Risk Europe

Знаете ли какви са приликите между настолните игри Monopoly и Risk? И двете са създадени преди повече от шестдесет години, и двете са собственост на Hasbro, гигант в производството на играчки и настолни забавления, и двете имат безброй издания и варианти… и двете са универсално „мразени“ заглавия от ядрото по-запалени фенове на хобито.

Причините са много – от това, че незапознатата част на човечеството най-често свързва думите настолни игри именно с неща като Monopoly & Risk, което предизвиква праведен гняв сред зрящите (факт, родил какви ли не забавни комикси и мемета), през дългогодишната им поддръжка от компания мастодонт (никой не харесва компаниите мастодонти), остарелите им механики и безумното влияние на зарчето върху изхода на игрите, та до обичайния снобизъм – просто е модерно да обясняваш какъв боклук са въпросните и колко по-страхотни забавления има на пазара.

Макар в изброените причини да има доста истина, те не разказват цялата история, а моменталното извъртане на очи и погнусено изпръхтяване при споменаването на двата франчайза понякога не е съвсем оправдано. Тоест, има техни инкарнации, които са може би не феноменални, но съвсем прилични, а на мен се пада честта да ви представя един точно такъв случай.

Risk Europe е относително ново попълнение във фамилията от 2016 г., което ни спуска в битки из средновековна Европа. До четирима играчи могат да се включат в кампанията за доминация над континента, като всеки от тях започва с малка армия, два региона под свой контрол и надежда за богатство и слава.

Несъмнено това е едно добре изглеждащо заглавие – картата на Европа е голяма и красива, четирите вида армии (пехота, стрелци, кавалерия и обсадни машини) са представени от различни малки фигурки за всеки от играчите, получаваме и приятни гъдели като пластмасови замъчета и коронки. От друга страна, картите, които ще държите в ръка, са тънички, а цветовете на фигурките може да не се понравят на всички. Във всеки случай, външният вид на играта по-скоро ми допадна и със сигурност помага в потапянето в историческия период.

Крайната ви цел е събирането на седем „корони“, а това се случва по два начина – като завладявате територии или като закупувате определен тип карти. Регионите в играта са разделени на три вида – обикновени територии без особености, от които получавате един сребърник при таксуване, територии-градове с черна корона, от които получавате корона и малко повече пари (2-3 сребърника), и територии-градове със златна корона, от които получавате корона, до четири сребърника и специален бонус. Бонусите на „столиците“ са най-различни – Мадрид ви предоставя четири безплатни пехотинеца, когато го таксувате, Новгород награждава агресията и при спечелване на битка прибирате парична награда, а Рим е единственият град на картата, който носи две корони!

Картите тип корона могат да бъдат включени по два начина – като просто ги закупувате на стойност десет сребърника или като мисии, които трябва да бъдат изпълнени от получилия ги играч. Мисиите също варират – от унищожаване на определен брой чужди фигурки в един ход, до контрол над територии или събиране на определено количество монети от таксуване.

Самото извършване на ходовете в играта е лесно и интуитивно, но изисква планиране и предугаждане на противниковите маневри. В началото ще получите по осем карти, еднакви за всички играчи, и на всеки ход ще избирате две от тях, които да играете. Всяка карта ви позволява в общия случай две действия, а когато я обърнете, изпълнявате само едно от тях. След изиграването на картите за хода ги отделяте от останалите, така че да не могат да бъдат ползвани отново, преди цялата ви ръка от осем карти да бъде употребена.

Самите действия се разделят на четири вида – таксуване, при което избирате град и получавате монетите и бонусите от него и всички непрекъснато свързани с него територии; изразходване, с което купувате армии, замъци и карти корони; маневриране, с което движите войници между собствените си територии; и завладяване, с което нахлувате в незаети или заети от противниците ви земи.

Битките се извършват със зарове, все пак става въпрос за Risk, но шансът играе значително по-малка роля в Europe – тук обсадните машини, стрелците и кавалерията се включват на различни „нива“ и представляват основния начин да нанасяте поражения, докато пехотата в общи линии е пушечно месо, което поема ударите и пази по-важните единици.

Останах приятно изненадан от това колко добре се справя Risk Europe в нишата на леките военни игри – ангажираща е, без да изисква часове в отплата, правилата са относително простички, но позволяват неподозирана гъвкавост, късметът е в съвсем здравословни дози, и предполага замисляне и планиране, но без да натоварва излишно играчите. Накратко – без никакви угризения препоръчвам Risk Europe и с удоволствие бих я приветствал отново на масата си за настолни игри.