Кунг-фу панда 3

Ако сте на десет и/или обичате ярки цветове и епични битки в източна стилистика – да, Кунг-фу панда 3  е само за вас! Ако сте фенове на първите две части, вероятността и тази да ви хареса също не е малка. Но ако сте просто отявлен пандолюб, а скучните сюжети, били те и предназначени за деца, не ви понасят – всяко едно от милионите панда клипчета в YouTube ще ви забавлява с по-голям успех от поредната продукция на DreamWorks Animation.

Да, признавам си със и без бой – това не е моето студио. Нито един от техните филми не успя да ми легне на сърцето, а някои откровено недолюбвам. Всъщност Кунг-фу пандите по-скоро ги харесвам (умерено). А тази трета част ОТВЯВА с цвят и визия. Наистина е брутално красив филм и ако епичните гледки не се прескачаха в една непрестанна върволица, може би щях да оценя Кунг-фу панда 3 с една единичка нагоре. Но както един от героите във филма получава толкова много от желаното, че му идва байгън, така и на зрителя има опасност хубавото в един момент да не му понесе и да му писне. Което се случи и с мен.

За да не съм голословна, ще резюмирам първите 30-ина минути, макар сюжетът да е толкова ясен, че дори да го разкажа от А до Я, едва ли ще има разсърдени. Пандата По е вече признат и уважаван от всички воин дракон. Обаче учителят Шифу решава да се оттегли от преподавателския пост и стоварва на По тежката задача да тренира останалите воини от групата – добре познатите ни богомолка, маймуна, жерав, тигрица и змия (тук бързам да се оплача, че маймуната и змията имат позорно малко участие). Разбира се, По е пълен провал като учител – все пак той е същият непросветен лентяй от предните части.

Междувременно в Царството на духовете (Spirit realm в оригинал) старият учител костенурка се опитва да постигне пълен Дзен покой, но опитите му са провалени от бика Кай(ло) – негов бивш боен другар, преминал към Тъмната страна. Той събира енергията чи от всички възможни кунг-фу учители и ги превръща в нефритени воини-марионетки. Кай побеждава с лекота древната костенурка и с получената доза енергия успява да се измъкне от света на духовете. Целта му е ясна – да събере чи-тата на останалите учители и воини и да срази легендарния воин дракон.

През това време По е посетен от необичаен гостенин – пандата Ли Шан, който търси отдавна изгубения си син. Е, По е единствената панда в близките 1000 мили, така че куестът на Ли Шан завършва доста бързо. Всички, освен гъската, отгледала По като свой син, се радваме на семейното щастие, но Кай бързо разваля купона, като изпраща своите злокобнозелени марионетки-разузнавачи. Така прави не твърде положително първо впечатление на нашите герои и те разбират колко голяма е силата му. Става ясно, че единствено По може да го спре, но само ако се научи да контролира вътрешната си енергия чи. Това естествено той няма идея как да стори, докато чисто новичкият му баща Ли Шан не предлага да го отведе в тайното панда селище, където умението се предава от поколения. Обещава на По да го посвети в тайните на семейния занаят. Екзистенциалната криза на По се засилва – той панда ли е, воин дракон ли е, учител ли е, син на гъсок ли е?

Плюсовете на филма са предимно във визията – някои от сцените са си чисти китайски свитъци, свалени от стената и напоени с динамизъм. Визуално обаче определено ми липсваше простотата на дзен естетиката, която лентата се опитва да проповядва сюжетно. Филмът, бидейки американско-китайска продукция, е черпил с пълни шепи от китайската пищност. Признавам, че прелива от безумно красиви сцени, които с удоволствие бих пуснала на забавен каданс, само и само да се насладя на ярките цветове и умопомрачителни гледки – златно, жълто, розово, червено, зелено – за всекиго по нещо. Бойните сцени са изключително флуидни и на места така си представям, че би изглеждала някоя по-миловидна версия на филм по World of Warcraft.

Рядко ни поднасят и толкова готин злодей – огромният, първичен и гневен Кай е истинско бижу. Разрушава повече сгради дори от Майкъл Бей в добър ден. Сцените с него са маркирани със задължителните тъмни краски и яркозелени светлини. Сигурна съм, че жените тайничко биха поискали да се насладят на игралната версия на анимацията, само за да видят кой актьор би бил достоен за тази роля. Е, мъж ми от своя страна намери тигрицата за най-готиния персонаж във филма, но чак финалните надписи ми обясниха причината. Пустата Анджелина дори като анимационен герой заплесва мъжете ни, да ѝ се не види!

Тук е моментът да спомена, че Кунг-фу панда за пореден път не пести откъм озвучаване. Джак Блек е По, Анджелина Джоли тигрицата, Джеки Чан и Луси Лиу са съответно маймуната и змията (и сигурно сумарно са приключили работа за има-няма 30 секунди), Дъстин Хофман е Учителят Шифу. От новите попълнения Кейт Хъдсън се подвизава като дебело-съблазнителна панда-гимнастичка с лента, незабравимият Кай придобива плътност благодарение на старанието на Джей Кей Симънс, a Брайън Кранстън отново влиза в амплоато на баща с превъплъщението си в Ли Шан. Към звездните имена добавям набързо и Жан-Клод Ван Дам, Сет Роугън и Рандал Дук Ким. Относно сюжета може и да имам забележки, но поне откъм визия и озвучаване са се раздали.

Хуморът е по-скоро спорадично-сполучлив, доколкото го има. Споменаване обаче заслужава идеята за прасето-фотограф! Тъй като в Древен Китай фотоапарати не е имало, светкавичното изрисуване на даден момент с цел запаметяване е доста силна хрумка, която разтегли устните ми в усмивка. Пандите за съжаление прекалено много се стараят да са смешни и за мен поне рядко им се получаваше. Ако искате истински панда-айляк, най-добре потърсете клипове с истински панди на тях, както препоръчах и по-горе.

Посланията са простички и са свързани преди всичко с търсенето и откриването на себе си, което става единствено и само с много съзнателни усилия. Това се казва директно още в началото на филма – „когато правиш само нещата, които знаеш, никога няма да станеш повече от това, което си в момента“. Доста очевиден извод, който много от нас, макар и да съзнаваме на теория, никак не прилагаме в действителност. Разбира се, По не успява да се справи без подкрепата на близки и приятели – което е и другата основна ценност, заложена във филма, а именно ролята на семейството и социалната среда.

Кунг-фу панда 3 определено е филм, насочен към по-малките зрители, с който и някои възрастни вероятно също ще се забавляват доста. Аз може и да не съм от високо оценилите, но изглежда добре приет сред феновете на поредицата.