Много, много отдавна, в едни далечни времена, които вече ми се струват безвъзвратно изчезнали, в епохата преди Голямата пандемия, когато хората се разхождаха свободно, не скриваха лицата си зад маски, хранеха се по ресторанти, докосваха се по ръцете и се събираха на големи групи, водех клуб за обсъждане на модерна литература в Книжен център „Гринуич“. В него подбирахме книгите по различни принципи и критерии, понякога напълно случайно. Но имахме едно правило, което спазвахме винаги – през месец март четяхме „женски“ книги.

Сбирката ни беше всяка втора неделя от месеца, така че често се падаше няколко дни след 8 март, съответно четяхме „женския“ роман точно около празника. Няколко неща правеха една книга „женска“. Понякога избирахме заглавия с определена тематика и проблематика, фокусирана върху изживяванията на жените, например Черно мляко на Елиф Шафак, но общият принцип беше прост – книгата трябваше най-малкото да е написана от жена. На тези сбирки обсъждахме и други произведения на изкуството, които са ни направили впечатление – например филми и сериали с интересни женски персонажи или засягащи сложни женски проблеми, номинираните за Оскар жени и тяхното творчество и така нататък. Както много други неща, клубът преустанови дейност точно март месец миналата година – когато по план трябваше да си говорим за Ева Луна на Исабел Алиенде. И оттогава цяла година си мисля колко интересни женски истории открих през това време и колко би ми се искало да можем да ги обсъдим. И като си нямам клуб, на който да разкажа за тях, ще споделя мислите си тук.

Едва в средата на 2020-а за пръв път открих популярната и обичана у нас авторката Лоис Макмастър Бюджолд. Започнах с фентъзи романа Проклятието на Шалион, който от първите страници ме впечатли със страхотния си стил и мистериозния главен герой, а впоследствие ме спечели с интригуващия си сюжет, сложните взаимоотношения и нестандартната магическа система. В тази книжка с обем около 500 страници беше разказана толкова многопластова история, че тя спокойно би могла да се разтегли в поне три тома. И след като Бюджолд вече ме спечели, продължих със Сагата за Воркосиган, от която дотук прочетох четири книжки. Определено ми харесва и с удоволствие ще изчета всички романи от поредицата.

Също така миналото лято продължих с Джоан Харис и прочетох Бонбонени обувки – продължението на най-популярния ѝ роман – Шоколад. Книгата не просто ме трогна – тя ме разтърси, разбушува се като ураган в сърцето ми. Докато в Шоколад имахме лек магически реализъм, засягащ по-скоро битовата магия и вълшебството на храната, то в Бонбонени обувки магическата линия става по-централна и романът практически се превръща в история за противопоставянето на две вещици в съвременен Париж. Основната тема на книгата е проблем, който винаги ме е съпътствал и който винаги съм носел в сърцето си – въпросът за вписването в обществото, за заглушаването на собствените цветове и сливането с общата мелодия. Темата за жертвата на личната уникалност за сметка на живота в общество не е специфично женска, тя е общочовешка, но начинът, по който е разгърната в романа – точно от тази писателка с нейния характерен стил и точно с тези две женски героини – е просто невероятен. Препоръчвам ви романа от цялото си сърце!

В последния месец се върнах към Сара Дж. Маас – може би най-популярната авторка на young adult романи. Преди бях чел романите за Дворовете, но този месец подхванах по-популярната ѝ поредица – Стъкления трон. Възхитен съм! Първата книга е малко по-несериозна и има повече минуси, но пак е интересна и увлекателна, а втората и особено третата вече са превъзходни. Сара Дж. Маас няма нито една награда или номинация за някоя от по-утвърдените фентъзи награди като Locus, World Fantasy, Nebula и Hugo, но въпреки това е изключително популярна сред читателите и редовно печели наградите на Goodreads – включително тази година романът ѝ Дом на пръст и кръв спечели наградата в категорията фентъзи, побеждавайки редица известни и обичани автори като Брандън Сандерсън, Джим Бъчър и Марк Лорънс. Тоест тя умее да говори на широката аудитория и да печели нови читатели за жанра.

За мен едно от най-удивителните неща в Стъкления трон е това как главната героиня Селена Сардотиен не може да бъде поставена в  популярната дихотомия Санса/Аря, а е и двете едновременно – тя е опасен убиец с мрачно минало, но едновременно с това обича рокли, бижута и красиви предмети. Третата книга от поредицата е истински епична – с интересна магическа система, в богат фентъзи свят с различни общества и хилядолетна история, с множество гледни точки на хора от различни фракции и континенти. Може и да бъркам, но ми се струва, че ако главната героиня нямаше толкова момичешки качества – не се интересуваше от роклята си, не се заглеждаше по красиви момчета с мускули и широки рамене – то поредицата щеше да е доста по-уважавана и да е един от примерите за съвременно епично фентъзи.  И много се радвам, че Маас намира своята аудитория и е харесвана от много широк кръг читатели.

Що се отнася до сериалите, през последната година изгледах множество заглавия с интересни женски героини, като най-отличителни бяха несъмнено Мисис Америка и The Queen’s Gambit. Миналият месец попаднах на друго интригуващо заглавие – Може и да те съсипя – където се разглеждаха по сложен и нееднозначен начин темите за сексуалните престъпления и съгласието в секса. Продуцент и сценарист на сериала е Макейла Коул, която изпълнява и главната роля. Макар да не ми стана чак толкова любим, считам, че сериалът заслужава внимание.

При комиксите пък улучих джакпота, защото в края на миналата година започнах да чета DC Comics Bombshells на Маргюрит Бенет и съм изключително доволен! Действието на тази поредица се развива в алтернативен свят, където главните героини на DC са действащи и активни по времето на Втората световна война. Богатството от женски персонажи е несравнимо: Жената чудо, Батгърл, Супергърл, Мера, Хари Куин, Отровната Айви, Затана, Жената котка, Батуомън, Старгърл… всички имат важни роли и се борят с нацистите по увлекателен начин! Просто е уникално! Поредицата е замислена като маркетингова стратегия, за да се рекламират скъпи фигурки на героините на DC с ретро естетика и първоначално се публикува онлайн. Но става толкова популярна, че впоследствие излиза и на хартия, включително и в уголемени луксозни издания. Ако някога сте изпитвали дори мимолетен интерес към героините на DC, то това е поредицата за вас!

Усещам, че е време да приключвам, макар да разказах само за половината от нещата, които исках да обхвана в обзора си. Но това е хубаво, това е добър знак – „женските“ истории във всеки жанр и всяка художествена форма стават все по-популярни, радват се на повече интерес и успех и съответно всеки подобен преглед ще е субективен и непълен. Пожелавам ви да намирате страхотни истории с женски персонажи, удивителни произведения, създавани от жени, и да им се радвате не само през месец март, но и през цялата година! Бъдете здрави!