Thymesia

Докато хайпът по Elden Ring все още затихваше, Thymesia ни се предложи с едно малко демо. Според видяното, тя се родееше с други заглавия на From Software повече. В частност с Bloodborne като естетика и със Sekiro като бойна система. Естествено, приликите са груби, но Thymesia ги носи прилично, доколкото е дело на едва седмината от Over Border Studio.

Играта проследява историята на Кралството на Хермес (несъмнено алюзия към Хермес Трисмегист), през упадъчната за него Ера на Чумата. В кризата населението се обръща към учението на алхимията за лек, но резултатите от множеството алхимични експерименти са доста по… разнообазни. Освен познатите на народа билки като мащерката (thyme), босилека, ментата и други, смесите, с които алхимиците боравят, включват и загадъчни съставки като Зла Кръв или Чиста Кръв. В зависимост от комбинацията им различни мутации се предизвикват в човешкото тяло. Дестабилизирано, кралството се опитва да обуздае новооткритата власт на алхимиците, но напразно. Ударите над лаборатории са закъснели, арестите на алхимици – безуспешни. Чудовищните им създания са плъзнали по улиците и сред купищата трупове, вече не лежат само поразените от чумата. Това, което е трябвало да донесе спасението, носи само гибел.

Всичко това е разказано чрез пътешествие през спомените на героя ни – Корвус (Гарванът). Облеклото му напомня това на докторите на чумата, но лечението, което той предлага на заразените, е доста по-радикално и включва посичането им с меч, пронизването им с кинжал или поразяване със свръхестествената сила на изумрудения му нокът. В спомените си той трябва да открие тайната алхимична формула, за да определи бъдещето на кралството, но там се сблъсква и с друго – човешките тайни и тези, които сам пази от себе си.

На теория историята на Thymesia е интригуваща. Уви, заобикалящият свят често се проваля да изкомуникира дълбочината ѝ или чрез липсата на детайли, или чрез слаб левъл дизайн. Спомените на Корвус/нивата никак не са много на брой, а за да разнищим пълния план на историята и да можем да получим всеки от възможните краища, трябва да я изиграем в нейната пълнота. Което в повечето случаи включва преиграването на същото ниво, само че с нова цел, докато самото ниво е превърнато в лабиринт – тук от преобърната каручка, там от заключена врата…

Както споменахме по-горе, играта е дело на малцина и далеч не е с огромен бюджет, та използването на едни и същи ресурси никак не е проблем, особено когато е хитро приложено. А хитростта е от особена важност при малките проекти, където трябва да се маскират несъвършенства и да се отклонява внимание. И точно там е работата, в Thymesia липсват достатъчно хитрост, остроумие и духовитост. Всичко е докарано до една точка, но след това сякаш е изоставено, донякъде като в Industria.

Прословутият левъл дизайн на соулс игрите отстъства от портфолиото на Thymesia. Нивата рядко предлагат нещо повече от обхождане. Интригата на откриването на преките пътища е притъпена от объркването, което еднородността на обкръжението носи. Внушителните и вълнуващи гледки също са кът, поради преобладаващата камерност на пространствата и скучния дизайн. Нивата, Крепостта на Хермес особено,  изглеждат сякаш са построени с безплатните ресурси, които са познати на всеки работещ с Unreal Engine. Наистина, отвъд визията на главния си герой, оригиналностите в Thymesia не са много.

Звуковото оформление също не е от най-силните точки на Thymesia. Звуците при боя пасват на аркадния му характер, но са неприятно усилени и дори приличната техника ги възпроизвежда с ниско качество. Ефектите от стъпките на Корвус са едни и същи, независимо дали тича по дъсчен или каменен под, по суха почва или по тревиста поляна. Самите герои и босове имат написани реплики, които са разделени сякаш са озвучени, но на този етап не са.

Силна точка Thymesia отбелязва със системата за ъпгрейд на героя си, която има потенциала качествено да промени игровото преживяване. Дали ще си връща кръв, щом довършва враговете си, дали ще избягва атаките на враговете си с двойно приплъзване, или ще се хвърля към тях след пуснатия кинжал, зависи изцяло от това дали ще разпределите точките си в съответния талант, или в друг. В този смисъл самата игра промотира два вида поведение на героя: дефанзивно или офанзивно, но винаги можете да играете и някаква смесица от тях, макар че така едва ли ще усетите силно преимуществото на което и да е.

Безспорно, най-голямото достойнство на Thymesia е бойната ѝ система. Основна нейна характеристика е, че враговете имат двоен health bar. Когато ги удряте с меча или парирате с ножа, ги ранявате, но раните им могат да се възстановят след кратко време, защото са подсилени с алхимия. Единствено когато ги нападнете с нокътя си, вие ги лишавате от способността да регенерират, тоест можете да ги надвиете истински едва с комбинация от пълния ви арсенал. Това резултира в динамични и ожесточени битки и ако нормалните врагове не предлагат толкова внушителна размяна на удари, то елитните и босовете със сигурност имат свое мнение по въпроса.

В добавка, с нокътя може да крадете атаки от враговете си, въоръжени с копия, брадви, двуръчни мечове или кинжали, и да ги имитирате или да си ги запазите срещу други, които ще са по-уязвими за тях. Босовете на Thymesia, макар не особено вдъхновяващи като дизайн и движения, предлагат известно предизвикателство и бруталните и остри анимации на довършителните удари, с които слагате край на битката или начало на новия ѝ етап с тях, добре се вписват в цялостната динамика на сражението и носят задоволство.

Личи си къде е отишъл най-много трудът на разработчиците и когато ядрото на геймплея е толкова солидно, сме склонни да пренебрегнем многото други недостатъци и все пак да доведем играта до края ѝ. Стегнатостта и ожесточението на битките са сравними в голяма степен с тези в Sekiro, което само по себе си е постижение, с което малко от другите souls-like заглавия могат да се похвалят.

Равносметката е, че Thymesia е „смесена чанта“, както биха казали англоговорящите. Идентичността ѝ е спорна като тази на главния ѝ герой, на който всъщност се опира изцяло. Тематиката ѝ, дори да привлича автора на настоящето ревю по принцип, не е предадена особено интригуващо, за да въвлече в света ѝ. Невдъхновената визия подсилва слабостите, ако позволите така да се изразим. Та от смесената си чанта Thymesia може да не вади хляб, но поне вади зрелище. А зрелището е мимолетно, като искрата между сблъсъка на мечове… Хлябът ще търсим другаде.