Coatl

Coatl е едно от най-приятните неща, на които попаднахме миналата година на дигиталното издание на изложението за настолни игри в Есен. Езиково независима, с лесни правила, но смислени решения, цветна, красива и със страхотни компоненти. Ако ви звучи като нещо, което би могло да стане и вашата следваща любима игра, то не спирайте да четете. Похвалите тепърва започват.

В Coatl играчите се опитват да конструират пернатите змии коатъл от три типа компоненти, в пет различни цвята– глава, тяло и опашка, съответно черно, червено, жълто, синьо и зелено. Към всяка змия се играят карти с „предсказания“, които имат определени условия за цвета на компонентите и тяхната последователност в змията. На колкото повече карти с условя отговаря пернатата змия, толкова повече точки носи на края на играта, като разбира се по-трудните условия носят повече точки.

Правилата са изключително прости. В хода си всеки играч може да направи едно от три действия: да вземе компонент, да сглобява коатъл или да си вземе карти с условия. Това до голяма степен прави ходовете бързи и играта върви изключително динамично. Ако сте играли Ticket to Ride, то мога да ви кажа, че усещането за динамиката на играта е много подобно – бързо действие, малко на брой и прости неща, които може човек да прави на хода си.

Предизвикателството идва от това всеки да прецени правилно за какви комбинации и карти да се бори и кога да взима части или да строи коатъл. Последните две са взаимно свързани, защото всеки разполага с ограничен брой свободни компоненти и не може безкрайно да ги трупа и да строи наведнъж в края на играта. Самото построяване на коатъла пък носи едно първично по детски удоволствие от сглобяването на компонентите, които са със страхотно качество и влизат идеално един в друг.

Като всяка игра от този тип, какво ще е преживяването ви до голяма степен зависи от това с какви хора сядате да я играете. Хубавото на Coatl е че е достъпна за всеки и следователно може да я разцъквате лежерно в компания на начинаещи в хобито. Ако седнете да играете с опитни геймъри обаче, това цветно произведение може да ви даде неочаквано интересно предизвикателство, особено в игра с двама. Използването на трите ви специални умения (идентични за всеки играч) в подходящия момент, балансът между това да вземете каквото ви трябва, но така да откриете повече възможности да опонента ви, всъщност предоставят доста интересен елемент на състезание и оптимизиране на комбинациите, което прави заглавието напълно достойно и за опитни играчи.

Coatl попада в категория игри, която особено харесвам, точно заради ефекта описан по-горе. Простите правила и красивите и оригинални компоненти я правят достъпна за на практика всекиго, а смислените решения около базовите механики ѝ придават нужната дълбочина да отговори на желанието за предизвикателство, което повечето опитни играчи имат. Разбира се играта идва и със собствена доза късмет. Какви цветове и части ще са налични на полето, ще има ли подходящи карти с условия на масата, когато ви трябват и т.н. По-важното е, че късметът не е водещото нещо в играта и обикновено имате достатъчно опции в крайна сметка да се сдобиете с каквото ви е необходимо или да промените плана си в движение.

Освен че Coatl се усеща достатъчно добре с различни бройки играчи и дори с двама (което не е често срещано при игрите, които не са умишлено направени за двама), имате на разположение и солов вариант, в който се изправяте срещу A.D.A.M (Automated Dragon Assembling Machine). A.D.A.M пък сам по себе си предлага две нива на трудност, ако искате да задълбаете в соловата игра.

Честно казано лесно мога да видя Coatl като все по-популярен избор в бъдеще, точно заради своята достъпност и добре измислени механики. Освен това, каквото и да си говорим, елементите от коатъла и сглобяването им са просто страхотни и ще допаднат на всекиго. Препоръчвам горещо!