The Good Place

The Good Place привлече интереса ми по три причини – създателят му Майкъл Шур е един от двамата създатели на Parks and Recreation, главната роля се изпълнява от Кристен Бел, на която съм фен от Вероника Марс, и жанрът му е фентъзи, което е рядкост за телевизионна комедия. Подхванах го, без да знам почти нищо за него освен гореизброеното, и това се оказа много правилно решение – The Good Place е от тези сериали, при които рискът от попадане на спойлъри, доста по-значими от „Героят X се влюбва в Героиня Y в епизод 34“, е много голям. В настоящото ревю няма сериозни спойлъри, така че спокойно продължете с четенето.

След смъртта си героинята на Кристен Бел Еленор попада в един от множеството квартали на Доброто място (нещо като рая, както го представят някои от най-популярните религии). В него отиват най-високоморалните и праведни индивиди и за всеки от тях има по един soulmate, с когото да прекарат вечността в комфорт и безгрижие. Оказва се обаче, че системата на безсмъртните създания, сътворили конкретния квартал, не е безгрешна – счита Еленор за адвокат и активист за човешки права, посветил живота си на борба за различни благородни каузи, а тя всъщност е самовлюбен егоист, чиято работа е била да продава фалшиви лекарства на наивни пенсионери. Еленор, разбира се, не иска да бъде пратена в Лошото място (ада), където попадат останалите 99% от умрелите. Затова тя не казва на управляващия квартала Майкъл, че е станала грешка, а използва таланта си на лъжкиня, за да остане там. След като научава, че посоченият за неин soulmate Чиди е университетски преподавател по етика, тя първо го кара да обещае да пази тайните ѝ, а след това му признава истината. Двамата решават, че единственият шанс за Еленор е да се опита да се научи да бъде по-добър човек, а за целта Чиди да ѝ дава уроци по етика. Но още на първия ден от появата на Еленор започват да се случват редица странни събития, породени от лъжите ѝ, и така нейното присъствие се оказва сериозен смутител на идиличното ежедневие.

The Good Place* е необичаен комедиен сериал по няколко причини. Първо, в него сюжетът заема много по-сериозно място, отколкото във всеки друг подобен сериал, който съм гледал. В абсолютно всеки епизод се случва нещо значимо за основните сюжетни арки, а на всеки няколко епизода има сериозни промени и обрати, които правят ситуацията, в която са поставени героите, коренно различна. В резултат на това макар сезоните да са от само по 13 епизода по 22 минути, в него има далеч повече сюжетно развитие отколкото не само в стандартните ситкоми, но и в повечето драматични сериали. Хубавата новина е, че тези сюжетни обрати не са самоцелни и изсмукани от пръстите, а интересни и правдоподобни.

Сюжетът си е сюжет, но за един комедиен сериал хуморът винаги е от ключово значение, и за щастие в тази област The Good Place е на много високо ниво. Диалогът е страхотен и пълен с оригинални остроумия, ветераните Бел и Дансън демонстрират прекрасен comic timing, а по-неопитните актьори в каста също се справят много добре. За Джамила Джамил, играеща Тахани, това е първа актьорска изява, но това по никакъв начин не си личи от увереното ѝ представяне. Хуморът е разнообразен, има както много елегантно поднесени и subtle шеги, чието разбирането изисква прилични познания по философия, така и далеч по-елементарни бъзици с ограничения интелект на някои от героите. Кристен Бел получава доста шансове да се държи гаднярски и да шокира околните с крайния си егоизъм, особено във флашбек сцените от живота ѝ на Земята, и тя се справя блестящо, като очевидно е изпитвала огромно удоволствие при заснемането им. Един от дребните детайли, които сериозно допринасят за забавността, е, че в Доброто място всички нецензурни думи и псувни биват автоматично замествани при изговарянето им с подобни по звучене „невинни“ такива, в резултат на което Еленор доста често използва реплики от рода на „son of a bench“ и „forking bullshirt“.

Сериалът се отличава от почти всички други в жанра и защото разглежда сериозно и на моменти доста задълбочено основни етични проблеми, които са интегрирани много умело в сюжета. При това без да бъде жертван хуморът – дори в лекциите на Чиди по етика и философия на морала винаги има поне един-два смешни лафа за разведряване на обстановката. А сцената, в която се разглежда класическият философски „тролеен проблем“, е една от най-забавните в целия сериал.

Героите също са един от сериозните плюсове. В първите няколко епизода Еленор е безспорно на фокус, но постепенно и другите основни персонажи започват да играят по-голяма роля в сюжета. Чиди (Уилям Джаксън Харпър) е преподавател, прекарал целия си в живот в обмисляне на различни етични и философски проблеми, който страда от крайна нерешителност и неспособност за взимане на решения.  Майкъл (Тед Дансън) е създателят на квартала, в който се развива действието, и всичките проблеми, породени от присъствието на Еленор, правят живота му доста труден. На пръв поглед ролята не изглежда особено обещаваща, но в течение на времето героят придобива далеч по-голяма дълбочина, а Дансън се справя отлично както в комедийните, така и в по-сериозните моменти. Тахани Ал-Джамил е британка от най-висшата класа на обществото, попаднала в Доброто място благодарение на изключително успешната си филантропска дейност. Нейните любими занимания са да организира светски събития и да споменава с повод и най-вече без повод своята близост с поредната знаменитост, което води до няколко от най-забавните моменти в целия сериал. Джейсън Мендоза е любител диджей от Флорида, който е тотален идиот и неадекватен през повечето време по много забавен начин.  Джанет е местната свръхусъвършенствана версия на Siri – тя е винаги на линия и предоставя на жителите всички предмети и цялата информация, от които имат нужда.

В първите 5-6 епизода Тахани, Джейсън и Джанет са най-вече второстепенни comic relief персонажи, но по-нататък биват доста добре развити и от средата на първи сезон ролята им за сюжета е почти равна на тази на Еленор, Чиди и Майкъл. Начинът, по който характерите на тези герои биват разгърнати постепенно, е забележителен, особено предвид обема на сериала. Освен това няма нито един епизод, в който хуморът да е жертван с цел преместване на фокуса върху развитие на героите.

Точно това е за мен най-силната страна на The Good Place – създателите му са успели да добавят към класическата ситком формула множество допълнителни елементи, без от това по никакъв начин да пострада хуморът, тъкмо напротив. Философските дискусии водят до някои от най-забавните моменти, а сюжетните обрати и постоянно променящата се ситуация допринасят за свежестта на шегите. Препоръчвам горещо, ако имате интерес към комедии и искате да видите нещо по-различно от добре познатата формула. А и третият сезон започна наскоро, така че сега е идеалният момент да подхванете сериала.