Флорънс

Има актьори, които не могат да сгрешат дори когато грешат. Мерил Стрийп е такава актриса. Дори в долнопробия като Riki and the Flash, направен единствено, за да ѝ погъделичка манията да пее във филмите си, тя е абсолютно изключителна. Но когато комбинираме титаничния ѝ талант с хобито ѝ, в добавка към великолепния режисьор на Опасни връзки, получаваме абсолютен шедьовър. Флорънс (Florence Foster Jenkins) е едновременно очарователен водевил и трогателна драма, където Мерил изиграва поредната роля на живота си.

Флорънс Фостър Дженкинс е, както се вика, „световно известна в тесен кръг“. Меценатка на класическа музика от началото на двадесети век, с неутолима обич към изкуствата и желание да пее, тя е легендарна с уникалния си запис и концерта, който е изнесла в Карнеги Хол, където пее класически оперни арии по комично ужасяващ начин, напълно лишена от способността дори да чуе колко е трагична. Съмнява ме друга актриса освен Мерил да е способна да предаде на такъв комичен образ дълбочина, но, слава богу, не ни се налага да си го представяме, защото образът на Флорънс е букет от абсурдизъм и трогателност.

Във време, в което сифилисът все още е бил нелечим, Флорънс е живяла десетилетия с болестта, получена от първия ѝ съпруг в брачната им нощ. В резултат, както здравето, така и умът ѝ не са съвсем стабилни, но я поддържа любовта към музиката и помощта на нейния партньор (с неопределен етикет) Сент Клер Бейфийлд (Хю Грант). Когато тя решава, че иска да се върне към пеенето, той я поощрява както винаги, но след като записва плоча в негово отсъствие и я праща на местна радиостанция, той се оказва неспособен да изпълни функцията си на неин закрилник от света.

Както казах, Мерил е изключително нюансирана в ролята си. Едновременно леко налудничава и особена, но и сърдечна и безпомощна, Флорънс има излъчване на невинност и беззащитност, което те удря право в сърцето – особено във втората половина от филма, когато изпълнението ѝ пред цяла зала пияни войници се оказва неизбежно и зрителят не знае как това странно създание ще оцелее след подобен сблъсък. Хю Грант на стари години най-сетне изостави ролята на разбивач на сърца и също прави чудесна роля; мотивацията на героя му пък за дълго остава неясна – доколко се дължи на опортюнизъм и доколко на реална загриженост? Саймън Хелбърг, познат ни от Теория за Големия взрив, играе пианиста Косме МакМуун, нает от Сент Клеър да акомпанира на Флорънс. Представлява изключително странен образ, който изпълнява функцията на външен поглед върху полу-приказния свят на свръхбогатата класа в Ню Йорк. През неговите очи виждаме как шегата се превръща в човешко същество, което заслужава не само съжаление, но и уважение, и в определен смисъл дори възхищение.

Флорънс е великолепен филм, с очарователна история и изключителна актьорска игра, който минава през целия спектър човешки емоции по един едновременно лек и смислен начин, и който си заслужава гледането от почти всеки, независимо дали ви се струва, че сюжетът не е ваш тип. До голяма степен цялостните му качества са по-силни от отделните елементи и за мен това е може би най-добрият филм, който съм гледал през 2016 г.