Time Arena

Без предисловия – Time Arena e страхотна! Колегите от тайната ни фракция „Настолни игри“ могат да потвърдят, че започнах да я разопаковам и подреждам буквално с влизането си на една от редовните ни срещи (на която, spoiler alert, се обсъждаше тазгодишното посещение на Spiel в Есен, мокрият сън на всеки европейски любител на хобито).

Успях да вмъкна само един сблъсък в графика, преди доставчикът на храна и сериозните обсъждания да изтласкат ентусиазма ми от дневния ред, но през следващите два дни с детинска радост влизах в битка с всеки желаещ и сега нямам търпение да ви представя какво са сътворили французите Fabrice Lamoille и екипът на BLAM !.

Идеята е съвсем простичка и реализирана безброй пъти в света на настолните игри – двама души или два отбора поемат контрол над сбирщина странни създания, които се борят за надмощие върху специална арена. В двата края на арената има по един т.нар. Totem и целта на всяка страна е да потроши този на противника – нещо, което веднага ще резонира с прекаралите стотици часове в компанията на Dota, League of Legends, Heroes of Newerth и Heroes of the Storm.

Бойците ви имат точно три статистики – движение, атака и защита, които няма как да бъдат по-ясни. Битките се извършват с единично хвърляне на шестостенен зар – доближавате се достатъчно до противникова фигурка и решавате да я нападнете, след което ползвате зара. Той може да покаже тлъст черен Х, което означава безусловен провал, може да покаже KO, което пък е безусловна победа, а може и да покаже цифрите от 0 до 2, които се добавят към атаката на вашето същество, след което тя се сравнява със защитата на отсрещната страна. В случай на успех, вашият съперник изважда своя звяр от игра, а в случай на неуспех – нищо не се случва.

Тъй като все пак става въпрос за Time Arena, следва най-характерната черта на играта – времевото ограничение. Всяка страна има на свое разположение точно пет минути и ако времето ѝ изтече първо, а чуждият тотем не е разрушен, губи играта. Разбира се, нищо не ви пречи да увеличите даденото време, но голяма част от тръпката идва точно от тиктакащият часовник и нуждата да вземате решения по възможно най-бързия начин.

Ако сте като мен и се чудите зад кое ухо да се чешете, когато уж приятелското настолно забавление изведнъж забие в г-н или г-жа Оптимален и тяхното петнадесетминутно търсене на комбинация, която да промени хода на световната история и разреши проблемите с мексиканските наркокартели, прогнозирания недостиг на какао в близкото бъдеще и презастрояването на черноморската ни ивица, то игри с подобен лимит са манна небесна и при появата им ще се чувствате като персонажа на постера долу.

Освен цялостното ограничение във времето, Time Arena ползва часовника и по друг начин – всеки от бойците ви има цвят (жълт, зелен, син и червен) и когато бъде „нокаутиран“, излиза в почивка за определен период. Жълтурковците се нуждаят само от тридесет секунди преди да могат да бъдат призовани отново, но пък загубата на червена фигурка ще я извади от надпреварата за цяла минута и половина. Резултатът е хитро тактическо надлъгване, в което ударите се сипят като градушка, различни герои непрекъснато влизат и излизат от арената, а вие постоянно трябва да преоценявате ситуацията – дали с всички сили да щурмувате противниковия тотем, да се отбранявате отчаяно или да разделите силите си и да опитате двете едновременно.

Следващ плюс на Time Arena e възможността да я усложнявате при желание – след като свикнете с „управлението“, препоръчвам бързо да се прехвърлите към пълната игра, която предлага драфт на героите и отключване на специалните им умения: контраатаки, отдалечени атаки, защитно поле, самоубийствено взривяване и други, които съвсем променят ритъма на битките. Пълната игра позволява тотемът, при определени условия, да се включи към сблъсъка с малки, но понякога решаващи бонуси. Ако и това не ви е достатъчно и се чувствате експерти, имате на разположение обратната страна на арената, която ви предоставя възможност за телепортиране и допълнителен начин за победа.

Имам точно една забележка към Time Arena, макар тя да се проявява на различни места – окомплектовката и компонентите. Първо, кутията е просто кутия без никакви отделения и цялото съдържание просто е изсипано вътре. Второ, има някои недобре обмислени практически решения, особено в игра, в която времето е от съществено значение. Пример за това са картонените елементи с бял или черен цвят, които се добавят към всеки герой и показват към коя страна принадлежи. Те често се разпадат или разместват при движение и това губи ценни секунди/дразни неимоверно. Друг пример са пясъчните часовници в различен цвят, отмерващи времето, което извадените от арената герои трябва да прекарат неактивни. Въпросните изглеждат ефектно, но се случва пясъкът в тях да… запецне, а това е очаквано неприятна ситуация.

Производителите са опитали да направят цялото занимание по-лесно посредством Time Arena app, който ви дава основния таймер плюс таймерите за бойците, и това несъмнено е по-удобният вариант за игра, но и тук се сблъскахме с една идея по-нечувствителен на допир сензор и дори леко насичане на средна ръка смартфони.

Тези забележки обаче не могат да отнемат от блясъка на Time Arena, която е пристрастяващо забавление и въпреки краткото си времетраене от максимум десет минути, предлага впечатляващ тактически потенциал. Играта гали и окото с пъстрия си арт и свежи цветове, но му се наслаждавайте по време на почивките, защото в сърцето на битката ще мислите само за едно – кръвта на невинните и сълзите на победените!