Берлински Вавилон

Мелодия немощно се опитва да разсее тревогата. Заглавието се разкрива, шрифт в art deco. Един червен кръг в центъра расте ритмично, потрепвайки, треперливо – както растат тревогите и страховете и както расте страданието на сдържаните. Той е като негатив, тумор, растяща язва, от която измъкване няма. Изплуват барабанени джаз-ритми, отначало разпиляни и хаотични, но все по-настоятелни. Kалейдоскопични кадри, в които хора пушат, насочват пистолети, танцуват, свирят или се любят. Формите се сливат в гравитационния център на болката и като че за миг зърваме тевтонски кръст, а зачестяващите смущения напомнят библейската напаст от скакалци. Краят не е триумф, по-скоро е поражение. Няма освобождение от смазващата тежест на покварата.

Немският сериал Babylon Berlin, преведен на български като Берлински Вавилон, e амбициозна телевизионна адаптация на новелите на съвременния немски автор Фолкер Кучер. Той започна своя път на екраните през октомври 2017-а първоначално по немската телевизия Das Erste и през платформата Sky, а впоследствие HBO и Netflix също добиха права за излъчване. Бюджетът на продукцията е приблизително 40 милиона евро, което го прави най-скъпия неанглоезичен сериал в Европа към момента.

Маркираното по-горе начало е забелжително с това, че кодира всички значими образи в сериала. Жанрът е историческа криминална драма, а сцената, на която тя се разиграва – Берлин през 1929 година. По това време демокрацията в следвоенната Ваймарска република е пред сериозна заплаха и от страна на комунистите, и от страна на монархистите. Първите желаят своя равен дял от обществения ресурс, а вторите са готови да потъпчат Версайския договор в името на националния интерес. В същото време Германия се намира в авангарда на културния и технологичния напредък. Хора от целия свят пристигат в Берлин, превръщайки го в мултикултурен център. Джазът е във възход и служи на обществото за бягство от суровата действителност. Малцина подозират каква трансформация ще се случи в Германия няколко години по-късно.

Именно затова Берлински Вавиолон не е военен сериал, въпреки военните си ретроспекции и силното присъствие на персонажи с военен чин. Фокусът на повествованието лежи в изобразяването на обществото на Берлин  по онова време и в историята на няколко интересни персонажи. Разбира се, присъстват и исторически личности, но тези в основния състав са художествена измислица.

Централна роля в обществено-политическия вихър на събитията играят двама души. Гереон Рат (Фолкер Брух, може би познат на някои от Поколение Война) е детектив от Кьолн, назначен със специална мисия към нравствения отдел в берлинската полиция. Измъчван от демоните на миналото си, той се лекува с морфин и търси прераждане в духа на модерен Берлин. И Шарлоте Ритер (Лив Лиза Фрайс) – чаровна млада жена от бедняшкия квартал Вединг, която сутрин работи като чиновник, а вечер като проститутка в кабарето Moka Efti. Нейната амбиция е да стане първата жена-детектив в отдел убийства на берлинската полиция.

Значима роля обаче играе и колегата на Рат – Бруно Волтер (Питер Курт), който заема позицията на нещо като основен антагонист. Каузата, на която е отдаден, влиза в конфликт със задълженията му на полицай и ултимативно го поставя в опозиция на Рат и Ритер. Но от време на време (когато това служи на собствените му цели) той им помага, при това щедро и с претенцията за сърдечност, докато всъщност ги прави зависими и се опитва да разруши връзките помежду им. Двуличните му действия изпитват ценностната система на зрителя. Може би за едни той успява да изкупи злините си, а за други само става още по-отблъскващ. В никакъв случай обаче не трябва да изпадаме в заблудата, че главните герои са като излезли от приказка и моралният им компас е добре сверен. Актьорите са безупречни, но още повече – безупречно подбрани са. Всеки персонаж стои убедително на мястото си, а всяко лице предава съответстващия зад него характер напълно естествено.

Нищо не ни е спестено и ставаме свидетели както на планове за исторически преврати, възторжени речи и бляскави концерти, така и на мизерията, бита и борбите на бедните и разврата и корупцията, дремещи във всеки тъмен ъгъл на берлинската общественост. Героите не са епични, въпреки че биват въвлечени в конспирация с епични размери. Трагичността им е в това, че се гмуркат с главата напред в развалата, защото бягат от друг вид развала. От упадъка вътре в самите тях, на който обществото ги е принудило. Защото техният път е път на непрекъснатото изкупление на чужди грехове, а и собствените им започват да тежат немалко.

Действието се развива, естествено, почти изцяло в рамките на Берлин. Героите шпионират конспиратори на Alexanderplatz такъв, какъвто е бил през 1929-та – кръстосван от стари автомобили и потоци от забързани хора, глухи за молбите на просяците и призивите на политическите агитатори. Разпитват заподозрени в дълбините на централата на берлинската полиция, с офиси задимени от тютюневи изпарения и бюра отрупани с документация. Танцуват сред необикновеното съчетание на изискани и варварски образи в нощния клуб Moka Efti. Атмосферата на епохата е уловена и предадена по един неповторим начин и трудно може да се срещне по-убедителен Берлин от този в Берлински Вавилон. Сериалът е силно музикален и със сигурност част от гения му се крие именно в саундтрака – не особено разнообразен, но винаги употребен на място и в съвършена хармония с динамиката на сцените.

Не за всекиго мрежата от събития, изтъкана от тримата режисьор-сценаристи, би била толкова лепкава, колкото бе за мен. Мнозина биха се отказали още на факта, че в него се говори главно на немски и руски, но дори ако му дадете шанс, е напълно възможно да не усетите в него притегателна сила. Причината за това вероятно би била в динамиката – не толкова в темите или пък в героите. Удовлетворението от Берлински Вавилон лежи изключително върху вниманието, върху абсорбирането на детайла, и ако не сте съсредоточени, лесно можете да изпуснете това и да не го забележите.

Разказът е изтънчен и претенциите му са оправдани. Това, което предлага сериалът, не е развлечение в чиста форма, а е завръщане към класическото немско angst кино, в духа на филми като The Cabinet of Doctor Caligari* и Metropolis*, вдъхновението от които е осезаемо. Сезоните дотук са два – но съм сигурен, че и третият ще заслужи моя кротък възторг.