Принцесата на покера

Ако смятате, че Принцесата на покера е филм за покер, бих казала, че грешите. Ако сте с идеята, че е детайлна биография на жената зад ексклузивна, ъндърграунд, почти-легална-но-не-съвсем бизнес империя, то също няма да сте съвсем прави. Ако пък сте прочели доста известната ѝ автобиография, сте забелязали, че основни парчета от пъзела липсват, и вероятно ви се е щяло някой да попълни тези празнини. Арън Соркин се е заел с тази задача.

С оглед на току-що завършилите зимни олимпийски игри, вероятно е добре да уточня, че Принцесата на покера разказва историята на олимпийска скиорка. По-скоро неосъществена скиорка, но смятам, че в много отношения спортният дух винаги е съпътствал Моли Блум. Спортният дух и жаждата за победа. Това, подозирам, е и една от причините Соркин да се захване с проекта. Под една или друга форма, жаждата за успех у конкретна личност, както и ефекта ѝ (бил той позитивен или негативен) върху личния живот на тази личност, винаги са го вълнували като разказвач. Новият елемент в Принцесата на покера е, че Соркин  за първи път влиза в ролята на режисьор.

За мнозина първият логичен въпрос е – може ли Арън Соркин да бъде режисьор? Още в първите 15-20 минути получаваме утвърдителен отговор. Принцесата не е зашеметяваща продукция, но съдържа у себе си визуална гъвкавост, интелигентни решения, силна доза забавление и целеустременост, които превръщат заглавието в нещо повече от просто поредния дебют. Подобно на писането си, Соркин подхожда и към режисирането със самоувереност, а това често се отплаща.

Споменавайки началото на Принцесата, длъжна съм да отбележа, че филмът изглежда скроен от две половини, въпреки че чат-пат прескача във времевата рамка. Първата част е подчертано по-динамична, приказлива и жизнерадостна, в нея образът на Блум, изигран безупречно от Джесика Частейн, кипи от енергия, оптимизъм и борбеност. Във втората нещата започват да се пропукват, а Моли претърпява промени, които диктуват съвсем друго темпо. За мен по-интересната част беше първата, показваща ни Моли в началото – със спонтанните идеи, с будното любопитство, с неспирното желание да учи. Частта, в която хазартът е по-скоро забавен, разтоварващ, а последствия от пороците отсъстват. От режисьорска гледна точка, тя е и по-сполучливата.

Втората половина е перфектна на сценарно ниво. Всички зададени проблеми – психологическата мотивация на Моли да печели, желанието ѝ да поправи връзката с баща си, невъзможността да се справи с контрола в един мъжки свят, неизбежната цена, която в крайна сметка трябва да заплати – са добре разгърнати и постигат целта си. Въпреки че съзнавате как сцената между Моли и баща ѝ (Кевин Костнър със сполучлива поява) към финала на филма е планираният момент за кърпички и катарзисна емпатия, няма да може да отречете нито ефективността ѝ, нито идеалната игра на Частейн. От чисто режисьорска гледна точка обаче, това е частта, в която друг човек зад камерата можеше да постигне повече от Соркин.

Може би казаното дотук подсказва, че Принцесата е, в най-общи линии, еднопластов филм, и заключението като че ли е правилно. Извън диалога и играта на Частейн, лентата не си поставя особено високи амбиции, но именно това в крайна сметка го спасява.

Режисирането на сценарий, изпълнен с огромно количество бърз диалог (и вътрешен монолог), никога не е било за завиждане. Изисква се изумително майсторство за да съвпадне визуалния ритъм с нещо така скорострелно, умно и агресивно като думите на Соркин. Разбира се, никой не би следвало да предвиди клопките на подобно начинание по-добре от самия автор, но това пък не означава автоматично, че собствените му заложби и умения ще съумеят да постигнат нужния ефект. Иска ми се да спомена, че за хората, които изпитват неприязън към т.нар. “соркинизми” или словоблудстване, или пък намират гласът зад кадър за безвкусно решение, Принцесата няма да бъде спасител и да преобърне мнението им. И ако не сте фенове на Соркин като сценарист, то няма да го заобичате като режисьор.

В крайна сметка, Принцесата на покера е с добра развлекателна стойност, предлага възхитително главно изпълнение и доста приличен сценарий. Няма да ви е лесно да намерите тези комбинирани черти в повечето заглавия от кино афиша.