Trouble on Triton – Samuel R. Delany An Ambiguous Heterotopia

Trouble on Triton или Фрагментираният субект в търсене на щастие

Първото копие на Trouble on Triton: An Ambiguous Heterotopia, което си купих и прочетох, беше с простото заглавие Triton. На предната корица имаше два космически кораба, единият от които взривен. На задната корица не пишеше почти нищо – имаше не повече от 10 думи за война между планетите, за политически интриги в космоса… Доста нетипично описание за роман на Дилейни, от когото вече бях прочел няколко книги (и знаех, че не е автор, който да бъде представен на читателите с корица точно от Крис Фос, колкото и добър художник да е той) и за чийто Dhalgren знаех, че е неописуемо и необяснимо чудовище. По-късно разбрах, че съкратеното заглавие е резултат от решение да се избегне пълп звученето на оригиналното, както и да се избегне тотално объркващото за който и да е читател на художествена литература подзаглавие (въпреки очевидно явната препратка към подзаглавието на големия роман на Урсула Ле Гуин, Освободеният). Вероятно издателите са имали и желанието да покажат някак, че новият Дилейни е отново в жанровите рамки, след като шокиращо е изскочил от тях с предишния си публикуван роман – именно Dhalgren. Каквато и да е пълната истина, факт е, че първите издания на Trouble on Triton рекламират книгата по начин, който би накарал читателя да си мисли не толкова за експериментална постмодерна литература, колкото за “още един като онези два романа, които разбиват всички класации за продажби и обират всякакви награди” (Вечната война на Джо Холдеман и Прашинка в божието око на Лари Нивън и Джери Пурнел, публикувани през 1975, са може би най-успешните фантастични книги в момента, в който излиза Trouble on Triton).

Всъщност романът успява да бъде и двете неща едновременно. Той е и адекватна на контекста си научнофантастична книга, и експеримент, излизащ не само от жанровите територии (много по-малки в сравнение с днес), но и от тези на художествената литература изобщо. Като такъв, той неизбежно заема особено място в творчеството на Дилейни. Хем е централно произведение, хем за него не се говори и пише толкова, колкото за другите; хем е фантастичен роман, хем не е; хем е роман, хем май не е точно роман – място, което, може да се каже, по някакъв начин отразява и това на самия Дилейни в съвременната литература. Въпреки това, Trouble on Triton днес е класика и (за мен това е без съмнение) един от немногото фантастични романи от 70-те, който не само не е изгубил актуалността си, но и я увеличава с годините. Нещо, което може да се види лесно, ако произведението бъде препрочетено днес и през призмата на един друг издателски опит то да бъде контекстуализирано – сборника с романи от 1990 г., Radical Utopias, който, освен Дилейни, включва и Джоана Ръс с The Female Man и Сузи Маккий Чарнас с Walk to the End of the World. Три своеобразни върха във фантастиката от 70-те години, три текста, които продължават да произвеждат значения (дори позабравеният от читателите роман на Чарнас се появи като елемент от феминисткия подтекст на последния филм за Лудия Макс). Но за разлика от Ръс и Чарнас, чиито светове все още са наистина радикални и крайни и от днешна гледна точка, този на Дилейни вече включва в палитрата си от образи, ситуации и идеи все по-малко изкривени (в смисъла на Дилейни, според когото фантастиката е “значително изкривяване на реалността”) отражения на света ни.

Какво прави Trouble on Triton толкова специален? Краят на този сравнително дълъг увод на моя текст е идеален момент за отговор на въпроса:

(Преди това обаче: Trouble on Triton е роман за сравнително близкото бъдеще. Човечеството се е разпръснало из Слънчевата система и е населило Луната, Марс, луните на големите планети. Между Земята и някои от външните светове обаче има напрежение, което се превръща във война. Именно в момента, в който Тритон се включва в тази война, и читателят се включва в света, изграден от Дилейни. Голяма част от действието се развива на сателита на Нептун, където процъфтява хетеротопично общество, където “реалността на субекта е политически неприкосновена” в рамките, в които това е възможно. Главният герой на романа обаче – Брон Хелстрьом, роден на Земята, живял на Марс висок, рус, синеок, хетеросексуален и “прилично щастлив” мъж, по професия металогик, – нещо не може да си намери мястото или поне такова място, на което да е спокоен и да бъде себе си. Съдбата или статистиката го среща с една жена и от този момент нататък романът се превръща в истинска междупланетна одисея с мелодраматични и комични моменти, драматични премеждия и разположен в опасна близост до трагичното край.)

Първо, Trouble on Triton е увод.

Увод в няколко смисъла на думата. От творческа и библиографска гледна точка, романът най-вероятно е първата (и единствена, ако не приемем, че Stars in Мy Pocket Like Grains of Sand принадлежи към същата група) книга от общо петте, формиращи една история на бъдещето, които Дилейни е искал да напише и за които дори е сключил договор. Авторът говори за тези книги в автобиографията си, а излезлият наскоро първи том от дневниците му, доколкото знам, хвърля малко повече светлина върху проекта. Така или иначе, днес имаме една, най-много две глави от тази история и Trouble on Triton е нейното начало. Романът е увод и към един друг, донякъде напълно реализиран проект на Дилейни: Some Informal Remarks Toward the Modular Calculus. Зад ужасното заглавие стои един от най-мащабните опити за конструиране на свят във фантастиката от 70-те и 80-те години, може би единственият достоен да застане до Слънцата на Джийн Улф. Той включва Trouble on Triton и някои от произведенията в четирите тома от поредицата Neveryon.

Книжното тяло на Trouble on Triton включва три части: един роман и две приложения. И двете са не-съвсем-художествени произведения – едното е нещо като есе за фантастичния жанр (отразено от публикувано по-късно истинско есе на Дилейни, което обаче той пише успоредно с това и включва в две от теоретичните си книги за жанра) и смесва отпаднали сцени от романа с размисли върху фантастиката и това как действа тя. Другото е следващият текст от Some Informal Remarks Toward the Modular Calculus. Макар и разгръщането на тази странна конструкция да продължава в следващите (жанрово различни) произведения на Дилейни, тя никъде не е напълно обяснена. Trouble on Triton остава увод към отворен свят, в който са поместени не само малкото негови фантастични произведения, писани след този роман, но и останалите му текстове – художествени и нехудожествени, подчинени на идеята му, че литературата, и в частност фантастичната литература, в постмодерните времена трябва да се занимава с това как в света, реалния наш свят и конструирания фантастичен, обществото и средата могат да се променят и да осигурят пространства, в които “фрагментираният субект” (с други думи: човекът на нашето време, сбогувал се с илюзиите за цялост и центрираност) може да открие щастието. Mоже да се каже, че Trouble on Triton е увод и към голям утопичен проект.

Второ, романът е модел. Създаденото от Дилейни общество на бъдещето, в което привидно безкраен брой места предоставят възможности за съществуване и щастие на привидно безкраен брой отличаващи се един от друг субекти, е модел за четене на нашето реално общество и на фантастиката като особен тип литература. Детайлите в описанията на пространствата на Тритон и на Земята, внимателно предадените жестове и реакции на героите, ситуациите, в които те попадат, дългите им монолози, всичко в тази книга е граматика на изкривеното (отново по Дилейни) общество и съответно граматика на светостроенето. В шокиращия нов свят на Тритон съществуват възможностите на всеки днешен град на Земята, съществуват места като стария Таймс Скуеър, места с потенциал за контакт (на тези пространства, но вече само в нашата действителност, Дилейни ще се спре по-подробно в няколко свои по-късни текста), за прекрачване на границите между пол, раса и класа. Моделът на Trouble on Triton показва за първи път най-ясно географията на възможностите, която съществува в обитавания от нас социален свят, но е забравена или нарочно скрита в резултат на политически, икономически и етични решения. Това е и тайната география, на която Дилейни посвещава цялата си кариера от Trouble on Triton насам. В известен смисъл той не спира да е фантаст.

В лицето на главния си герой, Брон, Trouble on Triton е и модел на личността. Той е кристално ясен психологически портрет на тревожния и уплашен Аз след загубата на сигурността на центъра. По-точно: след осъзнаването, че всеки център, притежаващ сили да организира всичко около себе си, е илюзия. В течение на повествованието Брон непрекъснато се опитва да дръпне хора и ситуации към някакъв център. Това му желание достига своя трагикомичен връх в две почти съседни сцени – една, когато опитът му да се държи като героичен мъж, който спасява околните и помага за възстановяването на реда, остава неразбран от околните; и втора, в която, докато е в клиника за смяна на пола, човекът, с когото той разговаря, отказва да му даде най-простичкия отговор на въпроса му “На какво ви приличам?” (Брон очаква отговора “На мъж”, но така и не го получава и това го принуждава да си го даде сам: “Аз съм от мъжки пол”.) В достатъчно големия, че да побере всички, свят на Тритон Брон се оказва самотник, принуден да имитира социалност и емоционалност, за които си въобразява, че ще улеснят неговото включване в общността. Това е стратегия на тревожността, обречена на неуспех и произвеждаща единствено гняв. Брон е интересен централен персонаж за творчеството на Дилейни. Той е нетипичен точно с опитите си да изнесе всичко, което се случва в него, на интелектуално ниво и да отдели това ниво от останалите. Вътрешният му свят е като разграфения на лицензирани и нелицензирани сектори град на Тритон, но отразен някак криво. Той е, както го определя един от героите, перверзник. В свят, в който всякакво развитие на тялото е възможно, той се оказва човек, отделил се от тялото си. Опитите му да се опознае не са изследователски стъпки, те – от проституцията в миналото до смяната на пола в настоящето – са чисто невротични жестове в общество, в което такива остават почти незабележими.

Брон е единственият главен герой на Дилейни, който се държи здраво за бялата си мъжка хетеросексуална привилегированост, и е образ, към когото много други писатели биха подходили единствено през ключа на иронията, сатирата и гротеската. Но в модела на света, изграден от Дилейни, този човек съществува като личност, не просто като инструмент. (Всеки тип човек, пише Дилейни в друга част на Some Informal Remarks, трябва да може да бъде забелязан мигновено в идеалната система от възможности, която представлява романовият наратив.) Брон трябва да е убедителна личност, за да може да работи като модел в по-широкия контекст на писателския проект на Дилейни, който цели не само изследване на близкото и удобното като опит, но и на противоположното и непознатото. Иначе мечтата му, която споделя в един томовете за Neveryon – да дойде време, в което обществото се е променило според такива утопични параметри, че неговите разкази и романи са просто красиви и нищо друго, – не би се придвижила и на милиметър в посока на реализация.

Колкото и да се говори за предизвикателните и сложни текстове на Дилейни, за интелектуалното удоволствие от четенето му, неговото най-голямо постижение, неговата истинска радикалност, е в това, че се стреми да покаже възможността за щастие и общност (или поне търсенето им) в една маргинална и трансгресивна или объркваща и сложна среда. В това отношение, той е нетипичен представител на всички групи писатели, към които с времето е бил причисляван – фантаст, гей писател, трансгресивен писател. И Trouble on Triton – нетипичният за него като фантаст, гей писател, трансгресивен писател роман – показва ясно мащабите на неговата радикалност.  Така както в късните му (определяни като гей-) романи Дилейни оставя очакваните (и желани от читатели и критици) чувство за вина, интернализираната самоомраза и дори – въпреки немалкото си крайно порнографски сцени – шокиращите описания на желания и практики леко встрани от центъра, и в Trouble on Triton желаните от жанра теми са развити по неочакван начин. Политиката, войната, дори увлечението и любовта се движат по опасни за искейпистки или просто приключенски настроеното читателско съзнание.

В това отношение Trouble on Triton е експеримент с жанра, мисловна игра на писане-като-истински-фантаст (само прочетете как е въведен светът на града в първа глава; как е разгърната политическата сцена в Слънчевата система; през колко детайли оживяват странните жители на бъдещето) от една страна и писане-срещу-това-на-истинските-фантасти (само прочетете как са развити споменатите в предишните скоби неща, след като сте прочели 5-6 произволни фантастични произведения от същия период). По подобен начин – понеже Дилейни обича паралелите и отраженията – романът му от 2007 г. Dark Reflections и неговият по бронски тревожен и самоограничил се герой, поетът Арнолд Хоули, са модели за по-пълно изследване на засегнатото в автобиографичните книги и есета на Дилейни и за самоизследване на самия Дилейни.

Trouble on Triton е важен момент от творческата кариера на Дилейни. Той маркира решението му оттук нататък да пристъпва към жанра единствено през призмата на по-личен, етически и естетически ясен за него като творец проект. Нищо чудно, че Trouble on Triton и Dhalgren слагат края на цветните приключенски книги, с които младият Дилейни става една от звездите на фантастиката. Но пък е прекрасно да се види как този проект – това търсене на място за фрагментирания субект – се развива във всяка негова жанрова творба след това. Как от класическия фрагментиран субект (горкият бял мъж сред всичките тези промени, феминизми, сексуални революции, какво ли не) се придвижва към онзи (Марк Дьет от Stars in Мy Pocket Like Grains of Sand), който се докосва, макар и за малко, до зоната на възможното пълно щастие, за да стигне до Ерик (от Through the Valley of the Nest of Spiders), който пък обитава това щастие в продължение на години, десетилетия, чак до смъртта си.