Dune: Imperium The spice must flow...

За значението на Дюн за развитието на научната фантастика е изписано много. Някои я боготворят и смятат за абсолютния връх във фантастичната литература, други я ненавиждат и ругаят безкрайната поредица от все по-трудни за четене продължения. Независимо към коя група спадате, мисля, че всички можем да се съгласим, че влиянието и вдъхновението от отрочето на Франк Хърбърт се усеща в десетки жанрови произведения от Колелото на времето до Star Wars, че и в една камара по-нови и модерни заглавия. Съвсем естествено и любимите ни настолни игри не са подминати от манията по планетата Аракис и още през 1979-а благодарение на Avalon Hill феновете получават първата настолна игра по темата, озаглавена простичко Dune.

Смятаната от мнозина за класика, Dune улавя доста добре духа на книгите, но има два основни проблема – въпреки рекламата, че е за 3 до 6 души, тя се играе наистина добре само с максималния брой от 6 играчи и отнема минимум 3 часа (всъщност би отнела 3 часа, ако всички играещи са ментати със свръхчовешки способности, в противен случай си говорим за 4-6 часа, че и нагоре). И двата фактора доста намаляват достъпността на заглавието. Въпреки това играта има култов статус и благодарение на възобновения интерес към поредицата покрай предстоящата нова екранизация, през 2019 г. тя се сдоби с ново, леко подобрено издание от Gale Force Nine, което на теория позволява от 2 до 6 души да влязат в битката за контрол над подправката. Тъжната истина обаче е, че Dune все така си иска шестимата, за да блесне напълно. (Освен нея до декември миналата година имахме една абоминация, базирана на филма на Дейвид Линч и един опит за CCG (collectible card game ала Magic The Gathering), но и двете честно казано не заслужават да им се обръща внимание.)

За моя огромна радост обаче, покрай екранизацията на Денис Вилньов и желанието да стъпят на още един пазар, симпатягите от Legendary развързаха кесията и дадоха мегдан за нови лицензирани заглавия. Dune Imperium на дизайнера Paul Dennen е първата игра, базирана на предстоящия филм и представлява хибрид между декбилдър и игра с поставяне на работници. Да, не е първият хибрид на пазара и не открива топлата вода, но съумява да направи нещо, смятано от мнозина за невъзможно – Dune за 1-4 играчи в рамките на 60 до 120 минути (реално 60-90 мин., ако всички са наясно с правилата). При това го прави, без да отнема от интригата и напрежението, които трябва да съпътстват всяка игра във вселената на Дюн.

Paul Dennen избухна на настолната сцена през 2016 г. с Clank!: A Deck-Building Adventure, която съчетаваше създаване на тесте с шматкане из фентъзи тъмница, последваха я Clank! In! Space!: A Deck-Building Adventure (като предната но с шматкане из космически кораб) и Eternal: Chronicles of the Throne (интересна вариация на тема PvP декбилдинг). Dune Imperium продължава тенденцията да използва любимата му механика за правене на тесте, но този път я съчетава с поставяне на работници силно вдъхновено от Lords of Waterdeep. Резултатът е най-силният му дизайн до момента.

В Dune Imperium влизате в ролята на водач на един от четирите фракции, борещи се за контрол над Аракис – (House Atreides, House Harkonnen, House Thorvald и House Richese). Всеки от родовете е доста различен по отношение на специални умения и предлага избор между двама лидери, така че на теория бихте могли да изправите един срещу друг дук Лето и Пол, или пък барон Харконен и Рабан. Играта продължава не повече от 10 рунда, като във началото на всеки от тях се обръща карта с някакъв конфликт. Победата в този конфликт носи ценни точки и често различни екстри като някакви ресурси. Победител става играчът, който пръв стигне поне 10 точки, в края на някой от рундовете или е с най-много точки в края на 10-тия рунд. Тестето с конфликтите се гради на случаен принцип преди всяка игра и включва 1 конфликт от първо ниво (от 4 възможни), 5 конфликта от второ ниво (от 10 възможни) и 4 конфликта от 3 ниво (от 4, но редът им винаги е случаен).

По подобие на класическите декбилдъри и в Dune Imperium започвате с еднакви тестета от 10 карти, които постепенно ще подобрите и настроите към стила си на игра. В началото на рунда теглите ръка от 5 карти и приликите свършват дотук. За разлика от повечето класики в жанра последователността на игра на картите, употребата им и самата структура на хода са доста променени. Тъй като играта е комбинация с поставяне на работници (в случая агенти), картите са инструментът, с който ги движите по игралното поле. И тук идва първата дилема – дали да изиграете картата, за да изпратите агента си на така желаното поле, с което употребата ѝ приключва, или пък да я запазите като ресурс, който да използвате за закупуването на други карти по-късно в хода си. В допълнение не изигравате наведнъж цялата си ръка, а се редувате с останалите и най-напред играете една карта, с която поставяте агент и евентуално активирате някакво умение или генерирате ресурси, после същото прави следващият играч и така, докато вече нямате агенти за поставяне. В началото на играта, това означава две карти, тъй като започвате само с двама агенти, но щом наберете достатъчно ресурс, ще имате възможност да си вербувате трети агент и да разширите опциите.

Повечето от картите имат някакъв набор от символи, които кореспондират с различните полета по картата и показват къде бихте могли да изпратите вашия агент. Ако не можете да поставите агент (използвали сте всички или пък нямате карта със символ на незаето поле) пристъпвате към разкриване на ръката и поставяте пред себе си всички неизиграни до момента карти. По този начин генерирате точки убедителност (persuation), отбелязани в долната част на картата и понякога различни бонуси за военна сила. Убедителността използвате за закупуването на нови карти от наличните на пазара. Dune Imperium се основава на класическата схема, при която щом закупите една карта, веднага обръщате нова на мястото ѝ, така че на пазара винаги да има 5 карти. Това предполага да купувате картите една по една, дори да имате повечко ресурс, защото новооткритата карта може да промени плановете ви. Ако не ви харесват предложенията на пазара, имате опция да закупите карта от резерва – Arrakis Liason или The Spice Must Flow, от които има повечко бройки (while supplies last 😉 ). The Spice Must Flow е единствената карта в играта, която ви носи директна точка щом я закупите, но пък струва цели 9 точки. Новозакупените карти отиват в купчината с изиграните и ще започнат да се появяват в тестето ви, когато дойде време да го разбъркате.

След като всички играчи разкрият картите си и закупят каквото могат, следва третата фаза – битките. Както вече споменах, всеки рунд в играта представлява разрешаването на някакъв знаков конфликт от историята на Дюн. Част от полетата, на игралното поле както и някои от картите, които разкривате, генерират войници, които изпращате в гарнизона си или на бойното поле (или някаква комбинация от двете). Всеки от тези войници ви дава 1 точка военна мощ за предстоящия конфликт. Освен тях имате възможност да изиграете и специални карти с интриги, които също да повлияят на битката. Когато всеки от играчите приключи с желаните действия се прави сравнение на военната мощ и победителят взима лъвския пай от наградата. При игра с трима има утешителна награда и за втория, а при игра с 4 и за третия. В случай, че има равенство на силите, никой не печели конфликта и вместо това и двамата (или колкото са равни) получават наградата за второто място. Същото важи и при равенство за второто място – тогава вместо това се получава третата награда. Равенството за трето място прецаква играчите, защото тогава не получават награда.

Четвъртата фаза на рунда е производството на подправка. Три от локациите на игралното поле генерират по една подправка, но само в случай, че не са заети от агенти (явно червеите са срамежливи).

В петата фаза на рунда се проверява дали някой е достигнал 10 точки и с това предизвиква края на играта. В случай, че все още няма такъв играч всички прибират агентите, си връщат специалната фигура на ментата (играещ ролята на бонус агент) обратно на полето ѝ и маркерът за първи играч се завърта по часовниковата стрелка. Започва нов рунд.

Освен четирите игрални фракции, в играта присъстват и още 4 неутрални, с които играчите се опитват да завържат добри отношения. Това са Императорът, Търговската гилдия, Бене Гесъритките и Свободните. Всяка от фракциите има по две полета на игралната дъска и скала с влияние. Полетата са силно тематични и носят ценни придобивки (като например споменатите по-горе карти с интриги). Всеки път щом изпратите свой агент на някое от тях, получавате точка влияние към фракцията и местите маркера си една позиция нагоре. Щом стигнете до втората позиция, получавате точка за победа, а ако първи стигнете до четвъртата позиция, получавате някаква награда плюс токъна за съюз със съответната фракция (също носещ точка победа). Забавният момент е, че полетата реално са 6, и ако някой ви задмине, ви отмъква съюза и съответно губите точката, получена от него. Добрите отношения с фракциите са доста полезни и важни за успешна игра, а в случая със свободните дори има позиция на картата, която е заключена ако не сте поне на второ ниво на влияние, за да може да пращате агентите си там.

И понеже все пак Dune Imperium освен декбилдър е и игра с поставяне на работници, менажирането на ресурсите е не по-малко важно от граденето на тестето. В случая съвсем тематично това са подправката, водата и солари (еквивалентът на парите). Има ги разбира се и войниците, но нека бъдем хуманисти и не ги наричаме ресурс. Логично водата се добива най-трудно и е най-полезна при връзките със свободните, подправката се използва най-вече за генериране на пари и при полетата на гилдията, парите са най-полезни около императора, а войниците – за разрешаването на конфликтите. Ресурсите и войниците добавят още един ниво на планиране, защото понякога е възможно да имате така желаната карта и агент, но да не ви стига даден ресурс, за да окупирате лелеяното поле на картата. Всички ресурси с изключение на войниците са неограничени (т.е. ако ви свършат токъните, търсете си заместител).

Всичко казано дотук покрива играта с 3 и 4 души. За соловата игра и играта с двама, Dune Imperium използва AI тестето на House Hagal или мобилното приложение, разработено от Dire Wolf Digital. Независимо кой вариант изберете (физическо тесте или дигитално приложение*), резултатът е опростен изкуствен интелект, който симулира действията на един или двама противници. В играта с двама, новата фракция House Hagal не се опитва да спечели, като генерира точки или ресурси, но пък блокира определени полета по картата, събира войници и участва в конфликтите (и даже може да ги спечели и да ви отнеме така желаната награда). При соловата игра тестето на House Hagal се използва, за да контролира двама други опоненти от избрана от вас фракция, които съвсем активно се борят за победата. Макар да не градят собствено тесте с карти, те активно разпращат агентите си, събират ресурси, които обменят за точки победа, и могат да са доста брутални по време на конфликтите. Всъщност изпитвам искрено възхищение към елегантния начин, по който е решен AI опонентът. Без излишни усложнения, изчистен и същевременно предлагащ регулируема степен на трудност в зависимост от това колко страдание може да понесете. След изиграни десет солови игри спокойно мога да кажа, че определено е в личния ми топ 3 и няма скоро да се махне от там.

Ако от всичко изписано до тук не е станало ясно, възхитен съм от Dune Imperium. Без да открива топлата вода, играта съчетава две любими мои механики – правенето на тесте и поставянето на работници, като съумява да е силно тематична. Единствената евентуална критика е по отношение на игралното поле, което е малко… скучновато. Функционално, но нищо повече. Артът по картите е базиран на предстоящия филм, така че съвсем логично ще видите познати физиономии зад илюстрациите на Пол, дук Лето, Рабан, Чани и барон Харконен, като качеството е доста добро. Войниците са представени като дървени кубчета, което малко разваля потапянето в атмосферата, но това скоро ще бъде решено с доста впечатляващия ъпгрейд комплект, включващ една торба миниатюри и екстри. Аз лично не бих отказал и още малко допълнителни карти с интриги, които да увеличат разнообразието, но дори и в настоящия вид играта предлага огромна преиграваемост. Разбира се не съмнявам, че ако филмът е успешен ще видим поне един експанжън добавящ още карти и кой знае може би допълнителни екстри. При всички положения, ако харесвате декбилдъри и игри с поставяне на работници (и сте фенове на Lords of Waterdeep), задължително хвърлете едно око на Dune Imperium. Има какво да ви предложи.