Сами вкъщи
Режисьор: Крис Рено, Яроу Чейни
Сценарий: Брайън Линч, Синко Пол, Кен Даурио
В ролите: Луи Си Кей, Ерик Стоунстрийт, Кевин Харт, Албърт Брукс и др.
♦ Обичам комедии и от един филм търся главно да забавлява
♦ Фен съм на анимации, особено на Играта на играчките и Аз, проклетникът
♦ Родител и/или беден съм и трябва да избера между Ледена епоха 75 и Сами вкъщи
♦ Обожавам животните и си гледам куче/коте/зайче/папагалче/морско свинче…
Ако се припознаете в поне два от посочените случаи, най-новата анимация от създателите на прословутите миньони е точно за вас! Динамичен, забавен, сладък и шарен, Сами вкъщи няма да предизвика кой знае какви емоции или задълбочени размишления на социална тематика, но ще разсмее от сърце и деветдесетте минути ще минат неусетно. Но преди да се спра по-подробно на споменатите по-горе четири основни точки, ще разкажа накратко за какво става дума.
Макс живее щастливо със своята стопанка Кейт, докато тя не довежда у дома ново куче – рунтавия Дюк. Заети в съперничество, двамата се озовават навън без каишки и са погнати от служители на Контрола по животните. Междувременно успяват да се превърнат в мишена и на ъндърграунд организация на изхвърлените от стопаните си озлобени животни, оглавявана от психо-заека Снежко. Съседите на Макс, начело с влюбената в него Гиджет, се впускат в спасителна мисия. В сцена на гонките се превръща целият Ню Йорк – от висините на небостъргачите до най-миризливите канали.
♦ Обичам комедии и от един филм търся главно да забавлява
Че е забавен, си личи още от трейлъра, но бързам да успокоя скептиците – да, наистина, немалко от бисерите са разкрити предварително, но филмът никак не се изчерпва с тях. Сами вкъщи (гениален превод, харесва ми повече от оригиналното заглавие The Secret Life of Pets) е консистентно разсмиващ, при все дублажа, като сред многото шеги има както глупости, така и брилянтни попадения. Персонажите до един са страхотни сладури и са достатъчно разнообразни. Поради голямото количество герои, почти никой от тях не получава кой знае какво развитие, но филмът не се опитва да дълбае и в това му е и чарът.
♦ Фен съм на анимации, особено на Играта на играчките и Аз, проклетникът
Концепцията за това какво ли правят домашните любимци, докато ни няма*, както и драмата с конкуренцията между главните герои, са силно вдъхновени от Играта на играчките. Все пак проверена и работеща формула, без претенциите да достига висините на пиксарските шедьоври.
Освен Сами вкъщи през декември излиза и друга анимация на студиото: Sing, така че явно от Illumination Entertainment най-сетне са усетили, че не могат вечно да разчитат на миньоните да пазят сами фронта. И все пак за верните фенове на Аз, проклетникът има изненада – освен задължителните препратки, Сами вкъщи идва заедно с късометражен филм с жълто-сините кретенчета, които в малки дози са съвсем поносими.
♦ Родител съм и трябва да избера дали да заведа малчугана на Ледена епоха 75 или на Сами вкъщи
Конкуренция при анимациите в този период със сигурност няма. Ледена епоха: Големият сблъсък е ненужен филм и освен ако не сте die-hard фен на поредицата или пък ви се ще да се разхладите с малко лед на екрана, най-добре си го спестете. Още от същото, само дето вече в стил Дързост и красота – следващата част сигурно ще ни занимават с внуците на старите ни познайници (а си постлаха и с нов персонаж на име Брук).
Така че най-добре заложете на новото. Макар и да не е безкрайно оригинално като идея, изпълнението със сигурност си заслужава дадените левчета (че даже и за 3D-то, на няколко пъти му обърнах внимание).
♦ Обожавам животните и си гледам куче/коте/зайче/папагалче/морско свинче
Не са малко анимациите, които залагат на животни тази година – Дисни откриха сезона със Зоотрополис, Пиксар поеха щафетата с Търсенето на Дори, Illumination Entertainment яхнаха вълната и след Сами вкъщи ни очаква другата тяхна продукция със зоо-присъствие.Различните животни в Сами вкъщи са действително забавно представени и всяко едно има поне по една сцена, която да разсмее с глас. Милиони стопани по света без съмнение ще разпознаят своите домашни любимци и ще се умилят от показаната на екран безрезервна любов и доверие. Ще се подсмихнат и на идеята, че както ние не знаем какво правят питомниците ни, така и за тях нашата работа е повод за догадки. А любителите на кучета след финалните надписи гарантирано ще се впуснат в дълги дискусии кое куче каква порода е било. Животните не са представени особено реалистично, повече приличат на очарователни плюшени играчки, така че за някои от героите (Дюк??) със сигурност ще възникнат спорове и размахване на Google Images резултати.
В заключение, ако искате да научите какво правят Шаро и Мърко, докато ви няма, дайте шанс на Сами вкъщи. Няма да съжалявате.
Оценка: 8/10
Новият Ледена Епоха беще доста смешен всъщност 🙂
(различни хора с различни предпочитания и чувство за хумор)
Очакванията за Ice Age ми бяха поначало нисички, но филмът пак не ми хареса. Мъча се да си спомня нещо смешно, но не мога, все едно и също гледаме вече за n-ти път. А каквото беше ново, по-добре да го нямаше (но ми беше умерено забавна идеята накрая с Брук и метеоритния клуб).
Не знам, просто да я приключват вече тая поредица ми е мнението 🙂 Ако човек се хване да пробва всичко от Ice Age на маратон или да ги гледа последователно няколко дни, още след втория филм сигурно ще му писне.
П.П. Аз се бях засилила това ревю да го пиша двойно с по-обемиста от наличната мрън-част за Ледена епоха, но накрая рекох, че не си заслужава.