Ралф разбива интернета
Режисьор: Рич Муур, Фил Джонстън
Сценарий: Фил Джонсън, Памела Рибън
В ролите: Джон С. Райли, Сара Силвърман, Гал Гадо
Разбивачът Ралф някак е минал под радара ми за хумористични детски анимации преди шест години. Продължението му, Ралф разбива интернета, бе заплашено от същата съдба, понеже единствената реклама, която видях, беше постер в метрото, а това явно не е достатъчно да пробуди интереса ми. Подобаващо за филм с основна тема „приятелство“, на помощ дойде именно другарче, което ме светна, че филмът е “мега як“. С него си знаем вкусовете за анимации, така че бързо взех поправителния с първата част, която се оказа доста добра. Оказа се, че продължението е дори по-интересно.
Светът на филмите е любопитен със своето представяне на героите от видео игри. Те са нещо като работници в тях, но имат собствена воля, живеят в игрите си и се движат от една в друга, използвайки електрическия разклонител като централна гара. Често виждаме или чуваме за някои култови гейм персонажи като Соник и Зангиев. В това отношение Ралф разбива интернета доста прилича на Играч първи, приготви се от миналата година.
Филмът ни среща отново с Разбивачът Ралф (добродушен злодей от аркадна игра) и неговата най-добра приятелка Ванелъпи (принцеса и ненадминат пилот в състезателна игра с коли), които се наслаждават на лекия и приятен живот в залата за аркади. Нещо обаче смущава нашата малка героиня и това е, че животът е станал рутинен и любимите ѝ състезания вече не са толкова вълнуващи. Ралф не страда от подобни тревоги и не търси нищо ново в съществуването си. Това разминаване в светогледите им се оказва основен конфликт в лентата. Ралф се опитва да помогне, но резултатът от добрите му намерения е повреда в играта на Ванелъпи. Търсенето на части за ремонта ги отвежда в необятните пространства на интернет. Следват много приключения в мрежата, които срещат героите с голямо разнообразие от персонажи и места.
В същността си филмът остава насочен към младата публика и ни представя теми типично въртящи се около подрастващите, като търсенето на себе си и несигурността. Фокусът на Ралф разбива интернета си остава приятелството, трудностите, през които се налага то да премине, и усилията и грижите, които приятелите полагат един за друг. Анимацията се справя много добре със задачата си да покаже всичко това по лесно смилаем начин и ни убеждава, че всички правим грешки, но най-важно е желанието да помогнем на своите близки.
Дотук с историята и дълбоките теми, защото те са само част от пакета, наречен Ралф разбива интернета. Другият голям плюс на тази анимация е чистото забавление, което тя ни носи. Започваме от визуалното изпълнение, което е феноменално! Всичко е в прекрасни ярки цветове, героите са изключително симпатични, движенията им са прекрасно анимирани. Самият електронен свят е много добре изпипан още в първия филм, а тук разширяването му и включването на интернет е красиво, правдиво реализирано и много забавно. През цялото приключение срещаме редица познати онлайн платформи и марки (Twitter, eBay, YouTube), които са умело примесени с измислени такива. Откриваме и персонификациите на много явления като търсачките и сайтовете за споделяне на съдържание, например.
Ралф разбива интернeта ни показва и някои лоши страни на глобалната мрежа като компютърните вируси, досадните изскачащи прозорци и блокиращите ги програми, а освен това в прав текст ни казва да не четем секцията с коментари под видеата си! В един момент героите дори посещават Тъмния интернет/Дълбоката мрежа! Изключително забавно е и как създателите от Дисни са вкарали самите себе си във филма и то по леко насмешлив начин – очаквайте да видите герои от Междузвездни войни и Пазителите на галактиката и се оглеждайте за появата на дигиталния Стан Лий! Превърналите се в нарицателно „Дисни принцеси“ имат малко по-голяма и забавна роля . Филмът изобилства от толкова референции, споменавания и закачки с известни неща, че едва ли ще успеете да хванете всички и след няколко гледания.
Вече трябва да ви е станало ясно, че тази анимация е от онези качествени творения, които предлагат забавление както за децата, така и за възрастните. Всичко на екрана е шарено и приятно на повърхността, но вътре намират място редица хитроумни шегички, теми и моменти, които очевидно целят по-отрасналата аудитория. В края на филма една виртуална семейна двойка дори разкрива тайните на отглеждането на добри и възпитани деца. Дори бих казал, че този Ралф разбива интернет предлага повече съдържание за възрастните в сравнение първата част, тъй като залага повече на диалозите и интересните места и случки, отколкото на екшъна и бързото действие.
Вече споменахме изпипаната визия, но звукът също не ѝ отстъпва. Озвучаващите актьори са на висота, най-вече Джон С. Райли като Ралф и Сара Силвърман като Ванелъпи . Героите им изглеждат нарисувани спрямо гласовете си и ги прави истински запомнящи се. Останалите от екипа също се справят великолепно, а всичко е допълнено от прекрасна музика, която точно улавя настроенията на екрана.
Ралф разбива интернета ми хареса дори повече от първия филм. Може би в някои отношения историята е малко по-проста и последователна, но за сметка на това шегите и забавните моменти са в изобилие. Ралф и Ванелъпи отново са прекрасна двойка приятели, приключенията им са вълнуващи и във всичко е вложена голяма доза хумор, който Дисни смело насочват обратно към себе си.
П.П. Не пропускайте сцената след надписите!
Оценка: 9/10
Аз пък не мисля, че има чисто забавление, даже един толкова забавен на вид филм си има идея.
Спойлер: героинята постави на изпитание приятелството си за да иде в един дистопиен свят.
В тоя смисъл филмът защитава идеята, че „колкото по-зле, толкова по-добре“, показва дистопията като социално приемливо явление и едва ли не го превръща в цел на битието. 🙂
Не съм сигурен само дали беше съзнателен избор или се е получило някак случайно, под влияние на популярните дистопийни игри. Впрочем филмът може да се разглежда и като реклама – насочена към по-младото поколение – на подобни игри, ако ви се мисли в критериите на глобалната комерсиализация.