Through the darkness of futures past
The magician longs to see
One chants out between two worlds
Fire walk with me

Какво е Туин Пийкс? Късче магия – сериалът е едновременно култов и маргинален, влиятелен феномен в историята на телевизията и полузабравен, драматичен и бавен до побъркване, разтърсващо ужасяващ и захаросано сантиментален, изпълнен със скрит смисъл и тотално лишен от такъв. Сега, след 25-годишна пауза, Туин Пийкс се завръща за трети сезон, за да сложи точка на сюрреалната история на агент Купър, Лора Палмър и зловещия дух БОБ. Как ще бъде приет новият „стар“ сериал от феновете на поредицата и от тези, които никога преди не са имали удоволствието да се скитат из мъгливите му дъбрави? Това тепърва ще се разбере, а междувременно нека обърнем поглед към генезиса на една легенда…

Огън, следвай ме

Дейвид Линч – майстор на странното

Историята резонира със стихийния характер на създателя си. Края на 80-те години, режисьорът Дейвид Линч вече е придобил мейнстрийм популярност със Синьо Кадифе и Дюн и е утвърден майстор на невероятно красивия кадър и сюрреалната постановка. Той и  режисьорът романист Марк Фрост си партнират в няколко ТВ проекта и в процес на работа им идва идея за криминална (мело)драма в малко провинциално градче. „Small town America“* е любимо място на автори като Кинг и Бредбъри и платформа, с която Линч вече е доказал, че борави умело в Синьо Кадифе. Като сетинг, далеч от космополитните крайбрежия, затворената вселена на провинциална Америка е идеалната сцена за една мистерия. Място, което ражда митове, призраци, чаровни особняци и серийни убийци – смесица от влудяваща обикновеност и безумни странности. Двамата режисьори се спират на горската пустош в щат Вашингтон, на границата с Канада. От нищото изниква Туин Пийкс (името идва заради близките възвишения), сладко малко градче, чийто икономически живот е концентриран около местната дъскорезница. Речено сторено – споделят идеята си с представители на ABC и пишат пилотния епизод само за десет дни – по време на най-дългата стачка на сценаристите в историята на Холивуд. Въпреки всички трудности, накрая сериалът стартира през април, 1989 г.

Местната красавица Лора Палмър е намерена мъртва.

Основната сюжетна линия –  Лора Палмър, местната красавица (Шерил Лий), е намерена брутално убита в покрайнините на Туин Пийкс. Първоначално самата Лий трябвало да бъде просто красиво лице и да има епизодична роля в любителски клип, заснет малко преди смъртта на героинята ѝ. Линч обаче е до такава степен впечатлен от присъствието на актрисата, че разширява ролята ѝ с редица ретроспективни сцени, които включват специално създаден образ – братовчедката на Лора, Мади.

Друг основен персонаж, демоничният БОБ, също се появява без предварителен план. По време на снимките Линч чува как някой предупреждава работник от екипа: да не вземе да се блокира в стаята на Лора, докато мъкне реквизита. Споходен от видение и вдъхновение, Линч предлага на въпросния непредпазлив работник, Франк Силва, да се включи в снимките като актьор. Първоначално ролята присъства просто в един кадър –  Силва е мистериозна фигура до леглото на убитата. Линч изобщо няма представа защо и как ще използва този образ. Впоследствие, по време на снимките за друга сцена, човек от екипа на Линч му казва, че лицето на Силва е попаднало по случайност в огледалото, докато майката на Лора се буди от кошмар. Така окончателно изкристализира идеята за свръхестествения убиец и lynchpin (pun intended)* в сериала.

Един от най-великите злодеи, БОБ, се появява по абсолютна случайност в сериала.

Третият основен персонаж, специален агент Дейл Купър (Кaйл Маклоклан), е подбран далеч по-внимателно. Може би любимият актьор на Линч, по време на снимките Маклоклан вече има зад гърба си главни роли в Синьо Кадифе и Дюн. Чаровният особняк успява някак да резонира с града и жителите му в един парад на странностите. Смесица от Шерлок Холмс и учен, който прибягва до тибетска магия и тълкуване на сънища, Купър перфектно се допълва с местния шериф Хари Труман – човек с  далеч по-земно присъствие.

Невъзможно е да бъдат изредени дори с по две думи всички интересни чудаци, които правят сериала уникален. Много от тях са ветерани от предишни филми на Линч, други като Франк Силва дори не са професионални актьори. Сред парада от особняци присъстват: едноока домакиня, която придобива свръхестествена сила и е обсебена от идеята да създаде безшумни щори, перверзен канадски наркотрафикант, дама, която е убедена, че една цепеница ѝ нашепва мистични тайни, демонично джудже и великан, които говорят със загадки, съвременна версия на доктор Мориарти, военен уфолог а ла Досиетата Х. Актрисите Лара Флин Бойл и Шерилин Фен изпълняват две от основните женски роли във филма – на Дона и Одри. В сериала участват още Дейвид Духовни и самият Линч, като началника на Купър във ФБР.

Well, that’s a damn good coffee!*

Отделно от пъстрия актьорски състав, филмът е невероятно съчетание от картина и звук. Всеки кадър и нота са прецизно избрани, за да създадат палитра от емоционални реакции: горите на Туин Пийкс, домовете, пъстрите му жители, студените стаи на моргата и полицейското управление,  меката светлина на хотела и огъня в камината. Един от най-впечатляващите визуални похвати на Линч е преливането на образи: лицето на мъртвата Лора, което идва от екрана на допотопните телевизори, фотографиите, картините по стените. Усещането е за един флуиден свят, който тече към зрителя.

Отварям скоба, за да наблегна на това доколко създателите на сериала играят със сетивата на зрителя. Никъде не съм виждал толкова внимание, отделено на дребни подробности, свързани с храна и напитки. Като се почне от камари изкусителни понички във всички цветове на дъгата и стигнем до това как Купър унищожава плодов пай след плодов пай и се наслаждава на всяка глътка кафе (не гледайте, ако сте на диета). В друга сцена пък, двама души толкова се прехласват по френски сандвичи, че докато вървели оригиналните серии, възмутени зрители се обадили да се оплачат, че това със сандвичите им се сторило твърде… сексуално.

Музиката, друг основен елемент, е меко казано завладяваща. Един от създателите на саундтрака, Анджело Бадаламенти, разказва как с Линч заедно оформят стъпка по стъпка една от музикалните теми, представяйки си Лора, сама и тъжна в мрачните гори на Туин Пийкс. Резултатът е смесица от страх, надежда, красота и ужас. Някой моменти са просто направени, за да те стиснат за сърцето. Например, една от най-нежните и тъжни мелодии, The World Spins, звучи на фона на една от най-бруталните сцени във филма. Освен звукови ефекти, тук си имаме работа и с майсторска игра с тишината. Само два примера – шепотът на дърветата, надвиснали около Туин Пийкс, и моментите, когато звуците заглъхват в очакване на някакво събитие и мълчанието буквално засмуква всичко около себе си. Като резултат от всичко това, Туин Пийкс е чиста естетическа наслада за сетивата, дори да пренебрегнете напълно историята в сериала. И все пак недейте, защото…

Совите не са това, което са

Туин Пийкс е една история не просто за странното, а за магическото. Докато Купър и Хари разплитат сложните обстоятелства около гибелта на Лора, разбираме, че градчето е арена на стихийни свръхестествени сили. Основен антагонист в света на магията е БОБ – демоничен обитател на паралелна реалност, който обсебва хора от нашия свят и се храни със страха и страданието им. БОБ е изключително интересно изграден образ на злото – с много малко специални ефекти и кръв (при все че във филма не липсват сцени на насилие). Непредвидим, брутално целеустремен, дебнещ в мрака – сцените с него са като кратки експлозии на ужас. Да цитираме собствените му слова: „I HAVE THE FURY OF MY OWN MOMENTUM”*.

Най-красивото в това е, че никога не получаваме пълно обяснение относно природата на свръхестественото, липсва клиширан сблъсък на Светлина и Мрак. Самият БОБ e твърде странен и стихиен в жаждата си за хаос и страдание за класически филмов злодей. Свръхестествените сили, които поне привидно се опитват да спрат БОБ и да помогнат на агент Купър, не служат на доброто в класическия смисъл на думата, а са същества отвъд разбирането за морал и логика, говорят в гатанки („Совите не са това, което са.“) и се водят от собствените си неясни мотиви. Успяваме да видим част от тяхната вселена – енигматичната „Черна дупка“ , но законите там, ако изобщо ги има, са просто щрих, въпрос без отговор.

Друг важен елемент са сънищата. Начинът на заснемане и постоянните включвания тип uncanny valley създават натрапчивото усещане за сън наяве, нещо, което би трябвало да се очаква, ако мястото наистина е под влиянието на сили „отвъд“. Самите сънища са твърде реални, носят символика, улики и директни последствия в „реалния“ свят и са портал към света на духовете. Интересен щрих е едно от последните съновидения, в което Лора се обръща към Агент Купър и му казва, че ще се видят пак след 25 години, т.е. почти толкова, колкото са изминали от оригиналните серии до новия трети сезон.

Магическите светове, които дебнат под повърхността на Туин Пийкс, резонират с друга любима тема на режисьора – как под привидната красота и невинност често се крият гротескни тайни. Темата за скритата поквара е развита докрай в историята на самата Лора, момиче с ангелско лице и уродлив таен живот. Същата тема пък е обърната наопаки чрез Одри, която под изключително предизвикателната си външност крие почти детска невинност. Неизбежно моралният елемент ще се поизгуби в превода, ако сериалът се гледа в наши дни, предвид че е правен в де факто Рейгънова Америка от Студената война.

Междувременно

След всичко хубаво, е редно да се спрем и на очевидните проблеми в сериала. Мнозина могат да го намерят за трудногледаем и хаотичен. Проблем не са просто многото сюжетни линии, а как са представени те. Не мога да се отърся от усещането, че в един момент Линч просто решава да „скъса синджира“ и оставя повествованието някъде в паралелна реалност („Черната дупка“ например), за сметка на това да впечатли зрителя със завъртяния разказ за този цирк от чудаци. Конкретно втората половина на втори сезон на моменти се усеща като поредица от скечове, а не като истинска история. За този режисьор ефектът от един впечатляващ кадър има много повече смисъл от… сещате се – смисъла. Линч обича символите, но когато символиката е сложена за ефект, от маниерничене, или пък е толкова скрита, че се налага да пишеш трактати по темата (зилотите в Интернет го правят) – разбираемо е много зрители да си кажат „Баси к‘во гледам?!“ и да превключат канала.

След изключително успешния първи сезон, който утвърждава Туин Пийкс в мейнстрийма, вторият сезон почти успява да провали сериала. Линч режисира само първите два епизода. В свое интервю за Vanityfair той вини компанията за решението да разкрият отговора на въпроса „Кой уби Лора Палмър?“ и за далеч по-нескопосаното написаните епизоди. Линч до голяма степен се оттегля от продукцията, въпреки че запазва ролята си на Гордън Коул от ФБР. Втори сезон е далеч по-неконсистентен и разводнен от първи, нещо което се отразява и на рейтингите. В крайна сметка Линч поема руля за последно във френетичния финален епизод от поредицата, излъчен на 10-и юни 1991 г. След като снимките приключват, той снима и пълнометражен филм – Огън, следвай ме, – който се концентрира върху Лора в последните няколко дни от живота ѝ. Лентата излиза през 1992 г. и в общи линии не е приета добре нито от публиката, нито от критиците.*

Независимо от всички перипетии, Туин Пийкс  се превръща в легенда и неговото наследство може да се усети през десетилетията. Един от най-ярките примери е Досиетата Х, където паранормалното е основна част от сетинга, а Дейвид Духовни приема главната роля на перкото от ФБР. Туин Пийкс е важен и за връзката кино-телевизия. Качеството на заснемане наистина е на нивото на продукция от големия екран, а самият Линч е кинорежисьор, номиниран за „Оскар“. Днес не е рядкост кинодейци да режисират и участват в ТВ сериали (True Detective, House of Cards, Breaking Bad), но през далечната 1989 г. това е прецедент. Идеята да се третира странността като основа за един сериал пък е най-ценното наследство на Туин Пийкс.