Дизайнер: Кевин Ръс

Продължителност: 30-45 мин

Брой играчи: 1-4

Механика: поставяне на плочки, строене по схема, пъзел

Издател: Flatout Games

 

Есен е, времето става все по-хладно и си стоим у дома повече от всякога. Ако питате мен, в тази ситуация имаме нужда да се заобиколим с уютни и красиви неща, които да ни носят щастие… Това и яростно съревнование за точки, естествено, защото къде е забавата иначе? И съвсем навреме по родните пазари пристига Calico – игра, която пристъпва с тихи котешки стъпки по топлото одеало и се сгушва на сладка дремеща топка щастие. Гардът ви моментално е свален от толкова сладост и без да се усетите, падате в капана на манипулативния котешки гений, където просто губите съревнованието. С това искам да кажа най-важното, което трябва да имате предвид – не се подвеждайте по бонбонения арт – Calico е страхотна абстрактна стратегия, която ще ви накара доста да помислите върху решенията и оптималните си ходове.

Темата на Calico е безкрайно прозаична – всеки играч си прави собствено одеяло от кръпки, опитвайки се да съчетае различни мотиви и цветове и ако успее да го направи по определени правила, разни котки идват и лягат на одеялото, от където носят точки на „стопанина“ си. Правилната последователност от цветове пък ви носи копчета – всяко, даващо точки на края на играта. Интересната част идва от условията, които получавате в началото на играта (три от тях са индивидуални за всеки играч и вие си избирате за кои цели ще се борите, а останалите ще са общи за всички – те представляват конкретните мотиви, привличащи котките) – те ще изискват от вас да спазвате точно определени комбинации от цветове и шарки на дадени места от одеялото ви, така че да получите максимален брой точки. Това се оказва доста нелека задача, както ще се убедите още при първото си разиграване. В крайна сметка не оставяйте с впечатлението, че котките са най-важното нещо в играта по отношение на точките. Накрая ще сумирате резултата си от котки, копчета и индивидуални цели, и е напълно възможно да спечелите само с един много силно застъпен в играта ви елемент от изброените три.

Един ход на Calico протича по следният начин: избирате една от двете плочки с мотив, които имате пред себе си, и я поставяте някъде на индивидуалното си поле/одеяло. Проверявате дали отговоря на условията за котка, или копче, и ако да – добавяте ги в цялата шарения, след това избирате една от наличните три нови плочки, за да я добавите към ръката си. После замествате плочката, взета от пазара, и с това ходът ви приключва. При всеки ход сте длъжни да поставите нов елемент в полето пред себе си, така че играта винаги протича в двайсет и два хода – докато всеки играч си запълни одеялото.

В играта има общо 108 плочки, сред които има комбинации от шест различни цвята, които могат да бъдат заедно с някой от шест различни типа мотив. И да не сте много напред с математиката, може да си представите, че комбинациите всъщност са много, а точно определените плочки, които ви вършат работа за идеалната комбинация, са много малко. Бързо ще осъзнаете, че е почти невъзможно да изпълните на максимална степен всяко едно от условията и играта скоро ще ви накара да ги приоритизирате и да прецените внимателно къде трябва да се борите за максимален резултат и къде трябва да се задоволите с много по-малко, отколкото сте искали първоначално.

Calico е от особен вид игри, съчетаващи изчистен дизайн и елементарни правила с голяма дълбочина и солидна доза смислени решения и важни избори. Това я прави интересно и предизвикателно заглавие за всякакъв тип геймъри, но наистина външният вид подвежда и зад котетата и цветните кръпки стои не лековато парти занимание, а хитроумна машина от вероятности, пресмятане на комбинации и взимане на решения доколко да насилваш късмета си в очакване на перфектната плочка.

В правилата на Calico има няколко доста приятни изненади, които ви съветвам да не пропускате, в случай че имате склонност да учите правила от клипчета и да не четете книжката към играта – тук ще намерите няколко варианта, които ще ви позволят да я нагодите максимално добре към собствените си предпочитания и нуждите на групата, с която играете. Предвидени са семеен, опростен вариант, солова игра и дори секция с постижения, които може да получават дадени играчи. Допълнително има опции на играта с променени правила, които да я направят по-трудна, предизвикателна и своеобразен турнир, който позволява на играчите да записват постиженията в игрите си по различни параметри, за да определят накрая кой е ултимативният шампион на Calico.

Допълнителен бонус е информация за реалните котки, послужили за образец на котаците в играта – може да прочетете историята им и да видите снимките им на края на книжката с правила.

Колкото и да харесвам Calico обаче, лесно мога да си представя няколко ситуации, в които играта може да подведе и дори разочарова потенциалните си играчи. На първо място, разбира се, е външният вид, който дава асоциации по-скоро на лека, сладурска игра, без много мислене. Освен ако не играете семейния вариант, в който индивидуалните цели са напълно премахнати, това е много далеч от истината. Calico изисква да внимавате през цялото време, да мислите няколко хода напред и да преценявате непрекъснато шансове и оптимални варианти. Така, че ако искате просто разсеяно да редите токъни, докато пиете чай с приятели, то помислете сериозно дали това е правилната игра за случая.

Имайте предвид и че на практика интеракцията между играчите е близка до нула. Calico e занимание самотно и в общи линии всеки се опитва да си направи максимума от собственото табло и слабо го касае какво става по одеялцата на останалите. Единственият начин, по който някой може да повлияе на друг играч е, ако му вземе необходимата плочка от пазара, но и тази ситуация е силно условна и се случва рядко*. Тази специфика пък прави играта силно неконфликтна, така че няма опасност да се скарате заради открити действия един срещу друг, както се случва понякога в силно конкурентните игри.  От друга страна, точно заради вида ѝ, виждам как Calico спокойно може да бъде пренебрегната от сериозните геймъри, защото би се видяла лигава и инфантилна. Това също би било грешка, защото, както стана ясно до момента, играта има много какво да предложи и в ролята си на стратегическо предизвикателство.

Calico е великолепен пример за страхотна семейна игра, която идва с много солидно качество срещу парите, които си струва във всеки един аспект, който можете да си представите. Компонентите са изключително добре направени, всичко изглежда и се усеща феноменално добре изпипано и помислено. Артът сам по себе си е в състояние да продава тази игра с количества, дори да нямаше нищо друго зад себе си. Механиките са изчистени и добре направени така, че да пасват идеално в общия контекст на играта, а голямото разнообразие от варианти, нива на трудност и допълнително съдържание в кутията, осигуряват огромна преиграваемост. За мен Calico има всичко необходимо да се превърне дори в игра на годината, а междувременно да осигури страхотни моменти на вас и вашата гейминг групичка.

Calico Kickstarter Promos

Calico започна своя път към сърцата на играчите чрез платформата за финансиране Kickstarter и в знак на благодарност създателите ѝ са включили малък бонус за бакърите. Той не внася някакви драстични промени в геймплея, а просто добавя още две котки (под формата на една двустранна плочка) и техните токъни (по два за котка). При Луна начинът да вземете един от тях е ако имате най-голямата група от плочки (при минимум три) или сте наравно с друг играч за най-голяма група. Магазинната котка (Shop Cat) има сходно условие, но там се търси най-дългата пътека, като отново минимумът е три плочки. Забавното и при двете котки е, че токъните сменят притежателите си, щом някой направи по-голяма група или пътека, което добавя допълнителен състезателен елемент.

Yan

Оценка: 9/10