Режисьор: Хенри Джууст, Ариел Шулман

Сценарий: Матсън Томлин

В ролите: Джейми Фокс, Джоузеф Гордън-Левит, Доминик Фишбек

Една от жертвите на Covid-19, за която обществото сравнително рядко говори, се оказа киноиндустрията. Мерките из цял свят за социално дистанциране и избягване на затворени помещения като че ли са точната противоположност на посещението на киносалон – претъпкана от напълно случайни хора зала с изкуствена вентилация, в която прекарваме над 2 часа, седнали до непознат съсед. Съответно в средата на март кината в Европа и САЩ бяха затворени заедно с другите публични мероприятия. Отпускането на кризисните мерки през май и юни даде възможност да се възобновят прожекциите, но поради изискванията за намален капацитет много салони така и не започнаха работа до средата на юни, а някои го направиха и по-късно. Дори когато кината заработиха масово, се оказа, че филмовите студиа не искат да рискуват с пускането на големите си и скъпо струващи продукции в такъв рисков момент. Получава се една малко патова ситуация, в която голяма причина хората да не ходят на кино е липсата на нови заглавия, а пък ниската посещаемост възпира филмите от излизане. Това със сигурност повлиява и на склонността за инвестиране в нови продукции.

На фона на цялата тази ситуация печеливши се оказват платформите за онлайн гледане на филми и сериали като Netflix и HBO. Разбира се, това че хората стоят повече време вкъщи, не означава, че не искат да гледат интересни неща. Затова и Netflix не се страхуват да пускат своите оригинални продукции и по този начин се превърнаха в един от малкото източници на свежи заглавия тази година. Именно за едно от тях ще ви разкажа сега.

Project Power (в превод „Проект Сила“) ни отвежда в Ню Орлиънс, по улиците на който е плъзнал нов наркотик, наричан „сила“. Особеното при него е, че след поглъщането на хапчето човек може да получи някакви свръхчовешки способности за период от пет минути. Супер сила, непробиваема кожа, контролиране на огън и редица други. Съществува и шанс тялото ти просто да експлодира, но, разбира се, желаещи да опитат късмета си не липсват. Търсачите на силни емоции предизвикват какви ли не произшествия, а не закъсняват и откровените престъпления, извършени с помощта на тези свръхспособности.

В сърцето на историята се оказват трима персонажи. Франк (Джоузеф Гордън-Левит) е полицай, който е наясно, че силите на реда не са в състояние да се справят със свръхсилните престъпници и затова прибягва до наркотика – за да изравни игралното поле. Арт (Джейми Фокс) пък е мистериозен чудак, който се опитва да стигне до първоизточника на хапчетата. Двамата биват свързани от Робин (Доминик Фишбек) – тийнейджърка, която продава забранената субстанция в опит да помогне на болната си от диабет и нуждаеща се от операция майка. В преследване на индивидуалните си цели, Франк и Арт се сблъскват с престъпници, които употребяват хапчетата, за да придобият различни, и често любопитни, сили. Естествено, истината зад наркотика се оказва по-заплетена и опасна, отколкото първоначално ни е показано.

Идеята, която стои в основата на филма, е интересна, макар и вероятно да не е най-оригиналното нещо в историята. Напълно логично ми се струва виждането на сценаристите, че това бързо ще прерасне от способ за опасни забавления в инструмент за извършване на престъпления, с което животът на обикновените хора би бил поставен в опасност. Оттук насетне сюжетът е сравнително предвидим и всички знаем как ще се развие историята и какъв ще е краят. Героите са доста клиширани и не ни изненадват с нищо. Реално сценарият не е откровено слаб, а по-скоро е напълно стандартен и обикновен. Честно казано нещото, което ми подейства малко дразнещо, бе безпрепятствеността, с която героите, и най-вече Робин, достигат до някои места, които се предполага, че са добре пазени. Въпреки това Project Power e приятно изживяване, най-вече заради някои екшън сцени, в които персонажите използват доста разнообразните си свръхсили. Сред тях определено бих отличил банковия обир, който бе любопитен и в чисто визуален аспект.

Филмът се опитва да засегне и някои по-сериозни теми и да предаде съобщение. Разбираме, че голямата страст на Робин е музиката и рапирането, а търговията с наркотици е просто начин за справяне с бедността и безперспективността. Но дали това наистина би помогнало на човек в нейното положение? Или може би само ще доведе до по-големи трудности и опасности в живота. Да, в крайна сметка Робин излиза победител във филма, но това се дължи на нейните добри страни като себеотдаденост и бързо мислене. За етичността на научните изследвания и любопитни способности на животните прочетете в каретата.

Животните и техните суперсили

В Project Power суперсилите, които хората получават след консумацията на едноименното хапче, произхождат от нашата ДНК. Те са заимствани от различни представители на животинския свят, с които хората имаме общи прародители и много сходства. И действително някои животни притежават причудливи способности, които за нас изглеждат като суперсили, особено ако си ги представим многократно засилени. Сред тях са регенерацията на гущерите, камуфлажът на октоподите, зрението на нощните птици и редица други.

Но може би най-любопитното от всички споменати във филма животни е скаридата пистолет! Това са род животни, които са големи едва няколко сантиметра, но са еволюирали така, че една от щипките им е осезаемо по-голяма (до половината размер на тялото им). Те щракват тази щипка с наистина огромна сила, създавайки балончета, които оставят след себе си зона на ниско налягане. В резултат температурата наоколо рязко се вдига до стойности, близки до повърхността на Слънцето, което може да произведе дори светлина. Разбира се, това се случва в много малък обем на малко разстояние пред щипката и за изключително кратък период от време, но е достатъчно да се създаде ударна вълна, която да зашемети жертвата. Кратко видео за това им оръжие може да видите тук. Скаридата е интересна още с това, че някои подвидове са единствените морски същества, които имат социални общества. Друго животно с много подобна атака е скаридата богомолка, която пък има едни от най-развитите очи сред живите организми, включително различавайки 16 основни цвята (за сравнение хората различаваме едва 4).

Филмът се отличава и с интересната си употреба на музиката. На много места слушаме песни с текст, който доста често директно реферира събития и идеи от сюжета. Самата Робин често си тананика нещо в същия стил. Има и две-три сцени, в които героинята рапира – с ясното съзнание, че съм пълен лаик в тази област, бих казал, че римите ѝ бяха интересни и носеха послания. Именно тези изпълнения отличават Фишбек от иначе посредствената актьорска игра на всички. Фокс и Гордън-Левит правят подобаващо стабилни изпълнения, но и не се отличават с нищо.

Безсмъртните клетки на Хенриета Лакс

Филмът директно споменава случая с Хенриета Лакс (засегнат и във филма Анихилация, разпространяван отново от Netflix). Тя е афро-американка, която през февруари 1951г. постъпва за лечение в известната болница Джонс Хопкинс и умира през октомври същата година. Причината за смъртта ѝ е раково заболяване с метастази из цялото ѝ тяло. По-забележителното в историята е, че по време на изследванията, които са ѝ направени, са взети проби от нейни тъкани. Една от тези проби, на ракови клетки от шийката на матката, проявява изключителни качества – клетките са много издръжливи и се размножават бързо, включително без да търпят обичайните малформации, които се получават при многократното делене на клетката*. Това означава, че клетките могат да се размножават безкрайно много, без да бъдат увредени. Заради комбинацията от тези свойства, клетките ѝ биват размножени в известната безсмъртна клетъчна линия HeLa (наименована с първите две букви от имената на донора си, Henrietta Lacks). Тази клетъчна линия впоследствие се използва масово за научни и комерсиални биоразработки, включително за разработването на ваксина срещу детски паралич, изследвания в областта генетиката, лечението на рак и много други. Клетките на Хенриета се оказват изключително важни за напредъка на биологията и медицината.

Случаят на Хенриета е забележителен и с друго – въпросните проби от тъканта ѝ са взети без нейното разрешение. В интерес на истината, тогава не е имало практика да се изисква такова. Това води до публикуването на научни материали, съдържащи генетична информация за нея и наследниците ѝ, както и комерсиализацията на нейната клетъчна линия без тя или близките ѝ да получат каквато и да е материална полза. Но нейният случай се оказва един от ключовите за налагането на съвременните практики за задължително изискване на изрично разрешение от страна на пациентите тъканите им да бъдат използвани за научни цели. Клетките на Хенриета водят както до научния, така и до етичния прогрес на човечеството.

Формулата за филмите на Netflix до голяма степен остава същата като тази на другите екшъни на фирмата като Bright, Triple Frontier, Extraction, 6 Underground и The Old Guard – взимаме една донякъде оригинална идея, наемаме някоя голяма звезда и скалъпваме филм, който не се опитва да е новата Матрица, но все пак предлага свежи моменти. И може би някой от тях ще уцели десетката. Съдейки по това как все по-често се говори за филми на Netflix, включително биват номинирани за Оскар (Ирландецът) и дори го печелят (Брачна история), то според мен е въпрос на време екшъните и научнофантастичните филми на компанията да стигнат нивото на холивудските си събратя. А това може само да ни радва нас, зрителите, защото това означава лесен достъп до богато количество и разнообразие от, ако не много добри, то поне прилични филми, на една напълно разумна цена – 16 лв. на месец (и дори по-малко, ако го разделите с приятели). Добавете към това и голямо количество сериали (някои от които отново оригинални продукции) и предложенията на платформи като Netflix и HBO започват да звучат наистина примамливо.

Оценка: 6.5/10