XCOM: Chimera Squad

Безспорно най-голямото име в тактическите битки е X-COM поредицата от средата на ’90-те, която е основополагаща за жанра. Други по-популярни заглавия са Jagged Alliance 2 от 1999 г. и Fallout Tactics: Brotherhood of Steel от 2001 г. Следват години на сериозно затишие без почти никакви известни игри, докато през 2012-а Firaxis Games не издадоха играта XCOM: Enemy Unknown (римейк на оригиналния X-COM: UFO Defense), която се прие изключително добре и спечели множество награди за игра на годината. Това създаде своеобразен ренесанс за жанра и впоследствие се появиха още редица игри – продължениетo XCOM 2, Invisible, Inc. на Klei Entertainment, Hard West и Phantom Doctrine на CreativeForge Games, Mutant Year Zero на The Bearded Ladies и Phoenix Point на българското студио Snapshot Games, начело на което е Джулиън Голъп, главен дизайнер на оригиналния X-COM: UFO Defense. Препоръчахме ви да запълните времето си в изолация с двете XCOM игри и ето че те станаха три – на 24-ти април излезе най-новото предложение в лицето на XCOM: Chimera Squad!

Chimera Squad е ситуирана след събитията от XCOM 2 – в един от изградените от ADVENT мегаполиси, носещ изключително неоригиналното име „31“, се опитват да съжителстват хора, извънземни и хибриди. Напрежението се покачва и полицията не може да се справи. На помощ се появява специалният отряд Химера, който разследва смъртта на кметицата и по пътя громи организираната престъпност.

Самият отряд Химера носи името си с причина – той е съставен от членове на всевъзможните раси в света на играта (единайсетте на заглавната картинка). Най-многобройни, разбира се, са хората, но рамо до рамо с тях се сражават още двама хибриди и трима представители на различни видове извънземни, досущ като митичното същество с тяло на лъв, втора глава на коза и опашка, завършваща със змийска глава. Това е и едно от най-интересните неща в играта, защото несъмнено всеки си е мислел колко ще е яко да имаш извънземни в групата си *. Честно казано първоначалната еуфория отминава сравнително бързо и извънземните започват да се усещат като напълно стандартни бойци с наръч специални умения. Донякъде за това допринася и фактът, че хибридите (генетична кръстоска между човек и сектоид) се различават само по формата на главата. Освен това сред хората има псиони с телепатични умения, което е най-отличителната черта на сектоидите (вид хуманоидни извънземни със слаба физика, разчитащи предимно на псионичните си способности), а мутоните (едри хуманоидни извънземни със заплашителна физика и сравнително слаба воля) са просто големи здравеняци. За мен голямото изключение тук е змията  Torque – интелигентно двуръко извънземно с тяло на гигантска кобра, чиито умения нямат еквивалент сред хората.

Играта всъщност е изградена върху XCOM 2 със сравнително малък екип и бюджет. Затова и базовият тактически геймплей е запазен почти непроменен. В основата му продължава да стои придвижването от укритие до укритие, постоянно опитвайки се да заобиколиш врага, без да разкриваш собствените си войници в процеса. Всеки боец има по две действия на рунд, като някои от тях, включително стрелбата, директно приключват хода. Шансът някоя атака да успее се базира на умението на атакуващия и прикритието на атакувания. Следва хвърляне на случайно число, което понякога води до пропуски при 99% шанс за успех, пълно унищожение на отряда и желание от страна на играча да последва хората си в забвение. Практически „правилата“ на битките са същите като в XCOM 2, наред още с редица умения, оръжия, системата за броня и други. Въпреки това, повярвайте ми, геймплейят се усеща достатъчно различен, благодарение на няколко съществени промени.

Голямата новост в Chimera Squad, в сравнение с предишните заглавия от поредицата и останалите по-нови игри в жанра, е поредността на ходовете. Досега винаги бойците от едната страна действат заедно, в произволен ред помежду си, последвано от действията на другата страна. Вместо това в Chimera Squad има индивидуален ред, който диктува кой след кого ще бъде. А това често ще влияе на решенията ви, променяйки съществено преценката за различните действия спрямо системата на XCOM 2. Тактики като фокусиране върху отделни цели (често най-опасните врагове) с целия отряд тук вече просто не работят, понеже той ще действа преди всеки от вашите войници да може да го атакува. Да не говорим, че останалите противници няма да гледат безучастно – често ще се случва точно обратното, където ще се опитвате да отстраните даден противник точно преди да му дойде ходът. Така правилната оценка кои точно да са целите, които ще опитате да свалите, е отново от ключово значение, но ще се наложи в голяма степен да я формирате наново.

Другата голяма промяна за поредицата е темпото на самите битки. Новост е така нареченото нахлуване (“breach mode”), донякъде повлиянo от капаните, които устройвате на ADVENT в XCOM 2. Тук отрядът ви се подготвя за нападение над укрилия се в дадена стая противник. Разпределяте бойците си в даден ред и помежду една или повече точки на влизане, които дават различни положителни или негативни бонуси. Следва зрелищно (е, като за походова игра) нахлуване, в което избирате по една атака за всеки от войниците си. Накрая всеки заема някакво укритие и битката започва. Макар самото нахлуване да не променя много геймплейя, то дава логичното откъм тематика обяснение защо внезапно всички участници се намират в една стая, близо един до друг. Именно това бе един от проблемите на двете предишни игри – в тях между престрелките има фаза на придвижване и разкриване на противниците. Макар това да бе нещо важно само по себе си, диктуващо предпазливост (или смелост, в случаите, в които имате ограничен брой рундове, за да изпълните целта си), за да не бъдат войниците ви бързо и безмилостно разстреляни, се изискваше така нареченото „разкриване на групи извънземни“, в който момент те не могат да атакуват. Това ефективно дава цял рунд на XCOM да се разправи с тях, което значително улеснява играта при правилно планиране. В Chimera Squad всички врагове започват активни и готови да стрелят, а поради по-малката площ на схватката почти всички участници се виждат взаимно и придвижването изисква по-голяма прецизност. Повечето мисии ще изискват нахлуване във второ и дори трето помещение, което отново е елегантно обяснение откъм тематика защо мисията ви се състои от няколко отделни битки.

Тези две промени, взети заедно, водят и до още нещо – пригответе се, че хората ви ще бъдат уцелвани, и то много. Просто редът на действия, многото противници наведнъж и близките разстояния го диктуват. Съответно малко след началото на играта медикът ще се окаже най-ценният член на отряда ви, понеже единствено той осигурява многократен начин за лекуване. Ако това ви изглежда досадно и предпочитате някой „по-интересен“ персонаж на негово място, то включете опцията войниците ви да си възстановяват пълния живот след всяка престрелка.

Като споменахме персонажи, то трябва да отбележим, че Chimera Squad страни от типичното за поредицата си случайно генериране на войници, за които е напълно типично да умират в хода на играта. Вместо това тук всеки е отделен персонаж с фиксирано име и клас, а смъртта на някого изисква преиграване на мисията. Героите трупат опит и вдигат нива, което води до подобряване на статистиките им и отключване на нови умения, но тук свободата на избор е доста ограничена. От друга страна обаче имаме цели 11 различни класа! Фиксирането на имената, външния вид и гласовете на героите пък дава възможност за тяхното изграждане като персонажи. Естествено, не си представяйте някакви смислени взаимоотношения и роля в хода на историята, а по-скоро случайни разговори помежду им, които понякога успяват да са и забавни. За съжаление това намалява и възможностите да променяте външния вид и имената на бойците според собствените ви вкусове. Дали това ще ви допадне, или не, е въпрос на лично предпочитание.

На стратегическо ниво играта е изцяло подменена и тя прилича повече на XCOM: Enemy Unknown, отколкото на XCOM 2. Имате карта на града, разделена на 9 части. Всеки ден ще избирате да изпълните една мисия, а тези, които не сте адресирали, ще водят до повишаване недоволството на гражданите в съответната локация. Ако има район, който е особено фрустриран от липсата на резултати от ваша страна, това ще доведе до анархия в целия град, което пък води до загуба на играта, ако скоро не въдворите ред. Спирането на престъпници ще е основният начин да сваляте недоволството. Финансирате също екипи на терен в различни части на града, които ви дават някакви бонуси и доходи всяка седмица. Отделно в щаба си проучвате технологии (с доста по-малко варианти от предишните игри), като ако назначите някого от отряда си да помага със задачата, то това ще става двойно по-бързо. Имате още възможност да изпратите войник на специална задача, което носи награда, или да му дадете време да си повиши квалификацията, което ще подобри някои от статистиките му. Започвате само с четирима души, но с развитието на играта ще получите повече. Понесените рани в битка нямат последици*, но преждевременното отзоваване от специална задача или тренировка анулира прогреса по тях, което води до необходимост от взимане на решения кой точно кога ще е свободен за активна служба. В щаба си още може да купувате допълнителна екипировка и да я разпределяте между хората си.

Както виждате, в стратегически план играта е доста опростена, дори в сравнение с предишните две игри. И все пак Chimera Squad не е просто поредица от битки, а предлага нещо ново и различно в този аспект на геймплея, макар и малко като количество. Като плюс още бих посочил, че в хода на историята разследвате три различни криминални организации. И докато самото разследване протича по еквивалентен начин, то поне враговете, които срещате, се променят, което носи известно разнообразие.

Представителите на XCOM поредицата винаги са се славели като „трудни игри“, още от ’90-те и времето на оригиналните версии. Струва ми се, че Chimera Squad е малко встрани от тази тенденция. Липсата на перманентна смърт на войниците ви и малката вероятност да загубите играта рязко контрастират с духа на поредицата. Играта се усеща по-лесна, но въпреки това често създава ситуации на много интересни битки, които печелите на косъм. Съответно удовлетворението след тях е истинско и ви кара просто да се кефите на яките си войничета – от своя страна нещо типично за жанра. Не ме разбирайте погрешно, управляваните от изкуствения интелект врагове бързо ще ви съсипят, ако не полагате усилия, но трудно ще стигнете до положение, в което едно или две погрешно взети решения водят до тотален крах и нужда от започване отначало (или поне презареждане на играта). Определено смятам, че играта е подходяща за въвеждане в жанра на нови и по-неопитни играчи, които иначе бързо биха се изнервили от трудността на XCOM и жанра като цяло. Ако все пак искате по-сериозно предизвикателство, може да пробвате най-високото ниво на трудност и режим Ironman, в който нямате право на презареждане и всяко взето решение е перманентно.

В графично отношение Chimera Squad оставя смесени чувства. От една страна имаме моделите и текстурите, типични за поредицата. Играта използва вече остареличкия Unreal Engine 3, но въпреки това изглежда добре, поне за игра в този жанр. Едновременно с това виждаме доста бутафорно изглеждащи 2D картинки с анимационно портретче и реплики на героите или кът-сцени в същия стил. Елементите, създадени специално за тази игра, а не наследени от XCOM 2, следват този модел и честно казано стоят малко не на място, напомняйки повече на мобилна игра, отколкото на AAA-заглавие. Въпреки това като плюс отчитам, че всичко е ясно различимо на екрана и интерфейсът е достатъчно прост. Ако сте играли такъв тип игри, ще го намерите изключително интуитивен (а за тези, които не са, има предвидено въведение).

Звуковите ефекти са добри и създават атмосфера, а музиката е малко по-ведра и оптимистична в сравнение с XCOM 2, без да блести особено. Озвучаването на героите е на прилично ниво в най-добрия случай, като един от плюсовете е, че подопечните ви ще разменят реплики и често ще слушате „новини по радиото“, в които журналисти или случайни граждани ще споделят мислите си за последните събития от борбата ви с престъпността.

Цялостното усещане, което XCOM: Chimera Squad оставя у един ветеран за поредицата е за интересен опит за разнообразяване на формулата от проект с малък бюджет. Разбира се, предвид, че играта стъпва върху много стабилната основа на XCOM 2, това не означава, че резултатът е слаб. Дори напротив, според мен се е получил интересен и иновативен за поредицата и жанра геймплей, който се очаква да ви даде около 20 часа за едно изиграване. Но по евтините 2D картинки, липсата на анимирани кът-сцени и сравнително евтино озвучаване на героите си личи, че бюджетът е бил малък. Все пак екипът се е справил доста прилично откъм имплементация и играта е стабилна при излизането си, макар и да ми крашна на два пъти (за сметка на което пък има чести автоматични сейвове).

XCOM: Chimera Squad блести основно със задачата да запали нови фенове за поредицата и жанра. Опростеният стратегически геймплей и сравнително занижената трудност биха позволили на по-неопитни играчи да напреднат повече и така да намерят за себе си удоволствието от игрите с походови тактически битки. За целите на проекта вероятно най-красноречиво говори цената на играта – само 20 евро в онлайн платформата Steam, като до 1-ви май тя е дори намалена на едва 10 евро! Тази доста ниска цена за игра с такова качество я прави много по-достъпна в сравнение с цени от порядъка на 50-60 евро, колкото струваха при излизането си XCOM: Enemy Unknown и XCOM 2, и 70 евро за излязлата на 28-и април Gears Tactics. Смятам, че това е изключително умна постъпка от страна на Firaxis Games – да заделиш малък бюджет за игра, която донякъде да се усеща като мод на XCOM 2, като по този начин си позволиш да я пуснеш на много ниска цена, за да спечелиш нови фенове. В крайна сметка се е получила доста приятна и достъпна игра, която би се харесала и на новаци, и на ветерани в жанра.