капитан Реймънд Холт (Андре Брауър), който за разлика от предшественика си е компетентен, строг и взискателен ръководител. Той има тежката задача да въведе ред сред подчинените си и да подобри представянето им. А това не е никак лесно, защото всичките са странни птици. В това отношение първото място е на детектив Джейк Пералта (Анди Самбърг), който е изключително талантлив и способен, но също така е и крайно недисциплиниран и с емоционалната зрялост на дванайсетгодшно хлапе. Повечето от колегите му също създават главоболия на Холт с чудатостите си. Роза Диас (Стефани Беатриз) е склонна да решава с насилие всички свои проблеми; Чарлз Бойл (Джо Ло Трюлио) е както най-близкият приятел на Джейк, така и най-големият му фен и го подкрепя безрезервно при всичките му детински изцепки; Ейми Сантяго (Мелиса Фумеро) е способна детективка, но е прекалено склонна към подмазване пред началниците си и разчита твърде много на наученото от книгите, а секретарката на Холт, Джина Линети (Челси Перети), е типичната саркастична alpha bitch, чието любимо занимание е да се подиграва на Ейми или Чарлз. На този фон сержант Тери Джефърс (Тери Крюс) изглежда като най-адекватния и нормален човек в участъка, въпреки обсебеността си към фитнеса.

Brooklyn Nine-Nine е ситком в най-чист вид. Сюжетното развитие е минимално, почти липсват сюжетни арки с продължителност над един епизод, но хуморът е на много високо ниво, поне в първите 4-5 сезона. Повечето епизоди си остават забавни и след няколко гледания, а има сцени, като например тази, които са сред най-смешните, на които съм попадал в жанра.

Друга силна страна на сериала са персонажите. За разлика от повечето ситкоми, където поне част от героите в течение на сезоните претърпяват процес на flanderization и биват характеризирани все по-едностранчиво и елементарно в името на хумора, тук не само че този недъг липсва, а напротив, наблюдава се обратното. Голяма част от тях първоначално са типичните ситком герои, чийто характер е изцяло доминиран от някакъв вид ексцентричност, и постепенно стават далеч по-пълнокръвни и многостранно развити, без да престават да са забавни.

Brooklyn Nine-Nine е успял да постигне и нещо много рядко не само в ситком жанра, но и в сериалите по принцип – да представи качествена и недразнеща любовна история между двама от главните персонажи. Джейк и Ейми имат страхотна химия заедно и въпреки крайно различните си характери техният романс е напълно убедителен за зрителя, без хуморът да страда от това. Избегната е и много досадната за мен и присъща за сериалите тенденция да се генерира сюжетна драма посредством чести раздели и събирания на основната влюбена двойка.

За успеха на сериала и изброените по-горе плюсове сериозна заслуга имат главните актьори. Те са отлично подбрани и без изключение се справят страхотно с ролите си и в комичните сцени, и в сериозните ситуации. Специална похвала заслужава Андре Браухър, на който е поверена най-сложната и оригинална роля – на сериозния, педантичен и строго контролиращ емоциите си Реймънд Холт – и идеално се слива с образа на героя си. Анди Самбърг, Мелиса Фумеро и Челси Перети също заслужават само добри думи за играта си и пресъздаването на по-традиционните за тоя жанр персонажи.

Ако направим сравнение с другия успешен сериал на Майкъл Шур от последните години, The Good Place, ще установим някои сериозни разлики между двата. The Good Place има динамичен и изпълнен с обрати сюжет, а Brooklyn Nine-Nine е класически ситком, в който сюжетното развитие е практически нулево. Тук в края на всеки сезон става нещо по-значимо и обещаващо сериозна промяна в живота на главните герои, но максимум три епизода по-късно нещата се връщат в изходно положение, често по доста изсмукан от пръстите начин. Другата сериозна разлика е, че The Good Place разглежда в дълбочина множество сериозни морални и етични въпроси, докато Brooklyn Nine-Nine е в огромната си част стопроцентова комедия с лековат тон.

Няколкото епизода, които са по-сериозни и засягат щекотливи въпроси като расизма на американските полицаи или сексуалния тормоз на работното място, са с доста неравномерно качество и дори по-успешните от тях разглеждат твърде повърхностно тези проблеми. Дори фактът, че Холт е гей и е на ръководна позиция в институция, която далеч не се слави с толерантността си към сексуалните малцинства, не води до нещо повече от спорадични загатвания на проблемите, които е имал в кариерата си преди години. А проблемът за полицейското насилие е тотално игнориран въпреки наличието на герой като Роза Диас, която не се свени да удря колегите си, когато я подразнят с нещо. Това за мен обаче е по-скоро плюс, защото тези проблеми са твърде сложни и емоционално тежки, за да бъдат разгледани добре в ситком, без хуморът да пострада прекалено от това. А и политическата обстановка в САЩ вероятно не би позволила това да бъде направено както трябва.

Единствената по-сериозна слабост на сериала за мен е бързото спадане на нивото след четвърти сезон. Донякъде това мое мнение се дължи на факта, че любимият ми герой Джина напусна сериала в началото на шести сезон и пропусна голяма част от пети, но това далеч не е  единствената причина. Последните сезони просто не са толкова забавни.

Въпреки това ситкомът определено си струва гледането. Той е перфектен за разтуха след тежък ден или по всяко друго време, когато не сте в настроение за нещо по-натоварващо, а и има огромен потенциал за множество повторни гледания.