Три билборда извън града Три билборда за възхвала на живота

Миналия петък, 23 февруари, в кината у нас и по света се завъртяха Три билборда извън града, който доскоро обикаляше фестивалите (включително Киномания в София през ноември), а междувременно събра 74 награди и над 180 номинации. Седем от номинациите са за предстоящите Оскари и включват номинации за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий.

Трите билборда е наистина лесен за харесване – не само от страна на критиците, но и на публиката, – защото е динамичен и изпълнен с ужасно много хумор, предимно черен. Това обаче е подкрепено и от силна, сатирична история. Сюжетът се върти около Милдред Хейс (Франсис МакДорманд), чиято дъщеря е била изгорена и изнасилена (именно в този ред) в покрайнините на малкото градче, в което живее. Ожесточена от безсилието на полицията, заядливата Милдред слага три билборда, които предизвикват местния шериф. И всичко отива по дяволите…

В целия град се заражда здрава кавга, отпушва се вълна от насилие, което става все по-неконтрулируемо и все по-абсурдно. Нещата отиват на зле и всяко малко действие води до непредсказуеми последствия – горе-долу като във Фарго (1996) на братята Коен. И отново като в него, Франсис МакДорманд играе ролята на жената, която е в центъра на врявата и безумството.

Докато във Фарго МакДорманд играе тихата и прозорлива шерифка Мардж, която разкрива престъплението, в Три билборда тя се превъплъщава в наистина язвителната Милдред Хейс, в чиито дири откриваме само трупове и потрошени хора.

Забавен факт: Фарго печели Оскар за най-добър сценарий (тази година Три билборда е номиниран в същата категория), а Франсис МакДорманд – за най-добра главна роля (и да, номинирана е в същата категория за ролята на Милдред Хейс).

Има обаче нещо, което не бива да забравяме – напук на всичкия огън и жупел, които Милдред Хейс сипе край себе си, тя всъщност е добра – някъде там, дълбоко навътре. Виждаме го още в първите минути на филма, когато помага на паднала по гръб буболечка да се изправи на крака. Виждаме го и когато неволно почти убива супер тъпото ченге Диксън (Сам Рокуел) и после плаче заради грешката си. Виждаме го най-вече когато чете предсмъртното писмо на най-големия си враг и като че ли му прощава всичко.

Мелодрамата на плача обаче е избегната, защото героите на филма освен добре изиграни, са и качествено написани. Тук ключова роля играе режисьорът и сценарист Мартин МакДона, който е преди всичко писател, и опитен при това. Героите му са достоверни и многопластови, криещи изненади под клишетата, които сами са създали за себе си. Диалозите пък са изчистени и ясни, без никога да разкриват нещата по глупаво директен и буквален начин. Всичко звучи човешко и познато.

Като доказателство за добрите умения на МакДона като писател служи дългата му и успешна кариера като драматург. Относително популярен е в България и може би сте гледали постановки по негови текстове – Пухеният в 199, Ръкомахане в Спокан в Народния театър (и двете режисирани от Явор Гърдев) или пък Палачи в театър „София“ под режисурата на Стоян Радев.

Ако пък търсим аргумент за режисьорските му умения, трябва просто да си припомним, че дебютният филм на МакДона Six Shooter, печели Оскар в категорията за късометражно кино. Следващите му два филма, В Брюж (2008) и Седемте психопата (2012) са страшно популярни черни комедии, които са безспорен хит и сред критиците, и сред зрителите.

Три билборда обаче е едно стъпало отгоре, защото смесва черната комедия със сатирата. По отношение на социалния коментар филмът напомня на неофициалната трилогия на сценариста Тейлър Шеридан – Сикарио (2015), На всяка цена / Hell or High Water (2016), Дивата река / Wind River (2017) – в която Шеридан пише сценарии за дълбоките проблеми в САЩ, за острите социални неравенства, расизма и невъзможността да си платиш ипотеката. Всичко това обаче облича в сериозните дрехи на нео-уестърна и праща своите герои да се борят с вятърните мелници на нашето време.

МакДона прави кажи-речи същото в Трите билборда, но зарязва реализма на уестърна в името на черния хумор и абсурда. Подходът му е да открие рана и да забие пръст в нея, с широка и проницателна усмивка. И като в истински добър виц – хем се забавляваш, хем откриваш малко истина.

Факт от последната седмица – лондонски активисти пресъздадоха трите червени билборда от филма, за да потърсят отговорност за пожара в Гренфел, при който загинаха 71 души. Като основни причини за пожара бяха посочени нехайството на собствениците на сградата спрямо наемателите ѝ и отказът на местните власти да предприемат мерки по редица доклади за опасното състояние на сградата. В крайна сметка, към днешна дата разследването все още не е довело до никакви резултати. Ето защо активисти издигнаха три билборда с надписи „71 мъртви“, „Нито един арест“, „Как така?“. Билбордите са монтирани върху тирове и премествани на ключови места във великобританската столица, включително площада пред парламента.

Обратно към филма, чиито билборди стоят край Ебинг, Мисури. За разлика от Лондон, в художествената реалност МакДона диктува как трябва да свърши историята и като опитен писател – диктува мъдро.

Целият филм е пренаситен от насилие, оръжия, расизъм и дори семейни драми, които постоянно ескалират и изглеждат все едно никога няма да имат край. Ала насред целия този хаос се заражда неочакван финал. До последно сме убедени, че знаем какво ще се случи, че нещата не могат да бъдат по-зле. Очакваме – съвсем в стил Фарго – да видим как насред белия сняг натъпкват някого в машина за дробене на дърво до талаш. Но ето че идват двете последни реплики, които ни напомнят много простичка истина за живота. Носят усмивка и помагат да излезем чисти от ужаса, през който сме минали.

За да не е съвсем пълен спойлерът, няма да разкрия въпроса. Отговорът на Милдред обаче е: „Предполагам, че ще решим по пътя.“

И животът някак продължава, с мъничка капка надежда.