Mutant Year Zero: Road to Eden

Поредицата на студио Firaxis  XCOM донесе своеобразен ренесанс в походовите тактически игри преди вече почти десетилетие с излязлата през 2012 г. XCOM: Enemy Unknown (reboot на основополагащата за жанра X-COM: UFO Defense). След като този тип игри отново се радват на известна популярност, започнаха да се появяват все повече заглавия, от любопитни предложения на малки и инди студиа като Hard West, до много скъпи продукции във вече утвърдени поредици като Gears of War – Gears Tactics. 

Играта, за която ще ви говоря днес, Mutant Year Zero: Road to Eden, излиза на пазара в края на 2018-а. Разработена от малкото шведско студио The Bearded Ladies, тя е вдъхновена от шведските настолни ролеви игри от поредицата Mutant. Светът на Mutant има няколко инкарнации, а тази, върху която е базирана MYZ:RtE, ни поставя в постапокалиптичен свят, претърпял появата на смъртоносен вирус и глобална ядрена война. Действието се развива от гледната точка на група мутанти, част от шепа оцелели, живеещи в така наречения Арк* – последната обител на цивилизацията, заобиколена от негостоприемната Зона. Но както винаги става при такива сценарии, ресурсите не достигат или нещо се поврежда, съответно постоянно се налага някой да навлиза в Зоната, за да събере резервни части и други полезни артефакти. Тези индивиди се наричат, естествено, сталкери и именно такива са нашите главни герои.

В началото на играта дуото Бормин и Дакс получава задачата да открие изчезналия инженер Хамън, който има критична роля за функционирането на поселището. Още трима мутанти впоследствие се присъединяват към екипа и разкриват елементи от историята на света и собственото си минало.

С времето и увеличаването на броя заглавия в жанра на походовите тактически игри естествено е да се появят такива, които експериментират и иновират в него. Най-значимата новост в MYZ:RtE е, че издига промъкването и правенето на засади с безшумни оръжия до основен елемент. Разбира се, продължава да съществува вариантът за стандартна престрелка с опонентите, но обикновено везните са сериозно наклонени в полза на враговете. Затова моят подход бе внимателно разучаване на противниковия лагер и маршрутите на пазачите, след което устройване на последователни засади на всеки, имал неблагоразумието да се отдалечи от зрителното поле на другарите си. Обикновено накрая се стига и до класическа престрелка, но опонентите са вече значително отслабени.

Бих нарекъл геймплея на MYZ:RtE хибриден. В основата му са два режима на придвижване из различните райони на зоната – походов (в битки) и реално времеви (извън битки). Това означава, че между отделните схватки управлявате малката си група сталкери в реално време, което много забързва придвижването и го прави по-плавно и леко. Така на практика играчът може постоянно да заобикаля и да се придвижва към враговете в тестване къде може да се направи засада, без всичко това да се случва мъчително бавно и досадно.

При походовата престрелка правилата са подобни на тези от XCOM поредицата, станали вече „стандарт“ за жанра – прикриване зад обекти, две действия на ход, като стрелбата приключва хода и т.н. Все пак има една интересна разлика – колко често можем да използваме специалните си умения. Докато в повечето игри тези действия се нуждаят от време за презареждане, то в MYZ:RtE условието за презареждане е брой елиминирани от екипа противници. Това внася и допълнително ниво на разсъждения за реда на прилагане, за да се справим с враговете, защото за някои от тях се изисква употребата на умения.

Цялостно в геймплея на играта има интересни промени, но като че ли в един момент става твърде еднообразен – разучаване на позициите и маршрутите на всички врагове, серия засади, докато накрая нападнем последните неколцина живи противници, които стоят твърде близо един до друг, за да можем да ги елиминираме безшумно. И макар това да е до известна степен досадно, все пак всеки район представлява своеобразен пъзел за решаване, което има своите забавни моменти.

Сталкерите, които можем да управляваме в MYZ:RtE, са петима. Бормин, Дакс и Фароу са съответно мутирали глиган, патица и лисица. Селма и Магнус пък на външен вид приличат на хора, но също са мутанти с необикновени способности. Всеки един има фиксирано дърво с умения и смъртта на кой да е от тях води до загуба на играта – нещо, което виждаме и в последното заглавие от XCOM поредицата, Chimera Squad, което излиза през 2020-а, т.е. по-късно от Mutant Year Zero.

Във всеки един момент можем да използваме до трима от екипа, но извън битка свободно можем да сменяме активните сталкери, както и екипировката им. Целият екип вдига нива заедно, независимо кои са били активни, което позволява отделните герои да не изостават в развитието си, макар че не ги използваме. Повечето умения на героите не са уникални и много от тях се повтарят. Освен това, поне в моите очи, някои от тях изглеждат значително по-добри или по-слаби от останалите, което доведе до това, че така и не използвах всички. Предвид и факта, че по-голяма част от времето преминава в дебнене и правене на засади, в които използвате все едни и същи малко на брой умения, то крайното усещане е, че липсва разнообразие във възможните действия на героите ви.

Особено оригинален елемент в MYZ:RtE е непознаването на стария свят от страна на героите. Те не са наясно, че се намират на територията на днешна Швеция, нямат никакво разбиране за редица от нашите дейности и предмети, въпреки че могат да четат, не интерпретират правилно знаците и надписите, които виждат. Така например коледните лампички са религиозно украшение за свещеници, дефибрилаторът служи за релаксация, а тостерът има две дупки, в които си пъхаш ръцете, за да ги стоплиш от студа.

Самите сталкери, особено Бормин и Дакс, са много харизматични и забавни в разговорите си, които се случват на различни места из нивата или след битка. Те са цинични, заяждат се помежду си и правят дълбоки, но много погрешни размишления за света на така наречените древни. Освен хумора, тук място намира и сатирата на съвременното ни общество – например намерената от героите кукла Барби, за която си мислят, че е идол на богинята на глада.

Цялостно играта оставя по-скоро положително впечатление. Използва Unreal Engine 4 и графиката е красива и детайлна. Контролите са интуитивни и лесни за научаване, при все двата коренно различни режима на работа. Геймплеят е лек и интересен, макар да става малко еднообразен към края на играта. Героите са забавни и много добре озвучени и в тяхна компания постепенното разкриване на историята им и тази на света е доста приятно изживяване. Препоръчвам на феновете на походовите тактически игри да опитат Mutant Year Zero: Road to Eden, защото, дори да не я изигравате изцяло, предлага интересни иновации в жанра.