Първият отмъстител: Войната на героите
Режисьор: Антъни Русо, Джо Русо
Сценарий: Кристофър Маркъс, Джак Кърби, Стивън Макфили, Джо Симън
В ролите: Крис Евънс, Робърт Дауни Джуниър, Скарлет Йохансон, Елизабет Олсън и др.
В последните години световната кино-индустрия си позволява наглостта да пуска някои от най-касовите американски хитове в Европа една седмица по-рано, отколкото в Америка. Което безспорно е чудесно за българските зрители, но не и за травмираните фенове като мен, които живеят в Щатите и не могат да ревюират най-очакваните филми на годината. Колегите са описали новото творение на Марвел достатъчно добре, но истината е, че по-голям комиксов гийк в това списание от мен няма, а чувствата бликат, така че просто нямаше как и аз да не напиша няколко думи.
Третият Отмъстител е съвършен хибрид между шпионския екшън-трилър на Капитан Америка франчайза и епичната мета-героичност на Отмъстителите. На всички е ясно още след първите няколко минути, че това не е просто третият филм за Капитан Америка, а Отмъстителите 2.5. В този ред на мисли, предупреждавам, че следващите абзаци са не само лично мнение, но и почиват на идеята, че читателите са гледали, ако не самия филм, то всички Marvel Cinematic Universe ленти до момента, както и всички трейлъри за Войната на героите.
Първо, основните компоненти. Филмът е изненадващо близо до комиксовата поредица Civil War, предвид очакванията от трейлърите. Да, основният двигател на историята е Бъки Барнс (Себастиан Стан), но причината за конфликта между Отмъстителите е злополука, предизвикана от свръхчовеци, точно както се случва и в комиксите. С това обаче приликите се изчерпват, и братята Русо ни напомнят, че се намираме във филмовата вселена, която е доста различна от комиксите.
Най-интересни са тримата нови играчи, един от които – прекрасният Ант-мен (Пол Ръд), ни е познат от собствения си недооценен страничен филм. Заедно със Спайдърмен (Том Холанд) той е част от новите попълнения към двете страни в конфликта (нека за момент се престорим, че вече не знаете кой към коя страна се присъединява). Питър Паркър не е нито неприятното леке, изиграно от Тоби Магуайър в оригиналната трилогия, нито готиният нахакан Андрю Гарфийлд от неуспешния рестарт на Сони. Вместо това Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър) се среща с Човека паяк от старите класически комикси – тийнейджър, който още ходи на училище, крие се от всичките си познати, но също така вярва, че с голямaта сила идват големи отговорности (реплика, която няма да чуете във филма, от което той, разбира се, само печели). Войната на героите използва същия подход, който видяхме в Невероятния Хълк – буквално ВСЕКИ знае каква е историята на Питър Паркър, съответно нямаме нужда от 90 минути предистория и смърт на чичо Бен. Вместо това действието ни запознава с героя и после ни го показва в действие. Първоначално бях разочарован както от краткото участие на Спайди във филма, така и от леко снизходителното отношение към него, но бързо си дадох сметка, че това е персонаж, който Марвел едва сега са придобили, и вместо да ни губят времето с изграждане на предистория, която вече знаем от ДВЕ версии на франчайза (пък и нека все пак не забравяме чие име стои в заглавието), те го подхващат от ранна точка на живота му и го хвърлят в мелето. Поне за мен участието му е точно каквото трябваше да бъде и нямам търпение да го видя в следващите филми от поредицата.
Разбира се, най-важният нов герой тук е неутралният Т’чала, Черната пантера (Чадъук Боузман), който не е на ничия страна. Сериозно, не съм сигурен, че мога да го нахваля достатъчно. Дори не бих казал, че образът печели кой знае колко от конкретния актьор, който го играе, но героят е толкова добре поднесен и толкова обещаващ (само вижте първата сцена след финалните надписи), че буквално няма значение кой стои зад маската. А автентичният африкански акцент на Боузман допринася за образа по начин, който комиксите нямат как да предложат. Искрено се надявам Марвел да осъзнаят какъв бисер имат в арсенала си и да направят отделен филм за Черната пантера. Пък да видим дали Западът ще се изпрошне тотално, ако му се наложи да гледа филм за чернокожи, които живеят и се борят за просперираща африканска държава, била тя и измислена. В този ред на мисли, мога ли да отбележа колко яко е, че трима от най-важните герои в този филм са чернокожи?
Конфликтът във Войната на героите е реалистичен. За разлика от множество комиксови истории, причината е логична, реакциите на персонажите не са безсмислено агресивни (колкото да предизвикат сблъсък, нали) и ако зрителят не си е избрал страна преди да влезе в киносалона, и двете гледни точки имат силни аргументи. Лично за мен терзанията на страничните образи като Наташа (Скарлет Йохансон) или Vision (Пол Бетани) са сред най-интересните моменти от филма, защото става дума за герои, които са минали през какво ли не заедно и внезапно се оказват изправени един срещу друг не защото някой от тях е очевидно в грешка, а защото имат различна идея за това как могат да допринесат по най-правилния възможен начин за доброто на човечеството.
Както казах в началото, този филм неоспоримо е междинна точка, свързваща сюжетно нестабилния Age of Ultron с финалния конфликт между Отмъстителите и космическата заплаха на Танос, която ни очаква в двете финални части на франчайза. В същото време обаче Войната на героите е неоспоримо филм за Капитан Америка, не само заради усещането за шпионски трилър, познато ни от Зимният войник, но и заради фокуса върху моралната дилема на Стийв Роджърс (Крис Еванс, който надявам се всички можем да се съгласим, че е съвършеният индивид от мъжки пол, който би могъл да съществува в тази или която и да е друга вселена). Моралният конфликт и отмъщението всъщност са основна идея в историята на този филм и всеки герой допринася по един или друг начин за развитието ѝ.
Не знам дали ми е по силите да нахваля Войната на героите достатъчно, за да го гледате МИГНОВЕНО, ако още не сте, да го повторите, ако ви е харесал, или да му дадете втори шанс, ако не ви е. Историята не е нищо кой знае колко гениално или изненадващо, но по някакъв начин това просто няма значение. Екшънът е съвършен, епохи над всичко, което сме виждали в този франчайз до момента. Атмосферата, във визуално и музикално отношение, е идеално вплетена в концепцията на досегашните филми. Всичко в новия Отмъстител е комерсиално, но по толкова добре изграден и искрен начин, че просто не мога да си представя що за човек не би останал възхитен от него. Лично аз планирам да го гледам още няколко пъти на голям екран. Едно е сигурно, X-men: Apocalypse има ОГРОМНИ стандарти за покриване.
Оценка: 9.5/10
Към Dr. Horrible.
Ми не, Зимо си е зле и както казва Vivian е безличен.
Към Vivian.
Откровено ревю – супер, но щях да го харесам повече, ако не повтаряше постоянно „Аз не харесвам Марвел и филмите им са ми дюс.“, „Понеже съм киноманка [Какво разбирате вие?] и затова Марвел ме дразни.“, „И да не пропусна, Марвел съква много яко!“.
Създава впечатление за излишна мнителност. Никой не те кара насила (Ако пък има такъв сподели клюката!) да гледаш и харесваш комерсиални безмозъчни блокбъстъри. Независими арт филми, колкото ти душа иска.
Можеше просто да изложиш критиките си, голяма част от тях напълно заслужени с едно „Според комикс логиката това работи, но от кино гледна точка…“.
Трябваше да личи, че ти е кеф да го деконструираш, а не че всеки дефект е страдание за теб.
И още Майкъл Бей не е еталон за качествен екшън, а Тимбърлейк може за някои да е гилти прежър, но за маса народ не е.
С други думи можеше да напишеш по-забавна, че дори и по-критична, но незаядлива с евентуалните фенове статия при същите наблюдения.
Вивиан разбирам желанието ти да направиш ревю на комиксов филм от нефенска гледна точка, но честно казано доста си се оляла и това нещо дето си го написала по никакъв начин не може да мине за рецензия или дори за обективно мнение. Поне да го беше написала в темата на филма в форума, а не да стои прикачен към хубавия текст на Dr. Horrible. И не, не смятам, че филма е за оценка 10/10 и си има своите кусури, но не знам какво точно си очаквала от подобен филм.
На мен всъщност ми допада балансът между двете ревюта – феновете ще се припознаят повече в ревюто на Dr. Horrible, а хората, които като цяло не тачат комиксови филми, но са гледали по някаква причина – в ревюто на Vivian. И нито едно от двете ревюта очевидно не е обективно, а съвсем субективно.
Аз съм например нещо между двете – хем се кефя доста на поредицата, хем не съм кой знае какъв маниак и наистина много ми се сля в главата вече всичко от тая вселена и не мога да кажа кое къде се случваше. Но всеки отделен филм си е удоволствие за гледане и дори се радвам, че съм се насилила да изгледам тотално одосадили ме неща като Ант-мен например, за да ми е по-пълна картинката в главата.
Добри ревюта са и двете, но особено ми хареса частта на д-р Хорибъл с еволюцията на двамата протагонисти! Личи си доктората по психология на автора ;Р
Инак разбира се ТИЙМ СТАРК!
сюжетно отношение Войната на героите е директно продължение както на предишния филм за Капитан Америка, така и на Отмъстителите: Ерата на Ултрон. Преди да го гледате, е хубаво да сте видели поне тях. А преди да гледате Завръщането на първия отмъстител (Captain America: Winter Soldier) e редно да видите Първия отмъстител (Captain America). А ако ще гледате Отмъстителите: Ерата на Ултрон, не е лошо да сте запознати с Отмъстителите. А за да разберете всичко в Отмъстителите, можете да изгледате поне първия филм за Железният човек, както и Тор: Богът на гръмотевиците. Впрочем, цялата трилогия за Железният човек би била полезна преди Войната на героите, както и Ант-мен.
Защо това е добре?
Ами на мен ми харесва когато има препратки между филмите, точно както когато има между книгите (напр. романите на Стивън Кинг, или тези на Сандерсън). Изгражда една интертекстуалност, която дава добавена стойност на истинските фенове, а не отнема нищо от останалите.
Night Wanderer, всъщност може без филмите за Тор (въпреки че го представят, както и братчето му), без Невероятния Хълк (защото не е НАШИЯТ Хълк, а Едуард Нортън на чист кофеин), без Втория Железен човек (въпреки дебюта на Наташа), без Първия капитан (в Америка?) и без Човека мравка (без Жената оса).
Killua, нямам проблем Vivian тотално да скъса филма от подигравки, но когато най-често повтаряният аргумент е „Ма аз не обичам такива работи.“…как да го кажа, няма го естетическият кеф.
Все едно чета произволен блог или туит.
АлШу, аз като писах по-скоро визирах коментара на Делегат, защото не съм съгласна за обективността, както и че не било рецензия.
Иначе по принцип съм съгласна – веднъж казано нещо обикновено е достатъчно. Но повторението от друга страна натъртва още по-ясно позицията на човек – в случая, че пише от гледна точка на не-фен и дори като такъв филмът реално се е харесал умерено много. А и все пак се казва само на две места в текста – в тезата/изложението и заключението, което не е чак ужасно много, нали? Авторите имат различни подходи – и да, доста от тях пишат силно субективни и емоционални ревюта, други се стараят да са възможно по-обективни, но всеки си пише от някаква позиция. В единия случай имаме позицията на удовлетворен фен, а в другия – на сравнително удовлетворен не-фен.
Моето мнение за филма доста повече се доближава до вивианското от гледна точка именно на зрител не-фен на комиксите, но активно следящ и вълнуващ се от всички Марвел филми (и успешно забравящ ги малко след излизането от киносалона, но то аз така съм за повечето неща). Но виж, за „несметна киноманка“ не се имам. 😀
Moridin – май 4th, 2016 в 14:30
Ами на мен ми харесва когато има препратки между филмите, точно както когато има между книгите (напр. романите на Стивън Кинг, или тези на Сандерсън). Изгражда една интертекстуалност, която дава добавена стойност на истинските фенове, а не отнема нищо от останалите.
–
То и на мен би ми харесвало да има препратки, ако филмите работеха като отделни произведения. В смисъл, понеже даваш пример със Стивън Кинг, при него няма нужда човек да е чел „То“, за да разбере „Сияние“, въпреки че имат поне един общ герой.
В случая обаче първите два абзаца на Доктор Хорибъл направо ме отказаха от филма. Доста пъти съм го казвал вече сигурно, липсата на самодостатъчност при марвелските филми ме дразни много. „Ант-Мен“, примерно, щеше със сигурност да ми хареса повече, ако близо една трета от него не беше отишла в сетъпване на вкарването на въпросния образ в авенджърите.
Самият факт, че не съм разбрал абсолютно всичко от „Зимният войник“, защото не бях гледал незнамсикоиси епизоди от сериал, който ми отъпя тотално в първите си четири епизода и който, ако не ме лъже паметта, по онова време не беше излъчван в България, за мен е достатъчно голям проблем. Едно е да надграждаш над собствения си франчайз, друго е да вкараш някаква мрежа от препратки, която да ти направи вселената по-богата, и трето – всеки отделен франчайз да зависи пряко от всеки друг. Последното изобщо не ми харесва, най-малкото защото слага под една шапка неща, които, както са направени, не си пасват никак – избиващото в хорър насилие в „Деърдевъл“, примерно, е директно следствие от детинщината в „Отмъстителите“…
От близо 10-те ревюта, които изчетох за филма, с ръка на сърце мога да заявя – това е просто най-доброто. Не поради друга причина, а защото е най-близо до емоциите, които изпитах след феноменалното представление поднесено ни от Марвел и братята Русо. Може би оценката е леко завишена, аз лично се колебаех между 8 и 9, но ще преценя след още едно гледане. Засега да кажем, че съм 8.5/10.
Бих искал само да вмъкна бележка за уникалната игра на актьорите и особено на Робърт Дауни Джуниър. Преди битката на летището този човек просто избухна. Говоря за момента, когато обясняваше на Капитана, че е принуден да го спре. Вживя се в сцената, повиши тон. Пролича си, че не го изигра мързеливо, потопи се в сцената и образа.
Друг успех не лентата е, че след излизане от киното я обсъждах 2 дена с аверите и досега я мисля, а мина вече седмица. Не ми се е случвало досега с филм по комикс на Марвел.
Браво, отлично ревю 🙂
@АлШу: Ако има нещо, към което изпитвам истинска алергия, то това е да се набутват думи в устата ми, които не съм казвала или да се интерпретират мои твърдения по начин, твърде далеч от адекватния в случая. Първо: киноманите се хора, които не гледат само мрачни инди филми и ирански чуждоезични такива със сложни заглавия. Второ: те изпитват удоволствие от всеки жанр, независимо от предразсъдъците им спрямо жанра. Трето: Марвъл не ме дразни, защото съм киноманка и не мисля, че някъде се твърди това. Виждам, че не си разбрал подтекста, затова ще го кажа направо -Марвъл ми харесваха с първите си филми за дадени герои, преди да слеят всички вселени в една обща. Тъй като, обаче, именно сливането на вселени е нещо характерно за комиксите, оттук това породи нуждата да кажа (цели два пъти!), че не съм човек, който се кефи твърде на комикси/Марвъл и че не разбира нищо от тях. Това Е субективизъм, но мисля, че всеки има право не него. Четвърто: няма да се обяснявам за коментара за безмозъчните блокбастъри, защото не се познаваме достатъчно добре за подобна критика, но ще ти кажа, че Трансформърс беше един от любимите ми филми, когато излезе. Обичам trashy, pointless action movies. Bad Boys пък е в личният ми топ 25 за всички времена. За мен киното винаги е било и ще продължава да бъде забавление. Не тежки размисли, не дълбоки дидактични мисли. Пето: Майкъл Бей е еталон за МНОГО екшън и разрушения, които често в кино-контекст изглеждат фън. Не за качество. Коментарът ми за него в ревюто изтъкваше точно това от филма -дали е хвалба или критика, мисля можеш сам да заключиш. Шесто: не съм твърдяла нищо за работа и не-работа на комикс логиката. Казах, че не съм в позиция да критикувам Марвъл, защото те работят за безбройните си фенове, към които не се числя. Понякога идеите им не съвпадат с кино-логиката, но носят фенска любов и пари, а филмите им се правят за това, нали? Което обезсмисля тежко анализиране на дефектите на филма, защото той е в канона на Марвълски филм, за Марвълски фенове и като такъв смятам, че оценката ми отрязва мнението ми -7/10 е доста прилична оценка за някой, който почти никога не дава 10-ка на филми. Седмо: Джъстин Тимбърлейк е КАЧЕСТВЕН гилти плежър и в случая това беше комплиментен коментар, а не уронващ качеството на филма такъв. За мен той е адекватен поп музикант, така както Капитан Америка 3 е адекватно лятно забавление, което може и да не ме е издухало, но втората половина си струваше 7-цата като оценка.
И най-накрая -бога ми ако някой фен се почувства обиден, засегнат, смъмрен или посочен с пръст от мен. Именно заради това съм подчертала, че СУБЕКТИВНО не си падам по Марвъл и че не разбирам от комикси. Това не е с цел да се извисявам над останалите и да гледам отвисоко, напротив -идеята е да изтъкна, че не разполагам с капацитета да оценя подобен филм обективно, а мога да го направя само субективно. Ако имах за цел да се гавря с феновете на Капитан Америка, щяхте да разберете. Колкото до това дали трябваше да напиша хапливо весела статия -това не е Батман срещу Супермен и този филм няма нужда от подобни коментари. За всеки случай -извинявам се ако някой се чувства засегнат от ревюто, което в крайна сметка имаше за цел да посочи мен като непросветена.
Към Vivian.
Викаш два пъти.
„Но за жена, която не питае кой знае какъв интерес към комиксите генерално, Марвъл не предлага някаква особена тръпка.“
„За мен марвълските филми отдавна са се слели в една обща амалгама, в която всичко е цветно, весело, добре направено, но ако трябва да съм пряма – не правя кой знае каква разлика между тях.“
„като изключим факта, че всяка година вече има по един летен Марвъл филм и напоследък все се чувствам сякаш това вече съм го гледала“
„в моята непросветена от марвълска гледна точка глава“
Което не е вярно, защото вече трябва да си гледала достатъчно от техните филми, за да разбереш настоящия.
„Но Марвъл са добре известни с това, че не желаят подобен режисьор, а съдейки по бокс офиса на хитовете им – изглежда не им и трябва.“
„Истината е, че марвълската вселена никога не ме е привличала нито на емоционално, нито на визуално ниво“
Това ми се стори повече от два пъти. Дори ми се стори лайтмотива на цялата статия…което е и причината да коментирам, а не че си наплюла любимата ми нова играчка.
Киноманите, че гледат всичко добре, но смятам, че трябва да се съобразяват малко от малко с жанра и общото ниво в него.
Това, че приемаш някои от филмите на Майкъл Бей за еталон в екшъна май обяснява и защо не виждаш, колко по-добри и разнообразни са марвелските (някои от тях) в това отношение.
Че не харесваш кръстосването на различните истории го разбирам чак сега. В ревюто си помислих, че по-скоро недоволстваш как е изпълнено.
За анализирането на марвелските канони – в MCU те са различни от комиксите. За разбирането на поредицата се изисква само да си гледала филмите…при това не много внимателно, защото повтарят, потретват и почетвъртват главните работи. Точно затова всичко, което не ти харесва в тях може да го пишеш тяхна вина, а не да смяташ по подразбиране, как това било подмазване на комикс феновете, а останалите зрители са измамени.
Апропо, точно Transformers е тъпкан с препратки и намигания към старите анимационни шоута, но там това не ти пречи?
С други думи – няма нужда да изтъкваш, че не разбираш от комикси, защото в случая не се и налага да разбираш.
Ако за теб Джъстин Тимбърлейк е качествен гилти плежър…може и да ти повярвам, но ми е странно.
Та лично аз не съм засегнат, защото нито съм фен на Марвел, нито пък мога да се засегна от нечие ревю. Просто коментирам колко по-добро би могло да бъде, ако не се беше обяснявала, как не разбираш комиксите и са ти чужди. Не само че не е нужда да си запозната с тях, но и щеше да е по-ясно изразено какво не ти харесва във филмите. Това за кросовъра не го бях зацепил.
Иха-а-а! Пак филм от комикс-вселената и пак разбунени коментари!!! Приятно е да се четат. В момента съм си у дома, най близкото кино Арена е на над 50 км от мен, трети ден не спира да вали и след като останах силно разочарован от предишните авенджърски филми, хич не изгарам от желание да ходя на кино да го гледам. И това лято май Х-мен ще се окажат пак по качественият филм от комиксовите бъстъри. Но… След като прочетох първото ревю си казах: „Май ще ида да го гледам, че и режисьора е друг, тоя път може би ще е яко.“ След това почнах коментарите и от там второто ревю и си казах: „Май ще го тегля от нета следващата година“.
Лично мнение: Комиксовите филми като почнат да се предлагат като сериозно кино и почва да те гложди да ги оплюеш от всякъде, след като се запознаеш със съдържанието им. Особенно като иде реч за „Вселената на Отмъстителите“. Първия „Капитан“, „Железния“, „Тор“ ставаха. Следващите: не. „Зимния воин“ бе някакъв напомпен екшън със конспиративен сюжет, който издишаше отвсякъде, само бойните сцени струваха. „Тор-2“: цялото шоу го изнесе Локи. Той изнесе и първия „Отмъстителите“. Втория бе зле отвсякъде, ако не го пробутваха за толкова сериозна лента, може би нямаше да съм толкова критичен, но истината, е че след първите 30-минути вече се прозявах и се чудех що не оставих детето само да иде на кино. Може би ако „Марвел“ подхождаха по същия начин както го провят по другите си не-отмъстителни филми, щеше наистина да си е удоволствие да гледаш всеки следващ летен бъстър. Но, не е.
И следващите серии на „Трансформърите“ стават, но там проблема им е в мащабността и още по големия проблем, че не мога да разбера на кой робот да симпатизирам, след като не мога да разбера кой от биещите се е от нашите или от лошите. А това е тъпо… И Майкъл Бей е кофти режисьор, който обаче носи луди пари и ще си прави все по големи бъстъри.
Извинявам се че толкова дълго излезе този коментар, не го бях замислил така.
Ами, добър е филма, но си е типичната пуканка на Марвел. Нищо революционно. Плахo и дори леко размиващо се с останалите филми. Оценката и ревюто на Vivian са си напълно адекватни.
@ АлШу: Не обичам да превръщам дискусия под ревю, статия или новина в някакъв диалог, но пък не обичам и да оставям хората с впечатление, което е чак толкова далеч от истината. Затова:
1. Два пъти са и ще ти кажа защо – първият път е това за жената, която не си пада по комикси, а вторият -заключението, както Killua беше отбелязала. Останалите коментари включват обективни наблюдения -това, че всичките им филми стилистично си приличат не е нещо, което може да бъде оспорвано според мен, така че тук няма субективизъм; както и че всяко лято има по един техен филм, което комбинирано с общата им стилистика би направило разграничаването на филмите мъчно. Аз пак може да съм гледала всичките им филми, но това не ме прави Марвъл спец. Така както ако човек е изгледал всички екранизации по Джейн Остин, не става автоматично много навътре с нея. За мен подобна вселена не е просто филмовата адаптация. От Марвал много ясно на няколко пъти са изказвали сами критериите си, по които подбират режисьори. Коментарът ми там също е обективен, а не субективен и е базиран върху статии за тях самите.
2. Очевидно съм се съобразила с жанра, имайки предвид 7-цата, както подчертах.
3. При Трансформърс не ми пречи, не съм гледала анимационните шоута. И пак поради същата причина с повторенията -допада ми само първата им част, иначе по-натам пак ми е еднакво.
4. И сега, от това ми е най-смешно, но…за първи път ми се налага да се доказвам като фенка на Джъстин Тимбърлейк, но имайки предвид, че преди няколко години ходих специално до Ню Йорк за шоуто му…нека не ти е твърде трудно да повярваш за мнението ми за него. Харесвам го -той е това, което би трябвало съвременна поп звезда да бъде.
Убу.
Тъй като съм на работа и нямам много време да пиша прочувствени послания към т.нар. авторка – Vivian, ще кажа само следното:
– Когато не си комиксов фен, можеш да си позволиш да коментираш сценарий, режисура – ъгъл на заснемане, ефекти и т.н., но е смешно да коментираш неща, от които не разбираш – пък и ревю да правиш даже 😉 Имам редица примери, от написаното от Vivian, но тъй като нямам време ще бъда кратък – Това с родителите не е никакъв туист – всеки ( фен) знае, че Бъки убива родителите на Тони! Както Капитана знаеше това, така и публиката се досещаше – не беше нужно да се крие ( а и сцената с прожекцията на спомените на Тони, веднага след сцената с Бъки и колата беше недвусмислен намек 🙂 ) – ако искаш филми на Нолан или Скорсезе, за да се изненадваш – това не е такъв тип филм!
Скарлет Уитч или Елизабет Олсън – единствената причина да я държат е предполагаемата връзка с Стрейндж. Не развиват героя й, защото изначално тя и брат й – Куиксилвър са деца на Магнито, което по една или друга причина не могат да покажат, за това ограничават героя и до толкова, а и честно казано няма смисъл да я гледаме повече от това, което е. Ако заради актьорски талант трябва да даваме поприще за изява във филма, то тогава защо Дон Чийдъл, Пол Бетани или Марк Ръфалоу нямат по-големи роли? За мен те са брилянтни актьори! 😉
Стана дълго – пфф – шефът ми ще ме излови всеки момент … Но да си кажа за последно – като прочетох това – “ Човекът пантера (или само Пантера май по-скоро)“ и мислех да спра да се самонаказвам, четейки повече от това т.нар. ревю! И ще кажа защо – когато ще пишеш подобна рецензия – независимо дали си харесала или не филма, то поне прояви малко уважение към него и към самата история и персонажи. Защото е обидно 😉
@Vivian: добро ревю, почти напълно съвпада с моите впечатления от филма 🙂
@Разните защитници на правдата: хора, смешни сте.
Daredevil4o, всъщност изказването ти доказва, че хипотезата на Виван е вярна – филмът е само за фенове на комиксите, а останалите са били завлечени насила в киносалона.
И двамата сте в грешка естествено. Смъртта на родителите от ръцете на Бъки беше намекната доста дебело още в началото и сюжетната изненада се предполагаше да е само за Тони Старк, не и за публиката.
Не че целият сюжет е велик и безгрешен, но точно този момент не е задължително негатив.
Още по-смешно е да наричаш написаното от Вивиан ревю 🙂
Daredevil4o – май 9th, 2016 в 10:07
– Когато не си комиксов фен, можеш да си позволиш да коментираш сценарий, режисура – ъгъл на заснемане, ефекти и т.н., но е смешно да коментираш неща, от които не разбираш – пък и ревю да правиш даже 😉 Имам редица примери, от написаното от Vivian, но тъй като нямам време ще бъда кратък – Това с родителите не е никакъв туист – всеки ( фен) знае, че Бъки убива родителите на Тони!
–
Дообре…
Не съм гледал филма, не съм чел и комиксите, обаче НАВСЯКЪДЕ където се споменава адаптацията, се казва, че общото между филма и оригинала е съвсем малко, да не говорим колко дебело се подчертава, редовно, че филмовата и комиксовата вселена са отделни една от друга. В този смисъл, това, че в комиксите Бъки убива родителите на Тони Старк, няма никакво значение във филмите.
Всъъъъъщност…. PLOTWIST …. в комиксите Бъки няма нищо общо със смъртта на родителите на Старк 😀 Нищичко. Но слуховете, че може да направят тази врътка във филмовата вселена, се въртят из нета от близо две години. На мен много ми хареса как беше реализирано на филма. И имаше доста добър ефект.
Но остро не съм съгласен с Daredevil4o (хубав ник!) за Скарлет Уитч. Не мисля, че я държат заради някаква връзка с Доктор Стрейндж – за момента не е обявено, че тя въобще ще участва във филма му, а и двата персонажа нямат особена връзка. За сметка на това братята Русо казаха, че имат планове за нея в следващите Авенджърс филми.
И категорично не съм съгласен, че „тя изначално е дъщеря на Магнито”. В комиксите Уонда и Пиетро са деца на Магнито от… 1982-ра. А са Авенджъри от 1965-та (само след изключително кратка няколкомесечна суперзлодейска кариера). Тоест имат близо двайсет години, в които с тях има страхотни истории за това как са АВЕНДЖЪРИ, как са герои. Личността на Уонда е много, много разгърната в Авенджърс комиксите десетилетия преди издателите да решат да направят героинята дъщеря на Магнито. Всъщност Уонда и Вижън са персонажите, които в старите комикси са най-развиване в Авенджърс поредиците. Другите герои – Капитана, Железния, Тор – си имат собствени поредици, затова личните им истории се разказват там. Уонда и Вижън не са имали собствена поредица, с изключение на една-две минисерии, затова техните истории и характери се развиват точно в Авенджърс комиксите. Героинята има огромен потенциал.
А колкото до представянето й във филма – адски съм доволен 😀 Ролята й беше малка, но ключова. Хареса ми как Кап е много бащински настроен към нея, как се грижи и я успокоява и се държи като истински ментор. Харесаха ми с Вижън, всичките им сцени и диалози бяха чудесни. Те са сред любимите ми комиксови двойки и никога не съм се надявал, че ще ги видя на голям екран как готвят заедно и флиртуват и си говорят за произхода и страховете си <3 И Уонда имаше една съвършена реплика, много съответстваща на персонажа – “I can’t control their fear, only my own.” Това ми е сигурно любимата реплика от целия филм.
Нямам търпение за още Скарлет Уитч!!!
ОК, признавам – бях афектиран от написаното от Vivian написах няколко глупости, но всеки си има мнение – щом това е нейното, аз го уважавам и приемам! 🙂
Относно Скарлет Уитч – по-скоро съм афектиран от Елизабет Олсън – много противен човек, същата като сестрите си и може би от там развих антипатия към героинята й! А и никога не съм бил фен на вещицата …
Според мен, братята Русо ( дано винаги си останат братя, а не станат … сестри 🙂 ) свършиха чудесна работа – пресъздадоха много добре героите и действията, особено екшън сцените бяха на много високо ниво за разлика от Зак Знайдър, чийто сцени бяха толкова хаотично заснети и пресъздадени, че ме заболя главата, и отново за разлика от Закич, представиха много добре гледните точки на героите си! С право филъмът не размаза всичко живо, просто защото това ще направят двете части на Infinity Wars – за това достатъчно добре ни подготвят за тези два филма 🙂
В крайна сметка, няколко дена по късно го гледах, заради хлапето. Ами… Определено е по добър от предишните Авенджъри, но отново бойните сцени бяха най добрият плюс. ОК, опитват се да вкарват повече сериозност, повече драма и им се получава, но след това пак бягат по тъча. Добрите без да искат избиха невинни, супер-разчупване на клишето. Лошия е невзрачен обикновен човек, супер, все едно е евтина версия на Лекс Лутър. Поне този път не показаха Танос, че то стана банално в 5 поредни филма най силния злодей, да хваща 3-разредни злодеи да му вършат работата. Образа на Бъки пак издиша. Добре, тоя е форматиран десетки пъти, но все дава анамолия. Случвало ми се е в работата и все още няма обяснение на това. Но във втори пореден филм нашето момче не знае добър ли е, лош ли е, ами вземете някакво решение де. Тони Старк всъщност играе Робърт Дауни, а не отбратното и отново му се получава, това е голям плюс за филма. Кап пак не знае какво да прави: типично по шапкарски дето се вика. Останалите персонажи просто си имаха своите 5 минути слава и толкова, някой за да промотират бъдещите филми с тях, другите за евентуално продължение на вече съществуващите за тях. Скарлетката-пак все така неадекватна и от втория Авенджър, Мравката-доколкото помня от филма за него тоя тип беше уж пацифист, ама тук нещо не бе фен на мирното разрешение. И като за финал: само на мен ли ми се струва, че от Вижън би излязъл страхотен злодей, особенно с този пуловер, а и той свали Бойнатата тенекия, уж по погрешка.