Слушането на Kraftwerk често води до усещането за един много приятен ретрофутуризъм – едновременно си в зората на електрониката през 70-те, но и някъде в бъдещето, където се разхождат хора-машини и танцуващи роботи. Усещането е особено силно, ако си на техен лайв, застанал пред видеостена с пикселизирани 3-D графики, докато навсякъде около теб ритмично се поклащат хора с бели 3-D очила. А ако всичко това се случва насред позанемарения соцмодернизъм на зала “Универсиада”, всичко съвсем си идва на мястото.

Сетлистът започва с Numbers, в рамките на която очисляваме музиката, броейки на няколко езика, преминаваме през Computer World, малко по-късно през Computer Love и така постепенно стигаме до песента, която с лекота можем да приемем за манифеста на концерта: Man-Machine.

На фона на прекрасни абстракции в черно, червено и бяло, които често летят към теб, всичко, което чуваш, е следното: Man-Machine Semi-Human Being, Man-Machine, Super Human Being, Mensch-Machine, Halbwesen und Halbüberding.

Самите Kraftwerk са до голяма степен хора-машини – залепени за пултовете си, с абсолютно безизразни физиономии, често застинали неподвижно в някоя поза, четиримата чичковци си играят с пултовете и правят музика. Но е още по-хубаво, когато решат да експериментират с границите на човека-машина и да проверят до каква степен могат въобще да отнемат човека от тази симбиоза. И дали това, което остава, е само машина?

Единият им такъв пърформанс, разбира се, са Die Roboter / The Robots. Още от 1978-ма насам тази песен се изпълнява без хората Kraftwerk да са на сцената. На тяхно място са роботи, които движат главите си, ръцете си, често имат приятно светещи вратовръзки и по никакъв начин не отстъпват на оригиналите. Безизразни са по долу-горе същия начин.

И вярно, слушайки текста на тази песен от края на 70-те, си даваш сметка колко ретро е представата за робота, сведен до слуга и работник. Което, трябва да признаем, си е доста нормално за текст на песен, създадена доста преди разговорите за изкуствения интелект да нахлуят широко в общественото пространство, а the Internet of things и Boston Dynamics дори не са били на хоризонта. Все пак обаче, роботите на Kraftwerk имат и поне една функция освен работата: We’re functioning automatic / And we are dancing mechanic.

Другият пърформанс от този род обаче е още по-добър – Music Non Stop, което бандата традиционно свири като финал на концертите си, последното парче от последния бис. Докато пред очите ти се появява компютърно генериран човешки образ (първо бели линии, после особено бледа кожа), музикантите от Kraftwerk внезапно се оказват традиционна банда и всеки един от тях прави соло на собствения си пулт. И после си тръгва. Не знам какво е да слушаш това с ушите на музикант, но за аматьора любител като че ли тук е моментът, в който най-сетне осъзнава какво точно правят тези четирима човека на тези четири пулта. Най-сетне чуваш отделните части на музиката и улавяш човешкото в електронното.

Разбира се, в един момент сцената е празна – четирите солá са свършили, четиримата човека са си тръгнали. Музиката върви, а от компютърно генерирания образ са останали само две огромни очи, които те гледат. Време е да си ходиш.

Друга страхотна черта в изкуството на Kraftwerk – във всичките му аудиовизуални аспекти – е въобще поставянето на въпроса какво е всъщност машината. Това хич не е прост въпрос. Над разликата между инструмент и машина са си блъскали главите дори хора от ранга на Маркс. За нас, не-философите, първите асоциации за машина са вероятно компютърът, автомобилът или, ако сме от друго време и място, стругът и комбайнът.

Kraftwerk обаче обръщат поглед и към една друга машина – велосипеда. Казано честно, доста е вълнуващ фактът, че първият велосипед (за който имаме категорични сведения) е създаден долу-горе по времето, когато са правени първите експерименти за двигател с вътрешно горене. По произход велосипедът е неизменно свързан с индустриализацията в Западна Европа, той е една от великите машини, които човекът е изобретил, но някак първосигнално го отписваме от категорията на машините. Той няма двигател, не бръмчи, не върши видима работа, не е бърз като автомобила.

Велосипедът обаче е вероятно първата от машините на индустриализацията, към която човекът се е привързал толкова силно и интимно. Това го чуваме и виждаме особено силно във видеото към Tour de France и Париж-Рубе, в чиито черно-бели кадри наблюдаваме триумфалната симбиоза между човека и машината. Тандем, който покорява върхове, спуска се в долини и градове. Човекът е по-бърз, по-ефективен. И не че нещо, ама е и супер сексапилен.

В крайна сметка, с риск да прозвучи радикално, излиза, че велосипедистът е първият киборг. И това е прекрасно.

Особено прекрасно е в контекста на останалата част от изкуството на Kraftwerk, в което велосипедът е може би единственият категорично оптимистичен факт. Всичко останало (компютри, електричество, роботи) е възхвалено, но описано в много сиви щрихи, може да е хубаво, но може и да е доста кофти.

Честно. Ако се върнем към една от най-първите песни на концерта – Computer World, – веднага виждаме, че машината на Kraftwerk, великият компютър, който прави музиката им възможна, е и компютърът, който прави възможен контрола на данни и параноичното наблюдение.

Този свят е красив със своите неонови светлини (на които също е посветено цяло парче), но е ужасяващ с количествата радиоактивност. Както Kraftwerk обикновено ни информират в интрото към Radioactivity (не и на концерта в София, впрочем), “Селафилд 2 ще произвежда 7.5 тона плутоний всяка година. 1.5 килограма плутоний са достатъчни за ядрена бомба.” Продължават плашещите количествени сравнения с Чернобил и така нататък. Селафилд, построен през 1975 г., е атомен комплекс в Обединеното кралство, срещу който ирландците и жителите на остров Ман винаги са имали силни възражения. Песента Radioactivity излиза през 1975 г. като коментар и предупреждение.

И много, страшно много хора в залата ръкопляскат.

Има нещо много силно в това хората да аплодират споменаването на имена като Чернобил и Хирошима. Съвсем буквално чуваш надменната и ненавременна възхвала на човешкия триумф над природата и те побиват тръпки.

Естествено, всичко може да бъде променено към по-добро. А може и просто да бъде игнорирано. Рецептата на Kraftwerk е в последното парче от концерта: Music Non Stop.

Пълният сетлист от концерта в Универсиада на 28.02.2018 можете да видите тук, а записи от концертите се намират лесно в YouTube, например тук.