Gloomhaven: Jaws of the Lion

Когато Gloomhaven се появи преди няколко години, пожъна изключителен успех. Изкачи се до първо място в класацията на сайта Boardgamegeek, според който и до днес тя остава най-добрата настолна игра. По жанр Gloomhaven е типичен dungeon crawler – вашата група приключенци преминава през различни сценарии, побеждава чудовища и събира съкровища. Нещо като настолен вариант на популярните ролеви игри Dungeons and Dragons, само че без необходимостта от dungeon master, който да движи нещата – неговата работа е иззета от механиките на играта, което пък позволява всички да приключенстват заедно.

Освен огромните похвали и запалените почитатели на Gloomhaven, играта сама по себе си изглежда много респектиращо. Кутията e с доста голям размер, тежи внушителните девет килограма, а и идва на сериозна цена (напълно нормално, като вземем предвид количеството компоненти). В добавка с цели 90 сценария, които могат да отнемат години за да се изиграят, налице е преживяване и инвестиция, за което доста хора не са готови, дори идеята и основната концепция да са им интересни. Точно тук идва ролята на Gloomhaven: Jaws of the Lion.

Gloomhaven: Jaws of the Lion е малкото братче на огромния и мащабен Gloomhaven и е изцяло независима игра, предистория на основната, която има за цел да ви въведе в света и да ви разкаже за големия си брат по най-удобния и приятен начин. Jaws of the Lion е името на група наемници приключенци, с които може да преминете цели 26 сценария, които са си сериозно съдържание, предвид факта, че някои от тях може да отнемат до два-три часа, докато ги победите. Историята ви отвежда в едноименния град, но който е кръстена поредицата, където героите ви ще се впуснат да разплитат загадки и ще търсят отговори из подземията и улиците. Отделните сценарии са свързани в обща кампания, а решенията, които взимате като група, могат да ви отведат на различни места и както да затворят за игра някои определени локации, така и да ви разкрият нови.

Gloomhaven: Jaws of the Lion запазва основните механики от първата игра, но този път за разлика от предшественика си не ви хвърля в дълбокото, а по-скоро ви хваща за ръка и постепенно и внимателно минавате заедно през всички правила, от които имате нужда, за да играете. Първите пет сценария са най-добрият туториъл, който съм виждала в настолна игра. Не се налага да изчитате стотици страници правила, които трябва да наизустите преди началото – напротив. Имате кратко описание как да организирате компонентите в кутията, бърз сетъп на първия сценарий и само няколко базови правила, с които да започнете. Ако сте запознати с ролевите игри или dungeon crawler-ите като концепция, тези базови правила ще са ви изключително познати, интуитивни и лесни за усвояване. С прогресията ви нататък всеки следващ сценарий добавя по нещо ново като правило или концепция и така до края на петия вече ще знаете прекрасно как да играете Gloomhaven: Jaws of the Lion и ще може да прегърнете пълния потенциал на приключението.

Въпреки отличния туториъл, плавната крива на научаване на правилата и помощните обяснения по първите умения и сценарии, трябва да отбележим, че Gloomhaven: Jaws of the Lion си остава относително сложна игра, в която трябва да се инвестира повече време отколкото в обикновена трийсетминутна игра, която хората вадят на масата, когато се чудят какво им се играе. Gloomhaven: Jaws of the Lion ще бъде по-скоро основна причина за събиране на групата ви, а не нещо, което може да играете между другото. Освен това бидейки кампания, най-добрият начин да я изиграете е с една постоянна група хора, които са запознати с правилата и историята и би им било много по-лесно и интересно да играят, отколокото някой външен човек, който сте убедили да играе за първи път на десети сценарий например. Не е невъзможно, но силата на Gloomhaven: Jaws of the Lion е в историята и кампанията и само така може да разгърне пълния си потенциал, а ако искате да хвърлите някой по средата на играта вътре, поне нека да е човек с опит в тези игри, иначе рискувате да го объркате съвсем и преживяването му да е доста натоварващо.

Както споменах по-горе, геймплеят стъпва върху основите на други игри в жанра и доста наподобява като усещане четвърто издание на Dungeons and Dragons. Всеки играч контролира един уникален персонаж, който идва със собствени силни и слаби страни и различен набор от умения. Тези умения са представени като карти, всяка от която има две възможни действия и преди всеки ход играчите избират кои две карти ще изиграят от ръката си. Gloomhaven: Jaws of the Lion е кооперативна игра, но правилата насърчават този избор да бъде личен за всеки играч и макар да може да обсъждате най-общо стратегията за хода си, не може някой да избере подходящите карти за реализирането и вместо вас. Това до голяма степен се бори с може би най-разпространения проблем на кооперативните игри с видима за всички информация – опасността от т. нар. алфа играч. Много харесвам точно този аспект на играта, защото е истински стимул всеки да изучи добре героя, с който играе и така да стане експерт по него, разполагащ с познанието как най-добре да реализира потенциала на ролята си.

По време на сценарий играчите трябва да навигират между различни препятствия по картата, врагове с уникални умения и специфични условия или цели за победа. Това понякога е доста лесно (особено за пълно парти от четирима), но в други случаи е сериозно предизвикателство (по-често ако играете само двама или соло игра) и се налага да впрегнете доста изобретателност и различни тактики за да намерите начина да победите. С някои по-трудни мисии определено имахме усещането, че трябва да решим някакъв пъзел, за да излезем живи от подземието.

Наравно с наистина прекрасно разработените въвеждащи сценарии, Gloomhaven: Jaws of the Lion има още един елемент, сочен за страхотна оптимизация спрямо оригинала. Докато в първата игра всеки сценарий изисква немалко време търсене на елементи от терена и сглобяване, то в Jaws of the Lion сценариите са предварително отпечатани в специална книга и сетъпът за игра ви е буквално пет минути – колкото да отворите на правилната страница и да наредите чудовищата. Това е още една причина „малкото братче“ да е толкова подходящо за въвеждане в света на Gloomhaven, без тежката логистика да ви убива удоволствието.

Имайки предвид горното, трябва да отбележим, че в някои отношения по-практичният сетъп и по-ниската цена са реализирани за сметка на някои аспекти от качеството. Токените в играта не са от най-добрия картон на света и пънчването им е доста тегаво занимание; книгата със сценарии не изглежда толкова внушително, колкото отделни големи хексагони, съставящи игровото поле и ако се опитате да играете без протектори, картите много бързо ще се износят и обелят по краищата. Освен това науката все още не е открила начин кутията да може да се затвори нормално с всичко вътре или поне не и без специален инсърт. Всичко това, разбира се спада в графата „бели кахъри“ и по никакъв начин не отнема от удоволствието на играта, нито пък качеството ѝ като вълнуващо приключение. Тези малки проблеми с реализирането са напълно компенсирани от изключително добрия дизайн, с който се отличава Gloomhaven: Jaws of the Lion. Вместо огромна книга с правила имате две отделни книжки – една, която да ви преведе стъпка по стъпка през въвеждащите сценарии и втора, в която под формата на речник са събрани всички термини и правила на играта, така че е изключително лесно да се открие необходимата за справка информация буквално за секунди. За изключително практичното решение на книгата със сценарии говорихме и по-горе, така че можем да кажем със сигурност, че в крайна сметка дизайнът на играта е интелигентно направен и на много високо ниво, въпреки малките проблеми с компонентите.

Gloomhaven: Jaws of the Lion е страхотна игра, която да ви вкара в света на Gloomhaven, без да изисква толкова сериозна инвестиция на време и пари като оригинала. Въпреки това си остава относително тежко заглавие с доста правила и необходимост от постоянна група за игра. Ако това не ви плаши, то Gloomhaven: Jaws of the Lion ще ви се отплати многократно с интересна и предизвикателна кампания и много приключения. Препоръчвам като едно от най-увлекателните и интересни заглавия тази година и абсолютно задължителна придобивка за всеки, който се е колебаел дали да пробва Gloomhaven.